Оригинално заглавие
А. и Б. Стругацкие. Встреча на обочине, (Пълни авторски права)
Превод от руски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)
Сканиране
kpuc85 (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2013 г.)

Публикувано в сп. „Наука и техника“, бр.6/1974 г.


— Да вървим да посрещнем пришълците — каза ми шофьорът Тузик, допивайки половинлитровата бутилка кефир. — Ще си начешем крастата и за бъдещето ще си спомним.

Тузик говори леко. По съвместителство той е невробиоксенопарапсихолог и функционален референт по хуманоидните цивилизации. За него Пришълците са родни братя по разум. А аз съм само обикновен стажант-кибертехник с влечение към другопланетна хелминтология.

Въобще Зоните на посещенията и Великият контакт не са моя работа и за мен те са мъгляво нещо. Моята специалност са нематодите. За връзките с извънземните цивилизации са членовете на Комисията по контактите — Юрковски, дон Румата, Яков Вандерхузе, полицейският инспектор Глебски, директорът на института Клавдий-Октавиан Доморощинер, червенокосата стихия Зеф — бивш психиатър, и Полифем с Пандарей. И още доста други.

За да контактуваш с пришълците, са необходими стоманени нерви като на йогите. Трудно е да си йога.

Тузик, разбира се, не го е еня за всичко това.

— Да вървим — казва. — Само че внимавай, специалисте по охлювите, да не нагазиш в някое „магьосническо желе“, защото ще се разлееш в него, голобрадко, и няма да има дори за какво да си спомняш.

Точен човек е Тузик, комуникабелен. Като нищо сдъвква информация, кодирана в дванадесетична система. Хубаво е на бутилка кефир да си побъбриш с него за вероятността да се моделират П-абстракции, за теорията на вертикалния прогрес, за обмяната на веществата при абисалните форми на квазиорганичен живот.

— Тяхната цивилизация е хиперагресивна, обърната, затворена в себе си — кара Тузик със свободен текст. — Тяхната планета е пасивна биологично, но в замяна на това е активна некротично.

Е, добре, навлизаме в Зоната. Около мотела „При загиналия лингвист“ стоят на стърнището Пришълците, махат с пипалца, вибрират и пулсират. Боже мой! Пълно е със страшилища, кадаври и караконджоли в човекообразни скафандри. И това ми било братя по разум. Глупости, глупости! Примитивни плужеци с мозъци, розова плесен и късчета протоплазма. Призраци, нехора, псевдометаморфични чучела. Типичен неживот, нула-живот по класификацията на Бюлов. Общо взето, нехуманоидни структури.

А Тузик сякаш на шега чрез интела преодолява психологически бариери, разкъсва инвариантната квазизатвореност и укрепва междугалактичните контакти.

— Приветствуваме ви, посланици на свръхразума, от името на земните аборигени! И значи, дявол да го вземе, вие сте издигнали Баалбекската тераса, измислили сте ацтекския календар и сте домъкнали колоса на Мемнон?

А кадаврите му отговарят:

— Къде, братя, тук се продава стомашен сок?

Ето ти на тебе Пришълци, ето ти контакти, мъгла и бъркотия!

Е, добре, аз ще дочакам до второто пришествие на марсианците и едва тогава ще си спомням за бъдещето. С истински хуманоиди.

Край
Читателите на „А. и Б. Стругацки: Среща на стърнището“ са прочели и: