Включено в книгата
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин


1.

Мостът среднощ

белее като скелет на бивол.

Между разкъсаната мъгла на ракитака

би трябвало да се появят призраци,

но можахме само да видим

бързото отражение на вагони в реката

и парцаливите светлини

на каменарските колиби.

2.

Помня Централната гара

привечер през декември.

Понякога се виждам с пари за една бира,

неподстриган, кален, неподвижен,

докато тръгва влака, и с него едно момиче,

което си тръгва с думи, че никога не ме е обичало,

че ще легне с всеки, освен с мене,

че никога няма да ми напише писмо…

Централната гара,

душна декемврийска привечер.

3.

С един приятел чакам да мине

експресът в 22:15,

този светкавичен влак като бутилка вино

в ръцете мои и на моя приятел.

Протегнат под нежни звезди,

прилични на дупки в продран цирков шатър,

моят приятел ми говори за едно момиче

и очаква да го види при преминаването на влака.

Аз не очаквам да видя

никого, освен тези сенки,

които търсят моята сянка.

Не очаквам нищо, освен тези стъпки,

които идват от осветената дъскорезница.

Не очаквам да видя нищо, освен парчетата на

бутилката,

които проблясват между релсите,

и не очаквам да чуя друго,

освен мяукането на котка в здравеца,

отглеждан от болната щерка на стрелочника.

Прибоят на експреса

преминава през Централната гара.

Докато моят приятел бяга

към осветените и без лица прозорци,

снишавам се под тревата,

лицето ми трепери като лист,

уморен да носи товарите на нощта.

Край