Включено в книгата
Оригинално заглавие
Το ημερολόγιο της Πηνελόπης, (Пълни авторски права)
Превод от гръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
Максимус (2012)

Издание:

Костас Варналис. Дневникът на Пенелопа

Редактор: Ана Златкова

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Киров

Коректор: Пламен Петков

Издателство „Народна култура“, София, 1981


Предисловие

Някои стари и по-нови, големи и малки перодръжковци имат обичай да приписват бащинството на творбите си на други, по-прочути или дори въображаеми свои събратя.

По същия начин и аз днес представям историята на Пенелопа, уж написана от самата царица на Итака и на Добродетелността — собственоръчно написана!

Но как е могла да я напише някога, след като не е съществувала никога? И нещо още по-трудно: как я е написала, след като не е имало четмо и писмо?

Но непорочните поклонници на прадедите и новите патриота не обръщат внимание на такива дреболии. Те ще се пръснат от възмущение и ще крещят, че фалшифицирам образа на Идеалната жена и предателски очерням един „голям национален капитал“ — една Сянка!

Щом като подобни доброжелатели приемат Мита за действителност, защо пък аз да не направя Мита действителност? Щом те като историографи превръщат историята в митология, защо пък аз като фантазиограф да не превърна митологията в история?

Така че те имат пълно право да се ядосват. Но няма да признаят истинската причина на яда си. Знаят, че делата, мислите и животът на Пенелопа са фантазии. Обаче делата, мислите и животът й са горе-долу животът, мислите и делата на всички Господари (които живеят за сметка на народите си!), каквото и име да носят и която и епоха да мърсят. Можеш, господине, за пет години да предадеш четири пъти народа на четири окупатора без никаква загуба! Но да предадеш само веднъж Мита!

Налага се да отбележа, че между това, което възпяват двете велики епопеи на Омир, и онова, което ни разказва в „Дневника“ си Пенелопа съществуват големи различия. Например стиховете казват, че когато заминал, Одисей оставил Телемах „кърмаче“. А майка му разправя, че бил вече момченце. Стиховете казват, че Одисей екипирал дванайсет кораба и тръгнал с тях. Жена му разправя, че били двойно повече. Близко е до ума. След като дори Мегит, малкият цар на Петала, внук на Авгий (само той ли е имал „тор“?) тръгнал с четирийсет кораба, как тъй великият Одисей, който владеел повечето от Йонийските острови и голяма част от Румелия, тръгнал само с дванайсет? Много голям хитрец! Ами че нали колкото по-малко били корабите му, толкова по-малък дял щял да вземе от плячката!

Стиховете казват, че Одисей се блъскал из чуждите земи двайсет години и когато се завърнал, избил женихите. „Дневникът“ обхваща само дванайсет години. И не ни казва дали Одисей въобще се е завърнал някога. Но ни казва, че дошъл някакъв Лъжеодисей, който не избил женихите, ами си опекъл работата с тях и се оженил за „вдовицата“.

Преданието разказва, че в Итака по едно време дошло копелето на Одисей, негов син от магьосницата Цирцея. Той убил баща си и се оженил за майка си. Това не е нещо необичайно в живота на „свръхчовеците“. Но книгата не казва нищо по това — може би не е сварила да го каже.

„Дневникът“ на Пенелопа е по-скоро изповед на Пенелопа. Назовава нещата с истинските им имена. Това показва, че не е имала намерение да го публикува: духовен дар на героичната цивилизация на нейното време. И ако сега го поднасям на широката публика, на сегашния ни много патил и много проумял народ, нека ми прости свещената сянка на блаженопочиващата ни Владетелка и Дама!

Авторът