Серия
Огледален свят (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
In Too Deep, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 27 гласа)
Сканиране
viki-kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Опасни тайни

ИК „Хермес“, Пловдив, 2011

САЩ. Първо издание

Редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-1018-1


Пролог

Фалън Джоунс: три години по-рано…

Паранормалната светлина гореше ярко в мрака. Зари от психична енергия се разливаха в ефира. Нощното небе над Сан Франсиско беше обляно от светлина от всички части на спектъра. Фалън Джоунс стискаше парапета на терасата с две ръце и се бореше да се задържи в реалността. Накъдето и да погледнеше, виждаше зрелищни модели: чудновати, удивително сложни мрежи от връзки и отношения, които осветяваха пътеката към сърцевината на Вселената.

Ослепителното сияние на среднощния свят беше по-завладяващо от всяко, което бе виждал преди. Беше сигурен, че ако погледне достатъчно внимателно, ще успее да различи светлината от зората на сътворението, може би дори да зърне суровата енергия на хаоса, който подхранваше силите на живота и смъртта.

— Чудесна вечер за разходка, нали? — вметна Тъкър Остин.

Фалън се обърна и погледна фигурата, която се очертаваше на фона на отворената плъзгаща се врата на терасата. Нещо не беше наред. Тъкър изглеждаше, сякаш стои от другата страна на водопад. Фалън не можеше да фокусира образа му. Той държеше нещо в ръката си, но Джоунс не можеше да различи какво е то.

— Какво правиш тук? — попита Фалън. Смътно осъзнаваше, че говори като пиян. Бе почти сигурен, че е изпил само една чаша вино на вечеря.

— И двамата знаем защо съм тук — Тъкър се отмести от вратата и отиде до парапета, на малко разстояние от Фалън. Продължаваше да държи предмета в ръката си долепен до левия си крак, така че да не се вижда. — Вълшебният фенер здравата разклати сетивата ти, а? Това е един от интересните странични ефекти на това изобретение. Колкото по-силен е талантът, толкова по-силно е въздействието. Ти си буквално извън скалата на Джоунс. Това превръща фенера в идеално оръжие, с което да бъдеш убит, без смъртта ти да предизвика някакви съмнения. Вече си безвъзвратно потънал в паранормалното. Няма връщане назад.

— Дошъл си да ме убиеш — каза Фалън. Просто изрече факт, не беше въпрос. Добре че все още можеше да разсъждава логично.

— Предупредих те, че някой ден твоят собствен талант ще ти донесе смъртта — Тъкър звучеше развеселен. — Не само аз съм на това мнение и съм сигурен, че си даваш сметка за това. За щастие много хора са убедени, че един толкова силен талант в теорията на хаоса, какъвто си ти, е обречен. Винаги е имало слухове за мъжете в рода ви, които наследяват точно този аспект от таланта на основателя. Всички знаят, че Силвестър Джоунс е бил напълно превъртял в края на живота си.

— Силвестър е умрял преди повече от четиристотин години — отвърна Фалън. — Никой не знае точно какво се е случило с него накрая. А по дефиниция слуховете не са факти.

— Но както често си изтъквал, един интересен слух винаги оказва по-голямо влияние от един скучен факт.

Фалън поклати глава и примигна няколко пъти, опитвайки да види Тъкър фокусирано. Лекото движение предизвика целия свят да се завърти пред очите му. Усещането за дезориентация бе вече толкова силно, че се налагаше да се вкопчи в парапета, за да се задържи на краката си.

— Защо? — попита той.

Това беше глупав въпрос. Сам знаеше отговора. Но поради някаква причина искаше да го чуе формулиран от Тъкър. Всъщност точно това бе проблемът от самото начало. Той беше искал да вярва на Тъкър Остин.

— Опасявам се, че няма друг изход — Тъкър облегна лакти на парапета и се загледа в нощта. — Ти или аз. Оцеляват само най-издръжливите и така нататък. Вълшебният фенер има и някои хипнотични ефекти. Освен че създава изумително красивите халюцинации, които виждаш в момента, той те прави уязвим за отправените ти предложения. Например сега ти се иска да си тръгнеш от този балкон, нали?

— Не — възрази отново Фалън. Опита да помръдне, но когато направи една малка крачка, се олюля и се свлече на колене.

Тъкър посочи сградата от другата страна на улицата.

— Знаеш ли какво трябва да направиш, Фалън? Трябва да пресечеш този кристален мост. Като стигнеш до средата, ще видиш страхотна гледка към сърцевината на Вселената. Как би могъл да й устоиш?

Джоунс стисна още по-силно парапета и се издърпа да се изправи. Опита да фокусира погледа си, но разбиващите се вълни на зорите, които осветяваха нощта, го разсейваха прекалено силно.

— Какъв мост? — попита той.

— Ето го тук — посочи Тъкър. — Води от този балкон към покрива на сградата отсреща. Просто прекрачи парапета и тръгни по него.

Фалън погледна надолу. Някакви странни машини се движеха по улицата. Светлини, които блясваха и примигваха. Коли — прошепна някаква част от мозъка му. — Осъзнай се. Намираш се на четиринайсет етажа над улицата.

— Не виждаш ли моста? — попита Тъкър. — Той води към всички отговори, Фалън. Просто следвай кристалния път и ще откриеш магията.

Джоунс се съсредоточи. Един кристален мост се материализира в нощта. Прозрачните стъпала бяха пропити от вътрешна светлина. Той призова още по-силно таланта си. Мостът стана още по-ярък и примамлив. Но една миниатюрна частица съзнание се вряза в тази чудна гледка.

— Мисля, че съм виждал този мост и преди — каза той.

— Така ли? — за пръв път Тъкър изглеждаше леко смутен. — Къде?

— На кино. Адски глупав сюжет, но специалните ефекти го правеха що-годе интересен.

Тъкър се засмя.

— Само Фалън Джоунс е способен да измисли логично обяснение на една съвършено добра халюцинация. Е, опитът си струваше. Но ако не го направиш по лесния начин, явно ще трябва да преминем към план Б.

Той внезапно се раздвижи и вдигна предмета, който държеше. Фалън опита да вдигне ръка, за да блокира удара, но мускулите му не се подчиниха. Вместо това, инстинктивно се извърна настрани. Загуби равновесие и се строполи тежко на твърдия под.

Предметът в ръката на Тъкър беше чук. Той попадна на сантиметри от главата на Фалън. Чу се трясък от счупена плочка на пода. Целият балкон се разтресе от силния удар.

Някъде в нощта една жена започна да пищи.

— Шантав кучи син! — Тъкър вдигна чука, за да нанесе нов удар. — Досега трябваше да си загубил ума и дума.

Джоунс се претърколи и отново призова таланта си. Чукът пак се заби в пода.

Фалън успя да се изправи на крака. Искрящата в преливащи цветове нощ се завъртя бясно пред очите му.

Тъкър яростно се хвърли към него. Надвисналата опасност предизвика нов прилив на адреналин във вените на Фалън и му осигури няколко секунди на прояснение.

Най-после успя да фокусира погледа си. За миг чертите на мъжа, когото беше смятал за свой доверен приятел, се видяха съвсем ясно на светлината, идваща откъм стаята. Лицето на Остин бе изкривено от луда ярост. Фалън осъзна, че до тази вечер изобщо не е познавал истинския Тъкър.

Шокът, че е сгрешил толкова дълбоко и ужасно, му донесе още известна доза прояснение. Няколко човека бяха намерили смъртта си заради Тъкър Остин и Фалън знаеше, че отчасти той също е виновен за това. Мобилизира пълната, дива сила на таланта си, протегна се в сърцето на хаоса и грабна една шепа огън. Запокити невидимите потоци паранормална радиация в аурата на Тъкър. Не точно като Зевс със светкавиците, но и това щеше да свърши работа. Тъкър изсумтя веднъж, притисна длан към сърцето си и инстинктивно се дръпна назад, за да избегне пораженията на енергията. Блъсна се в парапета на терасата. Той беше висок мъж. Парапетът се падна някъде към средата на бедрото му. Инерцията от собственото му движение назад го повлече отвъд терасата.

Не изпищя, защото вече бе мъртъв. Но писъкът на Джени продължи сякаш цяла вечност. Фалън знаеше, че ще го чува до края на живота си.