Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Живко Лазаров. Толкова дълго, дълго те чаках

Българска. Първо издание

ИК „Феномен“, София, 2013

Художник: Климент Петков

Предпечатна подготовка: Енчо Цветков

ISBN: 978-954-549-230-3


Обрасъл двор, бурени лудати,

са прегърнали изсъхнали дървета.

Стари плочи, мъхести, зъбати,

вият странно някаква пътека.

Като ветеран на своя пост,

виси кран над каменно корито.

Отдавна тука не е идвал гост,

с вода да се напие до насита.

Стара къща, вехто благородство,

ме посреща с мраморна веранда.

Белези на многолетно родство,

едва личат, размити по стената.

Просторна дневна с гипсови тавани.

Начупени репризени модели.

Продрани завеси на куп събрани.

Стърчащи корнизи, жалки, но цели.

До прозореца — замлъкнало пиано.

Изтърбушено, с хлътнали клавиши.

На виенска масичка, отляво,

старо радио стои в затишие.

В ъгъла, с форма на гондола,

люлеещ се стол някого чака,

да му смени седалката със нова

и пак синхронно да затрака, трака.

Полюлей с почупени кристали

е увиснал над пода страховито.

Венециански столове. Подпрени

един до друг, съдрани и разбити.

Кукла със босо краче,

под фотьойла страховито се показва.

Пожълтяла снимка на момче

гледа ме от канапетна язва.

Намирам стар албум, потънал в прах.

И историята с блясък се представя.

Слънчево момиче свири Бах

по ноти, на новичко пиано.

Над него, кристален полюлей,

без мяра светлината си раздава.

Изискан мъж, пред публиката пее,

детенце скача на верандата в забава.

На двора, по килими от цветя,

младостта танцува и лудее.

Пролет е. Царува любовта.

И щастието с пълни шепи сее.

Слънчеви лъчи пресичат птици.

На гости в къщата е радостта.

И навсякъде, навсякъде усмивки.

Кипи живот, облян във светлина.

Затварям албума и чувам воя

на строените, страшни машини отвъд,

които след миг ще бутат, ще ровят,

за да прокарат новия път.

Край