Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ideal Man, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 51 гласа)

Трета глава

— Ще оздравее ли? — Каси с безпокойство се взря в Дани.

Жълтеникавото куче лежеше на леглото на Джейк и лижеше четири слепи кутрета, сгушили се в него. Нямаше и час откакто се появиха на бял свят.

— Разбира се. Кученцата са здрави, а Рейнджър току-що стана майка.

— Татко така ще се изненада!

— Не се съмнявам. — Дани огледа гнездото, което кучето си бе направило в голямото легло. — Хайде да я оставим. Тя свърши много работа днес и трябва да си почине.

— Не е ли страхотно! Никога досега не сме имали кученца! Маргарет роди четири котенца миналата година, но татко я заведе при ветеринаря и повече не може да има бебета. — Каси последва Дани и затвори внимателно вратата на спалнята. — А котката на госпожа Остърман пък роди шест през януари. Обади се и ни предложи три, защото приличали досущ на Томас Хигинс, нашия котарак, който спи във всекидневната. Тогава татко заведе и него на ветеринар и той също не може да има повече деца.

Момиченцето бе толкова разочаровано, че Дани избухна в смях.

— Най-добре да проверим какво става с пилето.

 

 

Джейк долови аромата на печено пиле, още преди да влезе вкъщи. Изтупа джинсите от праха и си помисли как нещо толкова обикновено може да мирише така хубаво. Кухнята беше празна. Откъм всекидневната се чуваха приглушени гласове и той тръгна натам.

Първо видя ангела. Каси стоеше пред камината с разперени ръце, облечена в роклята от тюл. Крилата проблясваха на светлината на огъня. Водопад от златисти къдрици се сипеше по раменете й. Косата й бе прихваната с лента, която придържаше ореол, и Джейк зяпна от изумление, внезапно осъзнал колко е красива. Тя се усмихваше на седналата на пода жена. Дани Рос. Беше я забравил.

Съвсем различна от тази, която бе видял сутринта. Носеше неговата карирана риза. Под широко отворената яка се виждаше изкусителната извивка на шията й. Косата й бе изсъхнала в небрежна прическа, която би струвала цяло състояние, ако бе направена от моден фризьор в Торонто. Беше без обеци, без грим, без скъпия си часовник. Без всякаква украса, само блестяща кожа и отражението на огъня в очите й. Беше най-красивата жена, която бе виждал в живота си.

Тя вдигна поглед и на устните й трепна усмивка. Джейк премига. Сякаш се блъсна в бетонна стена.

— Бях забравил за вас.

— Сигурно сте забравили и куфарчето ми.

— Ще изпратя Джеси да го донесе.

— Така както му наредихте да извади колата ли?

По дяволите! Откъде беше разбрала? Беше го направил, без да се замисли. Просто реши, че не трябва да я пусне да си отиде.

— Имах по-неотложни задачи — излъга той. — Да поправя оградата, да направя дренаж на басейна за гъските и какво ли още не. Забравих за колата. След вечеря ще изпратя Джеси с камиона.

— Прав сте, разбира се. Цялата ферма лежи на ръцете ви. Извинявайте — отмести очи Дани и с усмивка кимна към Каси. — Е, харесва ли ви?

— Прекрасна е. Но какво сте направили с Каси? — Той озадачено се огледа. — Сигурно я помните, едно малко мръсно дяволче, преди малко беше тук?

— Татко! — възмутено извика Каси и вдигна ръце, за да покаже как пада роклята й. — Виж колко е красива! Работихме цял следобед!

— Изглежда не сте се занимавали само с роклята. — Джейк изумено обходи с поглед стаята. Беше неузнаваема. Играчките бяха прибрани в големия дървен скрин, който Бъстър бе сковал, а всички дрехи, ботуши и дреболии бяха изчезнали. Книгите и списанията бяха събрани върху масичка, а инструментите и частите — в кутия. Всичко бе чисто, избърсано от прах и подредено.

— Дано не се сърдите — извинително продума Дани. — Нямам навика да нахлувам в чужди къщи и да се разпореждам, но търсихме балетните пантофки на Каси и така, едно след друго…

— Да се сърдя ли? — разсмя се Джейк. — Та аз не бях виждал мебелите от години.

— Изгонихме кравите от градината — намеси се Каси.

— Изпрахме дрехите — добави Дани.

— Събрахме яйцата.

— Измихме цяла планина чинии.

— Госпожа Остърман роди момче. Тежи три килограма и не знам колко си грама, а Бъстър помогнал да се роди!

— Какво направил? — Джейк местеше поглед от едната към другата. Личеше, че е изумен.

— Евелин Остърман получи родилни болки и се обади да я закараме в болница — обясни Дани. — Дядо ви отиде, но закъснели и тя родила в камиона пред болницата. Докато дойде лекар, Бъстър овладял положението. — Тя се усмихна. — Когато го попитали къде се е научил да изражда бебета, той им казал, че от петдесет години вади на бял свят теленца и агънца и едно бебе не е кой знае каква философия. Затова не разбира защо вдигат толкова шум!

Джейк сложи ръце на кръста, завъртя се и поклати глава.

— Бъстър май ще излезе прав. Аз наистина имам нужда от съпруга!

— Господин Монтана, нямате нужда от съпруга. А от истинско чудо!

— Умирам от глад! — извика Каси.

— Ще ядем веднага след като се върне дядо ти — отвърна Дани. Явно беше овладяла положението. — Защо не се качиш да се преоблечеш?

Джейк отново учудено поклати глава, когато Каси безропотно изтича към стаята си. Ето какво значи да има някой, който да върти домакинството. Не беше за вярване.

— А аз имам ли време да се изкъпя преди вечеря? — попита с усмивка той. — Изглади ли синята ми риза, скъпа?

Дани стреснато вдигна глава при наглия въпрос. Понечи да му отвърне гневно, но осъзна, че той се шегува. В очите му играеха дяволити пламъчета. Тя се усмихна и реши да продължи играта.

— Да, скъпи. В гардероба е. Искаш ли да напълня ваната, за да отпуснеш изморените си мускули, или първо да ти направя едно питие?

— Чудесна идея. — В гласа му звучеше обещание, което не беше нито невинно, нито на шега. — Донеси ми го в спалнята. Може да открием и друг начин за отпускане на старите ми мускули.

Дързостта му взе дъха й. Но Дани реши да не се предава.

— Защо да бързаме? — отвърна с прелъстителен тон тя. — Да почакаме нощта, ще имаме време за всичко?

За миг си помисли: ами ако наистина го направи!

Джейк я наблюдаваше. В очите му се четеше желание и копнеж. Изведнъж тръсна глава и се разсмя.

— Едно на нула за теб, минзухарче! Още малко и щях да се хвана.

Дани знаеше, че трябва да се разсърди, но не устоя на усмивката му.

— Времето, когато се изчервявах от подобни приказки, отдавна мина, каубой! Израснах между мъже — четирима братя и баща, който обожаваше мен и сестра ми, но не виждаше причина да ни глези само защото сме момичета. Много правилен начин да научиш някого да се грижи сам за себе си. Е, аз се научих бързо.

— Бас държа, че няма мъж, който да ти се опре!

Успя да я изненада. Заля я вълна от гняв и обида и Дани сведе очи. Защо продължаваше да се ядосва, защо я болеше след толкова време?!

— Вече не — едва продума тя.

Вдигна глава и срещна погледа му. Мъжът я наблюдаваше съсредоточено, сякаш четеше мислите й. А може би и него го бяха връхлетели неочаквано събудени спомени! Изведнъж го почувства близък. Беше приятно чувство, макар и опасно. Непознатият, когото видя за пръв път преди няколко часа, така безпогрешно проникваше в душата й!

Вратата се затръшна и двамата подскочиха от изненада. Дочуха гласовете на Джеси и Бъстър. Джейк се усмихна.

— Най-добре да взема душ. Значи в гардероба има чисти ризи?

— И чисти джинси в шкафа до вратата.

— Ще ме разглезиш, скъпа.

— Възползвай се от случая, каубой. О, да! Ако бях на твое място, тази нощ щях да спя на кушетката. — Той я изгледа недоумяващо и Дани се разсмя. — Спомняш ли си бездомното куче, което Каси прибрала преди време?

— Онова жълто пале ли? Какво е направило пак?

— Жълтото пале има четири кученца и всички спят в твоето легло. За човек, който си вади хляба е животновъдство и би трябвало да разпознава бика от кравата, подобна грешка е недопустима!

Джейк изруга през зъби и тръгна към банята.

— Нямам нужда от съпруга. Необходима ми е почивка!

 

 

— Не бях виждал подобно нещо — рече Бъстър, докато вечеряха. — Обърнах се да й кажа, че стигнахме, а тя се усмихна мило и рече, че няма защо да бързаме. Следващото, което си спомням, е новороденото момченце! — Той размаха ръце пред възхитената си публика. — Оли каза, че ще го кръстят Уилям, на мен.

Джейк се подсмихна с пълна уста. Отдавна не бе виждал дядо си така въодушевен. Всички бяха погълнати от историята и Джейк се почувства отпуснат и относително спокоен. Обикновено, докато се хранеха, обсъждаха куп проблеми. С Джеси и Кочайз правеха план за следващия ден, а Бъстър и Каси спореха чий ред е да мие чиниите. Кочайз започваше да се шегува с Каси, не след дълго другите се намесваха и скоро настъпваше шумна веселба. Всъщност никога не забелязваше какво яде.

А сега яденето беше фантастично! Тлъстото пиле бе напълнено с ябълки и ориз, пюрето от картофи бе пухкаво и ароматно, а бисквитите се топяха в устата. Не само той се наслаждаваше на вечерята. Кочайз и Джеси ядяха, сякаш никога повече нямаше да видят храна в живота си. Дори Каси си сипа два пъти.

Джейк погледна Дани. Тя седеше между Каси и Бъстър, които очевадно вече бяха влюбени до уши в нея. Кочайз също не сваляше очи от Дани. Дори Джеси, който ругаеше целия женски пол, откакто скъса с приятелката си, като че бе променил отношението си. Което не бе никак чудно. Жените бяха голяма рядкост в „Силвъркрийк“. Особено такива като Дани Рос.

А тя бе привлекателна. Дяволски привлекателна с големите си котешки очи, преливащи от кафяво до златисто, с усмивката си и стройното си тяло, което сякаш имаше повече извивки от високопланинска пътека. Не беше само това. Светът всъщност е пълен с красиви жени. Имаше нещо друго, което караше човек да не откъсва очи от нея. Джейк нямаше представа какво е — може би звънкият смях или начинът, по който внасяше спокойствие и сигурност, или навикът й да гледа събеседника си право в очите. А може би беше изключително женствена. Излъчваше чувственост и Джейк имаше усещането, че се топи като масло. Не беше преднамерената, пресметната чувственост, която някои жени пускаха в действие в компанията на мъж. Беше неподправена, естествена чувственост като усмивката й. Трябваше да събере цялото си самообладание, за да не протегне ръка и да погали косата или лицето й. Хвана се, че слуша с половин ухо, защото не можеше да откъсне поглед от устните й. Тя прокара език по тях и мъжът си помисли какво ли ще изпита, ако я целуне и вкуси сладостта…

В този миг Дани се обърна и го погледна. Сърцето му спря. Той затаи дъх, а младата жена изглежда видя нещо странно в изражението му, защото очите й се разшириха. Тя се изчерви и бързо отмести поглед.

Ама че работа, изруга наум Джейк и се наведе над чинията. Най-добре да измъкна колата й от канавката и да я пусна да си върви колкото може по-скоро, докато не се е случило нещо, за което да съжалявам. Беше изкушен, нямаше съмнение. Трябваше само да изиграе картите си правилно и тя щеше да бъде негова. Както казва свещеникът: „Докато смъртта ви раздели“. А после? Той всъщност нямаше какво да й предложи. Дори Бъстър да беше прав, дори тя наистина да си търсеше само съпруг, рано или късно щеше да потърси и любов. А точно това той не можеше да й даде.

Аз не съм подходящият мъж, каза си Джейк. Нямам представа какво точно търсиш, Дани Рос, но със сигурност не мен.

 

 

— Страхотна е, нали? — намигна заговорнически Бъстър.

Джейк изръмжа нечленоразделно и вдигна последните чинии. Джеси и Кочайз побързаха да изчезнат, преди да ги хванат на работа, а Дани и Каси бяха отишли във всекидневната, за да довършат костюма.

— Тъкмо да си поговорите двамата — каза им на излизане Дани.

Бъстър погледна отражението си в прозореца и приглади сивата си грива.

— Как изглеждам?

— За милиони! И миришеш хубаво.

— Сложих си малко от оня боклук, с който се поливаш. Гледам жените се лепят по теб като пчели на мед, та реших, че няма да навреди на стария глупак да опита. Когато ухажвах баба ти миришех на сено и коне, но за нея нямаше значение… — Сви рамене и продължи: — Ти да не мислиш, че ще ухажвам някого?

— И през ум не ми минава. Но няма да е лошо, ако в живота ти се появи жена като Бет Уилсън.

— Нито пък на млад жребец като теб ще навреди, ако си намериш съпруга. — Бъстър взе старата си шапка и я накриви. — Хайде, момче, признай си. Харесваш я, нали? Гледах те цяла вечер. Не свали очи от нея.

— Ти внимавай Каси да не се сбие с някого — предупреди Джейк. — Това, че играе ангелче, едва ли ще я спре. Миналия път Франки Кортман се прибрал с насинено око и скъсана риза.

— Така му се пада, щот’ й казал, че не може да играе футбол, понеже е момиче.

— Дядо, казва се „защото“, а не „щот’“. Ти само я дръж под око. Момчетата ще придобият комплекс за малоценност, ако продължава така да ги тупа.

— Като са мухльовци! — не без гордост отвърна Бъстър.

Когато Джейк влезе във всекидневната, Дани седеше сама пред камината. Подпряла брадичка с ръка, младата жена се бе втренчила в пламъците. Джейк приближи и остави таблата върху масичката. Настани се в близкото кресло. Дани се обърна и посегна към каната. Наля кафе, сложи сметана и отпи.

— Бъстър и Каси излязоха ли?

— Най-сетне. — Джейк взе чашата си, облегна се и изпъна крака. — Дължа ти извинение за днес следобед. Забърках кашата и изчезнах.

— Знаеш ли, не разбирам защо не побърза да се избавиш от мен?

— Може би съм любопитен.

— За какво?

— За брадавиците ти.

— Какви брадавици?

— Е, може да не са точно брадавици. Може изобщо да не е физически недостатък. Като те гледам — хубава, остроумна, забавна. Мъжете сигурно те харесват. Защо си търсиш съпруг по този начин?

Очите й се разшириха от изумление. Най-сетне разбра за какво става дума.

— Но аз не съм… Джейк, аз не си търся съпруг. Мен ме наеха.

— Как така те наеха?

— Съжалявам. Не предполагах, че си се заблудил. Мислех, че Бъстър ти е обяснил коя съм и защо съм тук.

— Той наистина се опита, но аз му казах да върви по дяволите.

— И не си чел информацията, която ви изпратих?

— Хвърлих един поглед, но там нямаше нито име, нито снимка. Нищо, което да ми подскаже, че не става дума за теб.

— Направих го от съображения за сигурност. Не беше необходимо да разкривам самоличността на клиентката си.

— Значи си посредник при женитби?

— За първи и последен път. Всъщност търся умни хора. Големите компании ме наемат, за да им осигуря подходящ персонал.

— А този път целта ти е да запълниш едно легло.

— Доста грубо казано.

— Господи, толкова се старах да бъда мил, а ти дори не си…

— Ти смяташ, че си се държал мило?! — възмутено възкликна Дани.

— Можех да те изгоня с пушката!

— А вместо това ме остави да изпера, да изчистя, да сготвя, да ушия костюма на Каси и…

— Кучето. Забрави кучето.

