Пред вас е още една рецензия на несъществуваща книга от несъществуващ автор, чрез която полският писател Станислав Лем обогатява разработвания напоследък от него нов литературен жанр в областта на научната фантастика.

Серия
Абсолютна пустота (14)
Оригинално заглавие
Cezar Kouska «De Impossibilitate Vitae»; «De Impossibilitate Prognoscendi», (Пълни авторски права)
Превод от полски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
kpuc85 (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Dave (2013 г.)

Публикувано в сп. „Наука и техника“, бр. 9/1973 г.


Задължен съм на проф. Б. Коуск за няколкото изключително приятни часове от моя живот, прекарани в четене на неговия труд „Де импосибилитате вите“ („За невъзможността на живота“). В него се излагат възгледи, които по определен начин се отдалечават от ортодоксалната наука; наред с това обаче няма дори и следа от умопобъркване. Неговият труд се намира на половината път между едното и другото в онази преходна зона, където няма нито ден, нито нощ, а разумът, разслабвайки пътищата на логиката, не ги разкъсва така, че да се изпадне в безсмислено дърдорене.

Професор Коуск е написал изследване, което доказва, че са налице две взаимно изключващи се възможности: или теорията на вероятностите, върху която се базират естествените науки, е в своята основа невярна, или пък целият свят на живото начело с човека не съществува.

Бенедикт Коуск започва с откритието, че теорията на вероятностите е неточен инструмент. Понятието вероятност ние използуваме, когато не знаем нещо със сигурност. Вероятността сякаш е бастунчето на слепеца, с което той опипва своя път. Ако той би виждал, това бастунче би било излишно; ако пък залагащият на надбягвания би знаел кой кон е най-бърз от всички, той не би се нуждаел от теорията на вероятностите.

Вероятността се проявява само там, където нещо все още не е станало. Така говори науката. Но всеки разбира, че двата сплескали се един в друг куршума на дуелиращите се, както и вашият зъб, счупил се от пръстена, случайно изпуснат от вас в морето преди шест години и погълнат именно от ядената от вас риба, както и сонатата от Чайковски, изсвирена в попадналия под шрапнелен обстрел склад с кухненски съдове, тъй като шрапнелните парченца удряли големите и малки тенджери именно така, както това изискват нотите, са събития, които ако станат, биха били изключително неправдоподобно явление.

Теорията на вероятностите, твърди проф. Коуск, е в състояние да каже колко пъти е необходимо да се повторят дуелите, да се изгубят пръстени и да се стреля по тенджери, за да настъпят изброените по-горе удивителни събития. Всичко това обаче са глупости. За да се случи нещо твърде невероятно, съвсем не е необходимо съвкупността от явления, към които то принадлежи, да представлява една непрекъсната серия. Да предположим, че хвърля наведнъж десет монети. Шансът всичките десет монети да паднат само с тура или пък само с ези нагоре възлиза само на 1:1024. Но аз съвсем не съм длъжен да ги хвърля 1024 пъти, за да може вероятността и десетте монети да се обърнат само с тура или само с ези нагоре да бъде равна на единица. Винаги мога да кажа, че моите опити са продължение от експеримент, в който влизат всички минали случаи на хвърляне на десет монети наведнъж. Подобни опити в продължение на последните пет хиляди години от историята на Земята би трябвало да са неизброимо много и аз мога да се надявам, че всички монети ще паднат нагоре с тура или с ези още от първия път.

От научна гледна точка е напълно безразлично дали някой ще подхвърля монетите така, че това да протича в непрекъсната серия, или пък тая работа от време на време ще се прекъсва, за да може той да изяде в почивката едни кнедли, или пък да обърне една чашка. Или пък дали с тази работа ще се занимава не един и същ човек, а всеки път различен и не в един ден, а да кажем всяка седмица или всяка година, за разпределянето на вероятността това няма ни най-малко значение. Десетте монети са били хвърляни още от финикийци, седящи върху овчи кожи, и от гърците, изгорили Троя, и от галите, и от турците, и от тези търговци, които са търгували с деца през десетия кръстоносен поход, и от Ричард Лъвското сърце, и от Робеспиер, и от още десетки хиляди други любители и това съвсем не е толкова важно. Поради това ние, хвърляйки монетите, можем да смятаме, че съвкупността е изключително голяма и нашите шансове да обърнем едновременно десет пъти тура или десет пъти ези са просто огромни! „Опитайте се — казва проф. Коуск, — опитайте се, хвърлете! Ще видите какво ще се получи от това!“

След това проф. Коуск предприема обширен мислен експеримент, отнасящ се не към някакви си хипотетични явления, а към онова, което е част от неговата собствена биография. Да преповторим след него накратко най-интересните моменти от този анализ.

Някой си военен лекар изхвърлил по време на Първата световна война от операционната една медицинска сестра за това, че тя влязла по погрешка именно през вратата, която водела в операционната, където той правел в момента операция. Ако медицинската сестра би била по-добре запозната с болницата, тя не би сбъркала вратата на превързочната с тази на операционната, а ако не би влязла в операционната, хирургът не би я изхвърлил навън. Ако той не би я изпъдил, то не би бил принуден да се извини на медицинската сестра, не би се влюбил и не би се оженил за нея. А поради това и професор Бенедикт Коуск не би се появил на белия свят като дете именно на тази съпружеска двойка.

От гореказаното ни се струва, че следва изводът, според който вероятността за съществуването на професор Коуск е била определена от вероятността за правилния или неправилен избор на вратата от медицинската сестра в определена година, месец, ден и час. Но това съвсем не е така. През този ден младият хирург Коуск нямал да прави никаква операция: неговият колега доктор Попихал обаче, искайки да занесе в пералнята бельото на своята леля, влязъл в една къща, в която поради изгорелите бушони на стълбата нямало осветление; той паднал от третото стъпало и си изкълчил крака. Именно поради това Коуск трябвало да го замести в операционната.

Професионалните статистици обикновено се отклоняват от обсъждането на вероятността за настъпването на такива явления като нечие появяване на бял свят. Те се оправдават с това, че в случая работата зависи от едновременното наличие на голям брой причинно-следствени вериги с различен характер. Поради това в конкретните случаи никога не е възможно да се събере както достатъчно значима, така и достатъчно всестранна информация, за да се направи реална прогноза каква е вероятността за раждането на лицето X с чертите на Y. Но в случая сякаш има само техническа, а не принципна невъзможност; тя се състои в трудностите за натрупване на информация, а не в това, че такава информация въобще не съществува. Тази лъжа на статистическата наука проф. Бенедикт Коуск има намерение да разобличи и заклейми.

Шансовете за раждането трябва да се изчисляват не по едно съвпадение на обстоятелства, а по много: по това, че медицинската сестра била изпратена именно в тази, а не в друга болница, по това, че нейната усмивка в сянката, хвърлена от касинката й, напомняла отдалеч усмивката на Мона Лиза, а както и по това, че в Сараево бил застрелян ерцхерцогът Фердинанд. Та нали ако той не беше застрелян, то и войната не би избухнала, а ако тя не би избухнала, девойката не би станала медицинска сестра. Следователно е необходимо да се отчете общата теория на балистиката на стрелбата по ерцхерцози. Обаче поради това, че улучването на ерцхерцога е било обусловено от движението на неговия автомобил, е необходимо също да се вземе под внимание теорията за кинетиката на автомобилите модел 1914 година, а освен това и психологията на лицата, извършващи покушение (не всеки на мястото на този сърбин би стрелял по ерцхерцози). Не може също да се изхвърли от изчислението и общата политическа ситуация в Европа през лятото на 1914 година.

Между другото бракът не бил сключен нито през тази година, нито през 1915, когато младата двойка била вече добре позната, тъй като хирургът бил командирован в укрепения район Перемишл. Оттук той трябвало да отпътува за Лвов, където живеела девойката Марика, която родителите й, имайки предвид общите делови интереси, били предназначили за негова съпруга. Но поради настъплението на Брусилов, а така също и поради придвижването на южното крило на руските войски Перемишл бил обкръжен и бързо хирургът се отправил не към лвовската си избраница, а в руски плен. Медицинската сестра заседнала много по-здраво в съзнанието му, отколкото неговата невеста, тъй като тя била не само хубавичка, но и пеела романса „Заспи върху легло от цветя, любими мой“ значително по-добре от Марика, която имала полип на гласните струни, а поради това и гъгнив тембър на гласа. Наистина през 1914 г. трябвало да й оперират полипа, но офицерът-отоларинголог, който трябвало да го отстрани, изгубил в лвовското казино голяма сума, откраднал полковата каса и избягал в Италия. И ето че завръщайки се през 1919 г. в Прага, доктор Коуск даже и не помислил да потърси своята годеница, а веднага се отправил към къщата, в която живеела девойката — негова избраница, медицинската сестра.

Тази медицинска сестра обаче имала още четирима обожатели. Първият сериозен претендент за ръката й бил някой си Хамураш, летец, който не летял. Защото всеки път получавал херния, когато в самолета натискал с крака педалите на руля за завиване. Рулят на тогавашните самолети се движел мъчно, защото авиацията през тази епоха била, меко казано, примитивна.

Би трябвало да се обърне внимание върху това, че по проблема „да бъде или да не бъде“ професор Коуск пресича съдбата си с тази на авиацията въобще и с моделите на аеропланите, използувани от австро-унгарската армия в частност. По-конкретно върху раждането на проф. Коуск повлиял положително фактът, че правителството на Австро-Унгария получило през 1911 г. лицензия за строителството на моноплани, чието рулево управление било особено тежко. На търга конкурент на тази лицензия бил френският промишленик Антоанет и генерал-полковник Пърхл от императорското кралско интендантство би наклонил везните в негова полза, тъй като имал любовница французойка, гувернантка на неговите деца, и поради това той тайно обичал всичко френско. Френският самолет бил биплан с много леко управление и това управление не би причинявало никакви безпокойства на Хамураш.

Но гувернантката се свързала с някакъв си треторазреден тенор от оперетата, генерал-полковник Пърхл я отстранил от дома си, загубил симпатиите си към всичко френско и армията си останала със старата лицензия.

Вторият конкурент на доктора, капитан Мисня, заболял на италианския фронт от възпаление на белите дробове. Ако професор Флеминг беше изобретил своя пеницилин не през 1940, а, да кажем, през 1910 г., Мисня би бил излекуван от възпаление на белите дробове и шансовете за появяването на бял свят на проф. Коуск поради това биха се намалили изключително много. И така хронологичността на откритията в областта на антибиотиците изиграла голяма роля в появяването на проф. Б. Коуск.

Третият конкурент бил солиден търговец на едро, но не се харесвал на момичето. Четвъртият кандидат за нейната ръка имал огромни дългове, надежда да ги изплати от зестрата, а така също и необикновено богато минало. Цялото семейство заедно с девойката и конкурента отишло на една благотворителна лотария на Червения кръст, а тъй като на обяд имало зрази по унгарски, бащата на девойката получил толкова силни киселини, че излязъл от павилиона, където всички слушали военната музика, и изпил една наливна бира. Около бъчвата с бирата той се срещнал с един приятел от ученическите си години. Той чрез своята годеница знаел за миналото на претендента и годежът, почти вече решен, бил разтрогнат безвъзвратно. Ако обаче бащата не би ял зрази по унгарски, не би отишъл да пие бира, не би срещнал своя училищен приятел и сватбата не би се забавила много. Излишъкът от червен пипер в зразите на 19 май 1916 г. спасил живота на професор Б. Коуск.

Що се отнася до хирурга Коуск, той с чин батальонен лекар се върнал от плен и започнал да се сватосва. Злите езици му донесли за блажената памет на капитан Мисня, който като че ли имал сериозен роман с девойката. Хирургът Коуск вече бил готов да разтрогне своя годеж с нея, но до разрив не се стигнало благодарение на разговора, който станал между младия хирург и неговия дядо, старец с изключително прогресивни убеждения. Той признал, че е много лесно да завъртиш главата на млада девойка особено ако носиш мундир и се позоваваш на постоянно заплашващата войника смърт.

Ако този либерал би умрял, преди да навърши 80 години, то сватбата не би се състояла. До каква степен ежедневният студен душ, продължавайки живота на дядото, е увеличил шансовете за появяването на бял свят на проф. Б. Коуск, очевидно не е възможно да се изчисли.

Нека отчетем сега, че до момента разглеждахме картината във връзка с вероятността да се роди професор Коуск, допускайки, че и двамата му родители са съществували, и намалявахме вероятността за това раждане по пътя на вкарването на твърде неголеми, абсолютно вероятни изменения в постъпките на бащата или на майката на професор Коуск и измененията, предизвиквани от поведението на трети лица (генерал Брусилов, французойката-гувернантка, генерал-майор Пърхл, император Франц Йосиф, ерцхерцог Фердинанд, братя Райт, отоларинголога на Марика и т.н.). Точно същият вид разсъждения могат да бъдат приложени и към появяването на бял свят на медицинската сестра, оженила се за хирурга Коуск.

По същия начин безброй много събития са обусловили появяването на бял свят на нейните родители, дядовци, прадядовци и т.н.

