Включено в книгата
Оригинално заглавие
Legacy of Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 32 гласа)
Сканиране
Solenka (2011)
Разпознаване и корекция
Torquemada (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Марион Ленокс. Сенки от миналото

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1995

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-110-350-2


Първа глава

— Но, Ричард, сигурно има поне един милион лекари по света, сред които би могъл да избереш някой друг. Невъзможно е да искаш точно Адам Макормак! — Кристи се облегна на разхвърляния фармацевтичен плот и погледна брат си с ужасен поглед. Вероятно се шегува!

Мимолетна усмивка проблесна в очите на доктор Блеър, изтривайки умората от лицето му. Той погледна с обич сестра си. Трудно му беше да приеме, че изправеното пред него стройно девойче с лунички и големи сини очи, е вече зряла жена и квалифициран фармацевт.

— Всичките останали деветстотин деветдесет и девет хиляди лекари са заети тази седмица.

— Много смешно! — Кристи пъхна ръце дълбоко в джобовете на престилката си и се опита да подреди мислите си. „Ричард трябва да се съобразява с далеч по-спешни проблеми от моето отношение към бъдещия му колега. Как да му обясня?“ — Не бива да правиш това! — каза тя и поклати глава, а лицето й пребледня. — Адам Макормак! Адам…

Ричард се досети и усмивката му угасна.

— Кристи, спомням си, че не се разбрахте с него при последната ви среща. Но, за бога, от тогава минаха години. Ти беше дете и той сигурно не те помни.

— Бях на двайсет и една години, Ричард — тъжно притвори очи Кристи. — Не бях дете. И не е важно, дали той ме е забравил, нали аз го помня.

Преди пет години Ричард го беше довел у тях за един уикенд и когато Кристи се върна от университета, майка й и брат й я посрещнаха с молба да бъде мила с госта. Обясниха й, че Адам Макормак изживява тежък период. Е, добре, Кристи изпълни молбата им, но и до ден-днешен с ужас си спомняше за това.

— Той дори не ми каза, че… — промълви тя и по бледите й страни изби руменина.

— Че е женен ли? — раздразнено поклати глава Ричард. — Предполагам е очаквал аз да ти го съобщя. В действителност, ако ти бях казал, щеше да се държиш доста по-глупаво, отколкото бих искал — сви той рамене. — Както и да е, Адам Макормак имаше твърде сериозни проблеми, за да обърне внимание на кокетниченето ти.

— Нямаше такова нещо. Ти ми каза да бъда мила с него…

— Кокетничеше! — категорично отсече Ричард и отново се усмихна. — Мисля, че в действителност това много му помогна в онзи момент. Но все пак пет години са доста време, за да си спомня детинското увлечение на сестрата на приятеля си.

Лицето на Кристи пламна още повече. Тя се загледа в развеселеното лице на брат си, после отново сведе поглед. Очевидно чувствата й доста бяха забавлявали Ричард и всички останали, включително и самия Адам. Това, което никой от тях не знаеше, е, колко наранена беше самата тя от тази история.

— Кристи, трябва да разбереш, че пристигането му тук е свършен факт — продължи Ричард категорично. — Слушай, скъпа, аз нямам избор. Кейт не бива да работи сега. Бебето може да се появи всеки момент, а медицинското осигуряване на града — от болничния стационар, през хирургичния кабинет до домашния патронаж, изискват присъствието на поне трима лекари, а не само на един. Затънал съм до шия в работа и идването на Адам е отговор на молитвите ми. Той ми писа, че му е нужна промяна, каквато и да е, дори и практика в провинциите на Австралия. Помоли ме, ако има свободно място тук, да му се обадя. Позвъних му снощи и му съобщих, че може да започне още днес, стига да пристигне навреме.

— Днес?

— Е, разбира се, това е невъзможно — въздъхна Ричард. — Но той обеща да бъде тук в неделя. И така стигаме до следващата ми молба.

Кристи добре познаваше този тон. Тя се разходи нервно из помещението и затегна механично капачките на шишетата с наркотични лекарства. Петък вечер е и явно предстои един безкраен уикенд, помисли си младата жена.

— Какво искаш? — запита тя, като прибра непокорните си руси къдрици зад ухото, съблече престилката и я окачи зад вратата. Имаше усещането, че сваляйки служебната униформа от раменете на фармацевта Кристи Блеър, сваля и служебния ангажимент, който родната сестра на доктор Ричард — Кристи Блеър не беше необходимо да изпълнява. Като аптекар, тя трябваше да спазва благоприличие и да се държи любезно с доктор Блеър, но като негова сестра нямаше подобни задължения.

— Самолетът на Адам пристига в Мелбърн в неделя в два часа следобед. Видях, че не си на работа…

— Не! — Кристи удари с юмрук по плота, от което епруветките и шишетата се разлюляха и изтракаха. — Ричард, не бива да искаш от мен подобна услуга. Ти го повика, посрещни си го сам.

— Невъзможно е — меко заяви брат й. — Аз съм единствения лекар тук, с изключение на Кейт и ако тя започне да ражда… — Той сбърчи вежди. — По дяволите, бих предпочел тя да замине при родителите си в Мелбърн.

Кристи поклати глава:

— Кейт каза, че раждането няма да започне по-рано от две седмици. Смята, че бебетата никога не се раждат навреме и тя ще замине тогава, когато му дойде времето, но не по-рано.

— И двамата много добре знаем, че тя говори това, в което иска да вярва. — Ричард пъхна дълбоко ръце в джобовете, с жест наподобяващ този на сестра му. Погледите им се срещнаха и Ричард разбра, че тя ще изпълни молбата му. Кристи обичаше Кейт и беше загрижена за нея не по-малко от него.

— Как да посрещна Адам Макормак?! — почти проплака младата жена. — Ричард, не си прав. Не бих искала да виждам този човек никога. Не бива да, ме молиш…

— Пак ли спорите? — Женският глас, дошъл иззад гърба й накара Кристи да се обърне. Снаха й беше влязла незабелязано в стаята и ги наблюдаваше. — Ричард, какво я караш да направи?

Кристи въздъхна примирено. Кейт изглеждаше по-уморена от съпруга си. Бременността бе напреднала и очевидно бебето много тежеше на тънката й фигура. Снаха й подпря с ръце кръста си, несъзнателен жест на болка и умора. Брат й твърдеше, че бебето може да се роди всеки момент. Ако откаже да посрещне Адам, тогава Ричард трябва да отиде, което значи да отсъства от града поне осем часа. А фармацевтичният опит на Кристи едва ли щеше да е достатъчен за подобно нещо.

— Ричард иска да посрещна доктор Макормак в неделя — кратко отговори Кристи.

— А ти не можеш ли? — Кейт се усмихна неуверено, после погледна съпруга си и усмивката й стана още по-плаха. — Тогава ти трябва да отидеш, Ричард. Аз… Аз ще те заместя…

— Кейт, знаеш много добре, че най-спешният медицински проблем, който може да възникне в неделя, е раждането на твоето бебе и ти трудно можеш да се справиш сама.

Кристи вдигна ръце в знак на примирение.

— Едно време много жени са го правили сами, защо да не опитам и аз — усмихна се Кейт.

— Добре, Ричард, печелиш. Ще посрещна на летището новия ти скъпоценен колега. Но трябва да те предупредя, че ако това е същият човек, когото помня, ще ти се наложи да потърсиш друг аптекар. Кърук е малък град и няма да има място за двама ни.

Ричард повдигна вежди:

— Не мислиш ли, че се дължиш малко мелодраматично?

Кристи отправи разгневен поглед към брат си и пренебрегвайки последната му реплика заяви:

— Прибери Кейт у дома, преди да е паднала. Изглежда много уморена и трябва да си легне.

— Добре съм и моля ви, престанете да се притеснявате за мен — запротестира Кейт.

— За щастие това ангажира съзнанието ми и ме предпазва от непреодолимото желание да убия по-големия си брат.