— И кравите да изгоня от градината, и… Ти ми се присмиваш!

— О, не! — възрази той. — Продължавай.

— Дори сгънах бельото ти, Монтана. Можех да го нахвърлям неизгладено в чекмеджетата!

— Не си го колосала, надявам се! Да знаеш колко е неудобно, особено когато яздя цял ден!

— Знам, знам… — Дани продължи да го гледа втренчено, докато накрая се предаде. — Върви по дяволите! Ти си непоносим!

— Значи ти не си бъдещата съпруга — отвърна Джейк с нещо, което трябваше да мине за въздишка. — За малко да се предам и да ти позволя да ме завлечеш пред олтара.

— Добре, че истината излезе наяве. Колко жалко обаче, че всичките ти усилия да бъдеш мил отидоха на вятъра.

— Не съвсем. — Той се наведе и подпря ръце на коленете си. В очите му играеха хиляди пламъчета. — Не отидоха на вятъра.

Дани не отговори. Огънят огряваше лицето й и Джейк за кой ли път пожела да я грабне в прегръдките си.

„Не чувстваш ли? — попита я безмълвно. — Каквото и да е — химия, магия, лудост — и двамата знаем, че съществува.“

— Дори се радвам — продължи той. — Защото, когато най-сетне се осмеля да те целуна, ще знаеш, че е заради теб, а не заради някаква си глупава обява.

Тя го изгледа, сякаш не бе сигурна сериозно ли говори, или пак се шегува.

— Благодаря, между другото, за прането, за чистенето, за готвенето.

— Забрави кучето.

— Вярно. И бельото.

— Неколосано — напомни му през смях Дани. — Знаеш ли, всъщност днес ми беше приятно. Не си спомням откога не съм готвила. Обикновено хвърлям някакъв полуфабрикат в микровълновата печка или си купувам готова салата. А с Каси доста се позабавлявах.

— Не се случва често да й обръщаме внимание. Благодаря ти и за костюма. Когато Бет Уилсън ме склони да пусна Каси в предучилищната паралелка, не предполагах, че ще трябва да шия рокли и ангелски крила.

— Изрових някои неща от кутията с коледна украса в килера.

— Добре си направила.

— Каси ми каза, че всички деца заедно са написали пиесата. Прекрасен урок по другарство. Тази Бет изглежда е цяло съкровище.

— Беше много добра учителка. Пенсионира се, но реши да се занимава с хлапетата. Повечето от тях са изолирани във фермите. Дори да имат братя и сестри, не знаят как да общуват с другите деца. И сигурно им е много трудно, когато отидат на училище и се сблъскат с цял клас непознати. Бет се интересува от Каси отдавна. Опитва се да й вдъхне самоувереност, да възбуди интереса й към книгите. Да й покаже, че на света има и други неща, освен каубои и коне. А също така да общува, без да налита на бой всеки път, когато някой не е съгласен с нея.

— А може би и да свали джинсите за по-дълго време, така че да заприлича на момиче.

— Няма да повярвам, докато не го видя!

— Ще ти издам една тайна. Остави тази грижа на майката природа. Аз например бях невероятна лудетина до единайсетгодишна. Вярно, че не стана за една нощ. Но постепенно научих, че мога да бъда едновременно момиче и да играя бейзбол и хокей на лед!

— Ти?! Хокей?! Не мога да повярвам! Като те гледа човек, ще си помисли, че цял живот си била облечена като кукла с воланчета и панделки!

— Израснах в малкото градче Саскечуан, където хокеят на лед не е спорт, а съдба. Бях нападател, докато не загубих два предни зъба. Добре, че бяха млечни. Но майка ми забрани да стъпвам на леда.

— Значи затова не съм те виждал в Националната лига?

— Всъщност заради хормоните. Когато навърших четиринайсет, смених хокейните кънки с кънки за фигурно пързаляне. И започнах да мечтая за олимпийско злато вместо за купата на Лигата. — Дани се намръщи. — След това открих, че да се пързалям с хубави момчета е много по-приятно, отколкото да повтарям до затъпяване скокове и пируети.

— Хубави момчета значи… — В гласа му се прокрадна ревност.

Дани се разсмя. Огънят хвърляше червени отблясъци в косата й. Облегна се назад и под ризата се очертаха стегнатите й гърди. Джейк почувства, че устата му пресъхва.

— Бас държа, че са се въртели около теб като пчели на мед.

— Един-двама — отвърна тя и понеже усети, че я наблюдава, седна и придърпа яката около врата си. Какво, по дяволите, ставаше с нея? Това не бе предвидено. Не бе позволено. Не тук, и не с този мъж! Беше лудост, но сърцето й, неизвестно защо, започваше да бие учестено всеки път, когато очите й срещаха погледа на Джейк.

— Дядо ти е изключителен човек. Сигурно преди неприятностите с крака е бил истински дявол. От артрит ли страда?

— Не. Показваше ни как се обяздва кон и падна. Счупи си крака и сега там има повече пирони, отколкото в оградата на пасището. Лекарят се чуди как изобщо може да върви.

— Сигурно му е много тежко. И на всички вас.

— Най-сетне осъзна, че не е младеж. Но понякога наистина е тежко. Тази зима беше принуден да остане вкъщи и едва не полудя. А и нас едва не подлуди. Чувства се безполезен. Опитва да се грижи за Каси и домакинството, но виждаш резултатите.

— Не ми е работа — внимателно започна Дани, — но ти спомена нещо за социални грижи…

Лицето му помръкна.

— Миналото лято на църковния пикник някакво хлапе дразнело Каси и тя го набила с камшика. Майка му беше вбесена. Не я обвинявам. Каси си беше виновна. — Той се намръщи. — Така де. Тя е голям побойник и ругае като докер, но всички деца на нейната възраст са такива. С тази разлика, че е момиче.

— И после?

— Майката отиде в социални грижи и им разказа всичко. Опитвам се да къпя и обличам Каси с чисти дрехи, но да я вкара човек в банята е цяло мъчение. Когато съм вкъщи, все пак успявам, но когато отсъствам… И така, дойде една от социални грижи и реши, че не съм добър баща. Не осигурявам подходяща среда за детето. — В думите му се долавяше горчивина. — Обичам дъщеря си, Дани. И ще изхвърля тази натрапница, ако се опита да ми я отнеме.

Дани инстинктивно хвана ръката му и усети как мъжът отчаяно се вкопчи в дланта й. И си помисли колко ли му е трудно. Какви ли кошмари сънува? Колко ли пъти се събужда през нощта и слиза в стаята на Каси, за да провери дали детето е все още там?!

— Но защо не вземеш икономка?

— Досега сменихме пет. Добри жени бяха, но Бъстър се опитва да ги командва и след седмица-две напускат. А и Каси не обича да й слагат седло на гърба — намръщи се той. — Оправянето на леглото, къпането и носенето на обувки не са й присърце. Бъстър влошава положението още повече. Тя му се оплаква, той взема нейната страна. Никоя нормална жена няма да се задържи. Сигурен съм, че в целия окръг няма нито една, която да се съгласи да дойде у нас.

— Невероятно откровен си, като се има предвид защо съм тук.

Джейк се усмихна и я погледна в очите.

— Ти ни видя в най-лошата светлина. И все още не си избягала.

— За което нямаш никакъв принос, каубой.

Тя плъзна поглед по лицето му, шията, широките рамене. Под навитите ръкави на ризата се виждаха ръцете му — загорели, със златист мъх. Бяха силни и честни ръце.

Ръце на работник с белези и следи от рани, с мазоли. Ръце, които можеха да съборят младо биче на земята, за да го жигосат, или да поправят ограда, или да успокоят кон, или да помилват спящо дете. Или да галят жена.

Последната мисъл я разтърси и в съзнанието й изплуваха неясни еротични картини. Дани вдигна очи и срещна погледа на мъжа. По тялото й премина тръпка. Дали я бе гледал така през цялото време? И какво ли бе видял, изписано на лицето й?