Включено в книгата
Оригинално заглавие
Το ημερολόγιο της Πηνελόπης, (Пълни авторски права)
Превод от гръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Единадесета глава
Здрав разум

От средствата на „саможертвата“ бях разбрала, че няма измъкване. Но трябваше да изпразня горчивата чаша до последна капка. Надявах ли се още? Не знам! По някой път… След три седмици изпратих да ми доведат Долий. Уговорихме се. А след това повикахме и Телемах.

Станал е вече на осемнайсет години. По ръст и по косия поглед прилича на баща си. Мълчалив и малко нещо занесен. Възрастта, видиш ли!… И мнителен. Дали ме обича? Не ми се струва! Може би мисли, че аз съм виновна, задето петдесет дармоеди съсипват бащиното му наследство!

— Не бива да забравяш — казах му аз строго — на чий баща се славиш, че си единствен син, и на коя майка рожба! И че никъде няма по-голямо и по-хубаво царство от Итака.

Има опасност да загубиш всичко това. Трябва да разбереш, че вече си достатъчно голям. Покараха ти мустаци и гласът ти задрезгавя. Време е да станеш по-сериозен. Да зарежеш лова и риболова. Да препашеш меча на баща си, за да спасиш каквото още ни е останало. И то час по-скоро! Защото първенците няма да те оставят да пораснеш!…

На твоята възраст децата от народа си вадят вече хляба и къща въртят.

Първенците искат да ти вземат всичко. Едни — майка ти, а всички — царството.

Имаме само едно спасение — да ги изпреварим. Преди те да ни вземат царството, ние да го продадем!…

— Да продам родината си?!

Аз и Долий го изгледахме в очите:

— Какви са тия приказки? Къде си ги научил тези анархистични неща? Царете нямат родина. Народите имат. Царството, не забравяй това, е на баща ти. Ще правиш с него каквото си щеш.

Още тази нощ ще тръгнеш. Екипирали сме ти най-бързоходния кораб на острова, кораба на Носмон, сина на Фрон[1]. Ще ти дадем и десетина доверени и смели момчета и ще вдигнеш котва скришом и по мрак. По Злото море. Атина, под образа на Ментор, ще застане на кормилото. Ще се престориш, че не си я познал.

 

 

Най-напред ще отидеш в Ниокастро, сетне в Спарта, после в Микена, и накрая в Кор-фу. Ще се запознаеш с най-могъщите царе на нашето време.

В Ниокастро ще те изкъпе собственоръчно най-малката дъщеря на Нестор, Поликаста. В Спарта ще ти сложи трапезата единствената дъщеря на Елена, Хермиона, красива и предизвикателна като майка си; в Микена ще ти даде да пиеш вълшебно биле, за да те задържи завинаги при себе си, достойната дъщеря на майка си, оная лудетина Електра. А в Корфу ще ти изпере долните дрехи в морето и скришом ще плаче за теб глезената и единствена дъщеря на Алкиной, Навзикая.

Но ти ще си опичаш акъла. Ще се ожениш само за оная, чийто баща се съгласи да купи царството ни. Приготвила съм ти пълномощното. Ще поискаш толкова злато, колкото тежи тялото ти (не казвам душата ти — тя не може да бъде претеглена!). И да ни отредят и годишна рента от десет хиляди дуката.

И когато женихите рекат да вземат царството, ще открият, че вече друг го е взел. И островите, и хората, и самите тях!

 

 

Изминаха няколко седмици и едва тогава женихите подушиха, че престолонаследникът липсва. Отначало помислиха, че е отишъл при Евмей, за да не гледа хала на майка си. По-късно узнаха тайната. Побесняха. Екипираха веднага три галери и хванаха морето, за да издебнат Телемах; накъм Корфу. И да го убият, щом се завърне…

Но Атина Палада си знаеше работата. Взе, че извъртя острова обратно, севера към юга, така както завърташ ключ в бравата. И докато Телемах идвал откъм север, те го чакали откъм Дзанте[2].

— Никой не се съгласи да купи царството ни — бяха първите думи на Телемах към мен. — В тая анархия, казват, в която е изпаднало, трябвало да воюват, за да си го вземат. А пък и народите им били уморени. Само Алкиной прие с половин уста. Но за по-късно. И първо да се оженя за Навзикая…

 

 

Няма време за по-късно. Остават още пет дни само. Не! Няма да стана робиня на петдесет тирани. Предпочитам да си събера партушините и да се махна. Ще отида в Спарта. Освен ако боговете извършат чудо и ми пратят Дисей. Па макар и неистински!

Иначе (още утре дори!) ще напиша завещанието си и ще харижа царството си, ей тъй бадева, на Алкиной. Щом като не мога да го осребря, ще го харамисам и ще си отмъстя. А пък те, ако ще, да си скубят косите с Алкиной кой да вземе царството!

Бележки

[1] Непреводими игрословия: „ноемон“ значи „разумен, мъдър“, а „фронис“ „разум, благоразумие, здрав разум“. — Б.пр.

[2] Италианското наименование на остров Закинтос в Йонийско море. — Б.пр.