Но аналогични разсъждения могат да бъдат отнесени също така и към онези предци на рода Коуск и на рода на медицинската сестра, които въобще не са били хора. Първият палеопитек се срещнал със своята дама под едно евкалиптово дърво, което растяло там, където сега в Прага се намира Мала Страна.

Обаче този евкалипт би могъл да расте на четвърт метър по-далече; тогава дамата, която бягала от настигащия я палеопитек, не би се обърнала, спъвайки се в неговия дебел корен, и би успяла да се изкатери на дървото. От това е ясно, че шансовете за съществуването на Б. Коуск зависят и от разпределянето на евкалиптите върху територията на сегашна Прага преди около 349 хиляди години. Тези евкалипти израсли там поради това, че голямо стадо мамути, след като се наяло с евкалиптови семена, пило притежаващата очистителни свойства вода на Вълтава. Ако тази вода не би била замърсена с примеси на сяра, то мамутите нямаше да получат от нея разстройство, нямаше да наторят евкалиптовата горичка върху полето на днешна Прага и тогава мадам Палеопитек не би се спънала, бягайки от кавалера, и не би възникнало съчетанието от гени, придало на моминското лице усмивката на Мона Лиза, което всъщност прелъстило младия хирург. Необходимо е обаче да се отчете, че примесите във водата на Вълтава се появили около два и половина милиона години пр.н.е. благодарение отделянето на серни газове от долноюрските мергелови пластове, свързано със земетресенията, предизвикани от падането на метеорит с маса от порядъка на един милион тона. Ако не би бил метеоритът, паднал преди два и половина милиона години, то и професор Коуск не би могъл да се роди.

Професор Коуск насочва вниманието ни върху лъжливото заключение, което някои са склонни да правят от неговите изводи. Според тези хора от гореказаното следва, че уж целият Космос е нещо като машина, настроена и действуващата така, че професор Коуск да може да се роди. Това, разбира се, е абсурд. Нека си представим, че някой би поискал да изчисли шансовете за появяването на Земята милиони години преди нейното възникване. Той няма да е в състояние да каже ясно какъв вид планетогенни вихри ще образуват ядрото на бъдещата Земя, няма да може да определи нито нейната бъдеща маса, нито химическия й състав със задоволителна степен на точност. Независимо от това, той, опирайки се върху сведенията от астрофизиката, знанията от теорията за гравитацията и теорията за строежа на звездите, ще предскаже, че Слънцето ще има планетно семейство и сигурно сред другите планети около него ще се върти планета №3 (ако се смята от центъра на системата) и именно тази планета трябва да бъде призната за Земя, дори ако тя за разлика от предсказанието изглежда иначе, тъй като е по-тежка от Земята с 10 билиона тона, или има две малки луни вместо една по-голяма, или пък е превърнала в океани по-голям процент от своята повърхност. Въпреки всичко това, както и преди, това би било планетата „Земя“.

В замяна на това, ако професор Коуск, предсказан от някого половин милион години пр.н.е., би се родил червенокожа жена или будистки монах, то той очевидно не би бил „професор Коуск“, макар че може би би бил все още човек. Такива обекти като Слънцето, планетите, облаците и камъните съвсем не са уникални, затова пък са уникални всички живи организми. Всеки човек по този начин сякаш е главната печалба в една лотария, и то такава, при която се печели една съдба на терагигамегамултицентилиони. Защо ние не долавяме ежедневно цялата астрономически чудовищна нищожност на шансовете за собственото си и чуждо появяване на бял свят? Затова, отговаря професор Коуск, защото даже всичко, онова което става по най-свръхестествен начин, става, ако то става! А така също и защото в обикновената лотария ние виждаме много непечеливши билети. „Ние не виждаме празните билети в лотарията на битието!“ — ни обяснява професор Коуск. Да не спечелиш в тази лотария се равнява на нераждане, а ако някой не се е родил, от него няма дори и сянка.

„Безсмислено е да се заявява, че фактът на съществуването на всяка човешка личност е твърде невероятно явление. Твърде — по отношение на какво? Без определяне на нулевата точка, началото на скалата за отчитане, определянето на вероятността и цялата значимост на вероятностния подход се превръщат в празна работа.

Изчисленията показват, че съединяването на парчетата от чашата в цяла чаша или замръзването на водата в канчето, поставено върху огъня, все пак е по-вероятно от моето раждане през XX век, ако неговата вероятност се определя от момента на появяването на стадата мамути край Вълтава.

И така, от позициите на термодинамиката съществуването на всеки човек е космически невъзможно явление, тъй като то е толкова слабо вероятно, че е непредсказуемо. Следователно или физиката се лъже, утвърждавайки универсалността на своята теория на вероятностите, или не съществуват хора, а така също и акули, мухи, лишеи, тении, прилепи, папрати и прочие, тъй като казаното запазва силата си и при всичко, което е живо.“

Така завършва трудът „Де импосибилитате вите“, представляващ всъщност огромно въведение към втория том на дилогия. Авторът се стреми в него да ни докаже, че в историята няма никакви други факти освен съвършено невероятните от гледна точка на теорията на вероятностите. Професор Коуск поставя на прага на XX век един въображаем футуролог, снабдява го с цялата достъпна за неговото време информация и задава на този персонаж редица въпроси. Например: „Смяташ ли за вероятно, че скоро ще бъде открит сребрист метал, приличащ на оловото, който ще може да унищожи живота на Земята, ако две полукълба от този метал бъдат съединени с просто движение на ръката по такъв начин, че от тях да се получи нещо като голям портокал? Смяташ ли за възможно, че ето тази стара бричка, към която господин Бенц приспособи бръмчащ мотор от една и половина конски сили, ще се размножи толкова бързо, че от задушливата воня и отпадъчните газове денят в големите градове ще се превърне в нощ, а проблемата, къде да се постави подобен екипаж след завършване на пътуването, би прераснала до размерите на главна беда за столиците? Смяташ ли за вероятно, че благодарение принципа, на който са основани празничните фойерверки и ракети, хората в недалечно бъдеще ще започнат да се разхождат по Луната, като при това на тези разходки ще могат в същата минута да се радват, гледайки ги стотици милиони хора направо от домовете си на Земята?

Смяташ ли за възможно в центъра на Европа да се появят промишлени предприятия, в които пещите да се палят с живи хора, като при това броят на тези нещастници надхвърля милиони?“

Ясно е — казва професор Коуск, — че през 1900 година само луд би сметнал подобни неща за вероятни дори само отчасти. Независимо от това всички тези неща се осъществиха. Ако по такъв начин е станало само едно неправдоподобно нещо, защо подобен порядък би трябвало изведнъж да се измени така, че занапред да се изпълняват вече само онези неща, които ние смятаме за вероятни, правдоподобни и възможни? Предсказвайте бъдещето както ви се иска — обръща се той към футуролозите, но не основавайте своите предсказания върху изчисляването на максималните шансове…

Внушителният труд на професор Коуск без съмнение заслужава признание. Обаче ученият е направил в своя познавателен хазарт грешка, която се изтъква от професор Бедржих Върхличка в неговата обширна критична статия. Професор Върхличка твърди, че зад фасадата на изграденото от Коуск се скрива „метафизичното изумление пред самия факт на съществуването“, което би могло да бъде облечено в думите: „Защо аз съществувам именно сега, именно в това тяло, именно като това, а не като друго лице? Защо не съм бил никой от милионите хора, съществували по-рано, и няма да бъда никой от онези, които някога ще се родят?“ Ако дори се допусне, че в такъв въпрос има някакъв смисъл — казва проф. Върхличка, — то той няма нищо общо с физиката.

Оценявайки своите шансове за появяването си на бял свят, проф. Коуск отвежда себе си и читателите по лъжлив път. Проф. Коуск предполага, че на въпроса: „Какви условия трябва да бъдат спазени, за да мога аз, Коуск, да се родя?“, физиката ще отговори: „Условия, крайно невероятни физически!“ Всичко това не е истина. Въпросът всъщност би трябвало да звучи: „Както виждам, аз съм жив човек, един от милионите хора. Би ми се искало да узная с какво всъщност аз се отличавам физически от всички други хора (живели, живеещи и такива, които ще живеят), та не съм бил нито един от тях, не съм нито един от тях, но съм именно аз и сам казвам за себе си «аз»?“ И така, физиката отговаря на този въпрос, без да се позовава на теорията на вероятностите: тя заявява, че от нейна гледна точка между задаващия въпроса и всички останали хора няма никаква физическа разлика. Затова изводът на Коуск не засяга и не нарушава теорията на вероятностите: той няма нищо общо с нея!

Тази пълна противоположност във възгледите на двама знаменити мислители води рецензента до най-дълбоко смущение.

Край
Читателите на „„За невъзможността на живота““ са прочели и: