Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от неизвестен език
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)
Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
smarfietka (2012)

Издание:

Змийският цар; Приказки от древна Персия

ИК „Кралица Маб“, София, 1995

Редактор: Николай Аретов

ISBN: 954-533-007-4


Живял в далечни времена един много беден и много нещастен рибар. Всеки божи ден той отивал на брега на морето да лови риба и с нея хранел семейството си.

Веднъж през зимата той отново хвърлил мрежата си в морето. Скоро тя натежала и рибарят се зарадвал: „Най-после съдбата се смили над мен.“ И започнал бавно-бавно да измъква мрежата, докато я извадил на брега. Но вътре в нея имало изсъхнала морска крава. Рибарят се надявал, че в устата й може да има скрит скъпоценен камък. Измъкнал ножа и ударил трупа й по главата, но за нещастие, колкото повече търсел, толкова по-малко намирал.

Върнал се вкъщи рибарят огорчен и потиснат, съсипан и уморен. Насреща му наизлезли децата. Той се почувствал още по-зле, сякаш на гърба му се стоварили всички грижи на света, но въпреки това започнал да утешава децата. През нощта рибарят не успял да заспи, до сутринта лежал и се молел на бога.

На сутринта гледа, че децата са гладни и отишъл при съседа, взел назаем малко ечемик, дал го на жена си да го смели в ръчната мелничка и да опече питки. А той се оставил в ръцете на съдбата, взел мрежата и поел към морския бряг. До вечерта рибарят хвърлял мрежата. Най-после тя отново натежала. Измъкнал я, гледа в нея умрял крокодил.

Рибарят се разсърдил, захвърлил мрежата и се върнал вкъщи. Хапнал ечемичена питка със сол и легнал да спи.

На сутринта станал преди изгрев-слънце. Нали оставил мрежата си на брега на морето. Той се изплашил, че вълните могат да я отнесат или някой минаващ оттам да я вземе. Хукнал към брега. И що да види: в мрежата лежи вчерашният крокодил, а около него са се насъбрали врани.

Рибарят освободил мрежата и я хвърлил в морето без всякаква надежда. А тя пак натежала. Рибарят съвсем се отчаял и очаквал само подигравка на съдбата. Измъкнал мрежата, а в нея огромна глинена делва! Зарадвал се рибарят, грабнал делвата и що да види: гърлото й покрито със смола, а върху нея печата на пророка Сюлейман. Той си помислил: „Най-сетне ми излезе късмета! Навярно делвата е пълна със златни динари“. Но щом я отворил, от гърлото й излязъл гъст дим. Рибарят все още се чудил какво става, когато изведнъж от дима се показал голям като планина демон, с ръце като кули, с врат като на бик, а рогата — всяко като един як човек. „Боже мой — помислил си рибарят, — сполетя ме беда! Какво ще е това чудовище?“ Изведнъж демонът надал силен рев, поклонил се и казал:

— О, пророк Сюлейман! Прости ми греховете.

Бедният рибар отвърнал:

— Аз не съм пророкът Сюлейман, а просто един беден рибар. Ловя риба, а вместо нея ето какво ме сполетя.

Щом рибарят признал, че не е Сюлейман, демонът така изревал, че всички планини и долини са затресли:

— Тогава се готви за смъртта! Ще те убия като куче!

Бедният рибар започнал да го моли:

— Какво толкова сторих, че те разгневих?

— Вече деветстотин години — започнал демонът, — откакто съм затворен в тази делва по волята на пророка Сюлейман. Веднъж на сто години аз моля Бога да ме освободи и му обещавам да служа на онзи, който ме освободи, така че той да не се нуждае от нищо. Но през последните сто години аз дадох клетва да убия и да изгоря на огън онзи, който ме освободи. След като ти ме освободи, трябва да изпълня клетвата си.

На рибаря му дошло нещо на ум и той казал:

— Ей, демон! Макар да си благороден дух, ги говориш долни лъжи.

— Какви лъжи? — възмутил се демонът, а рибарят отвърнал:

— Твърдиш, че си бил затворен в тази делва. Та ти се много по-голям от нея.

Демонът се разсмял в отговор:

— Жалко човече! Нима не видя как аз излязох от делвата?

— Видях само дим и нищо повече — възразил рибарят. — После ти се взе отнякъде пред мен, а сега искаш да повярвам, че си излязъл от делвата.

— Аз бях в дима — казал демонът. — Бях затворен в делвата с вълшебната сила на пророка Сюлейман.

— Докато не видя със собствените си очи — рекъл рибарят, — че ти се събираш в делвата, за нищо на света няма да ти повярвам.

Тогава демонът се издигнал към небето, превърнал се в дим и влязъл в делвата. Рибарят не се забавил, затворил делвата, грабнал я и понечил да я хвърли в морето. Но демонът отвътре го замолил, почнал да му се кълне и да го уверява:

— Кълна се в пророка Сюлейман! Ако ме пуснеш, ще се кача на небето.

Добрият рибар накарал демонът да се закълне, получил твърдите му уверения и тогава свалил капака от делвата. Демонът излетял като дим, издигнал се към небето, застанал пред рибаря като скала и ниско му се поклонил. После протегнал ръка извадил от морето четири различни на цвят риби и ги дал на рибаря:

— Занеси ги на падишаха. Щом ти стане тежко в живота, запали един мой косъм и аз на часа ще се поява пред теб.

Той откъснал кичур косми от брадата си, дал ги на рибаря, сбогувал се и изчезнал.

Рибарят взел рибите и тръгнал направо към двореца на падишаха. Влязъл, поклонил се до земята, поздравил както се полага и показал рибите. Падишахът досега не бил виждал такива риби и наредил да дадат на рибаря хиляда динара, а после го завел в залата и го нагостил както се полага.

В това време дали рибите на дворцовия готвач, той го почистил и започнал да ги пече. Изведнъж готвачът силно извикал и паднал в несвяст. Тиганът се обърнал, рибите цопнали в огъня и изгорели. Слугите и стражата се хвърлили към готвача, той дошъл на себе си, а те започнали да го разпитват какво се е случило.

— Сложих рибата да се пече — разказал готвачът, — и изведнъж гледам: стената се разтвори и през отвора влезе як негър със сопа в ръце. Той се обърна към рибите с думите: „Все още ли държите на своето?“ — „Да“ — отговориха рибите. Тогава той замахна със сопата, рибите изпопадаха от тигана. Но какво означава това, аз не зная.

Съобщили за случилото се на падишаха. Той извикал рибаря и го попитал:

— Можеш ли да ни донесеш още такива риби?

— Ако падишахът нареди — отвърнал той, — ще се опитам.

Падишахът му наредил и доволният рибар напуснал двореца. Най-напред купил храна и плодове за жена си и децата и забързал към вкъщи. Децата, които никога през живота си не били виждали толкова храна, заобиколили баща си: едно му целувало ръцете, второ — лицето, трето го галело по брадата, а четвърто поляло главата му с розова вода.

Рибарят легнал да спи, а на сутринта, щом станал, отишъл на брега на морето и запалил един от космите. Появил се демонът и рибарят му казал за какво го вика. Демонът веднага се протегнал, извадил от водата четири риби с различен цвят и ги дал на рибаря. Рибарят ги отнесъл на падишаха, който отново наредил да му дадат хиляда динара. Дали на рибаря парите, а рибите — на готвача.

— Страхувам се! — казал готвачът.

Тогава се намерил доброволец. Той взел рибите, почистил ги и ги хвърлил в тигана. Не минали и няколко минути, когато той силно извикал и паднал в несвяст. Рибите паднали в огъня и изгорели. Разказали за случилото се на падишаха. Свестили човека и го попитали какво е станало. Той разказал същото, което се случило на готвача. Падишахът се ядосал, извикал рибаря и наредил да донесе още четири риби.

Рибарят отишъл на морето и запалил още един косъм на демона. Демонът се появил, хванал още четири риби и му ги дал. Той ги занесъл на падишаха, но вече никой не се осмелявал да се захване с тях. Тогава падишахът наредил да преместят златния му трон в кухнята, седнал в него и сам започнал да пече рибата. Изведнъж стената се разтворила, през отвора влязла една девойката с лице като луната, която затъмнявала с красотата си слънцето и се обърнал към рибите:

— Все още ли държите на своето?

— Да! — отвърнали риби с човешки глас.

Тогава девойката замахнала с една пръчка, обърнала тигана в огъня и рибите изгорели.

Падишахът от изумление си ухапал палеца, без да се бави повикал везира, който стоял откъм дясната му ръка и везира, който стоял откъм лявата, и наредил:

— На всяка цена разберете какво става тук!

Везирите се объркали и заговорили:

— Най-напред да разберем откъде рибарят взима рибите.

Извикали рибаря, разпитали го, а той им казал:

— От едно езеро, недалеч от града, на около шест мили.

— Ела утре в тронната зала. Ще дойдем с теб да поогледам какво се крие тук — наредил падишахът.

— Както наредиш — отвърнал рибарят и се върнал вкъщи, без да разбира, какво е замислил падишахът.

Легнал си, а на сутринта станал, облякъл се и отишъл в двореца. А падишахът бил извикал един старец, който някога бил везир на баща му. Яхнали конете, вървели пет мили и старецът възкликнал:

— Слава тебе, господарю! По тези места живеят магьосници. Преди от нашата столица дотук имаше шестстотин мили. А сега езерото се оказа съвсем наблизо! О, господарю! Грози ни опасност. Попитай рибаря как е успял да хване рибите в езерото. Тук преди имаше град, в който царуваше падишах. А сега градът се е превърнал в езеро… Всичко това са магии и вълшебства. Това е омагьосано място, което само ни изглежда като езеро.

Падишахът повикал рибарят и го попитал:

— Какви са тези чудеса?

— Слава тебе, господарю! — отвърнал рибарят. — Дай ми малко време и нареди да донесат делвата.

Падишахът наредил да донесат на рибаря делвата. Отворил рибарят капака й и незабелязано запалил косъм от демона, който на часа се явил. Рибарят му разказал какво се случило.

— Това е дребна работа за мен — отвърнал демонът. — Аз ще се превърна в напет момък и ще разреша всички трудности.

И той се завъртял, превърнал се в красив и снажен момък и двамата се отправили към падишаха. Целунали земята под нозете му и рибарят обявил:

— Ваше височество, този момък сега ще разреши всички трудности.

— Истината ли казва старецът? — попитал падишахът.

— Да — отвърнал момъкът. — Ако падишахът пожелае, ние ще открием тайната. Наредете да донесат украсения с изумруди кинжал, наследство от дядото на падишаха по майчина линия. И тогава аз ще свърша всичко.

Падишахът наредил да донесат кинжала и на часа един конник тръгнал към столицата, взел от ковчежника украсения с изумруди кинжал и бързо, по-скоро като вихър, се върнал при падишаха. Тогава момъкът казал:

— О, господарю! Четири опитни мъже и този старец трябва да тръгнат с ваше височество. А войската нека да остана тук, докато не свършим всичко.

Падишахът избрал четирима смели юнака. Те се въоръжили, а самият падишах се облякъл от главата до петите в метални доспехи, пъхнал в пояса си кинжала с изумрудите и заедно с рибаря, момъка, стария везир и четиримата юнака тръгнал към езерото.

Те се качили в една лодка и доплували до средата на езерото. Там имало малък остров. Хвърлили котва, слезли на сушата и видели един разрушен дворец. На вратата стояла стража.

— Защо не ни спират? — попитал падишахът, а момъкът отвърнал:

— Те са превърнати чрез магия в камък. В този дворец няма никой.

Влезли в двореца и изведнъж чули жален глас:

— Върнете се! Вътре се крие смъртна опасност.

Тръгнали по посоката на гласа и видели, че на едно легло лежи красив момък. В другия ъгъл на стаята имало още едно легло, но то било празно.

— Защо лежиш тук? — попитали те момъка.

А той отвърнал:

— Нещастни вие! Как се осмелихте да влезете в двореца?

Падишахът му разказал цялата история и попитал:

— А ти, момко, как попадна тук?

Момъкът тежко въздъхнал и рекъл:

— Аз бях падишах на тази страна, а моята жена превъзхождаше по красота слънцето. Веднъж лежах на леглото, а до главата ми седяха две прислужници с лица като луната и ми вееха с ветрила, за да мога да заспя. Но изведнъж усетих, че те са натъжени и шепнешком нещо си говорят. Аз се престорих, че съм заспал и чух как едната прислужница рече на другата: „Колко жалко, че тя изневерява на такъв прекрасен млад мъж“. — „Как е възможно?“ — попита другата прислужница. А първата отговори: „Жената на падишаха всяка вечер му дава приспивно биле. Когато той заспи, тя отива при един здравеняк роб и прекарва нощта с него чак до сутринта.“

Тези думи сякаш с чук ме удариха по главата. Успях как да е да изкарам деня. Донесоха ми вечеря, но аз се забавих, докато жена ми излезе от стаята. Като останах сам, скрих храната, а след известно време се престорих, че спя. Невярната жена си облече мъжки дрехи, донесе до главата ми меч и извика: „Искаш ли да те убия с този меч?“ Но аз се престорих, че нищо не виждам и не чувам. Тогава тя върна меча на мястото му и излезе. Аз станах, взех си меча и тръгнах след нея като сянка.

Тя излезе от двореца, мина през много улици и квартали и най-накрая стигна до някакви съборетини. Там в малка, почерняла от сажди, бедна къщурка гореше свещ, а в стаята седяха няколко яки роби, грозни и отвратителни. Всеки държеше в прегръдките си красива като луната хубавица. Един от робите, който беше сам, стана, удари по лицето моята жена и извика: „Защо закъсня, негоднице?“ — „Моля за извинение — отвърна тя, — не зная как се случи, но моят мъж тази вечер малко се позабави с вечерята и малко по-късно заспа“. Робът кресна: „Стига! Сядай да ядеш кебап от мише месо.“ И той сложи пред нея шиш с мише месо.

Притъмня ми пред очите, хвърлих се напред и ударих силно по рамото роба. Мечът стана на трески, а на него и окото му не трепна, хвана ме за врата и изля на главата ми чаша с омагьосана вода, така че половината ми тяло от кръста до пръстите на краката ми се вкамени. Аз паднах, а той отново ме поля с вода, удари ме, напълни отново чаша, произнесе заклинание, кипна вода с масло и зеленчуци и разля наоколо. И в миг градът се превърна в море, а четирите племена, които живееха в него се превърнаха в риби в четири цвята. Ето това е моята история. Моля ви да не се излагате на смъртна опасност, тъй като този джин няма равен на себе си. Щом ви зърне, ще ви направи нещо лошо и никога повече няма да се върнете по домовете си.

Падишахът се обърнал към демона, превърнал се в момък, и попитал:

— Какво ще правим?

Момъкът целунал земята пред падишаха и отвърнал:

— Слава и благоденствие, господарю! Ако падишахът разреши, аз ще се справя с този джин.

— Точно за това и се моля на Бога — казал падишахът, — на света да не остане помен от този нечестивец.

— Както пожела, така и ще стане.

Момъкът се обърнал към нещастия мъж и го попитал:

— Кога се връща робът и как можем да го погубим?

— Щом ще се заловиш за това велико дело — отвърнал той, — слушай. Робът и онази подла жена ще идат да половуват в морето. Когато мине първата нощна стража, първа ще се върне жената и ще легне в леглото в другия края на стаята. След половин час ще дойде робът. Ако се е напил достатъчно, ще легне мъртво пиян и ще заспи мъртвешки сън. Ако не се е напил достатъчно, ще иде в ъгъла, където е скрито виното, на един път ще изгълта няколко бутилки, ще дойде при мен, ще ме удари няколко пъти с камшика и ще се тръшне да спи. Такъв навик има.

Най-смелият от вас нека се скрие в леглото. Когато жената се върне, тя ще си помисли, че робът е дошъл по-рано и лежи под одеялото. Онзи от вас, който ще се скрие в леглото, трябва да прояви бързина, да я убие с кинжала, да отнесе трупа в съседната стая, да се върне и да легне на предишното си място. Най-трудното е това, че джинът не го лови никакъв удар. Той може да бъде убит само с омагьосания кинжал, който виси в ъгъла на стаята. Той трябва да се използва. Измъкнете го от ножницата, а вместо него сложете друг нож, за да не разбере робът. Ако успеете да се справите с джина, всичко друго ще се оправи. Трябва само да изгорите дроба му, а пепелта да хвърлите в морето. Всички риби ще се превърнат в хора, а морето — в град, както си беше по-рано.

Падишахът веднага наредил да извадят вълшебния кинжал от ножницата и вместо него да сложат украсения с изумруди кинжал, който много му приличал. После се обърнал към своите спътници и казал:

— Кой от вас ще иде?

Демонът отвърнал:

— Кълна се, аз напълно съм овладял науката за магиите. Излезте всички оттук и се скрийте някъде. А ние с рибаря ще се справим сами.

Падишахът и придружаващите го се отдалечили и се скрили в една отдалечена стая. А демонът рекъл на рибаря:

— Ти легни под завивката. Ако първа се върне жената, довърши я с ножа. Ако първи се върне джинът, аз ще му разпоря корема с омагьосания кинжал.

Рибарят легнал под завивката, измъкнал ножа и се спотаил, а демонът се превърнал в жена с було и седнал да чака зад завесата. Минала първата нощна стража и жената се прибрала, пияна и безчувствена, пъхнала се под завивката и прегърнала силно рибаря, като смятала, че този, когото прегръща, е джинът. Рибарят забил ножа в корема й до самата дръжка. Жената понечила да извика, но той й затиснал устата и скоро нечестната душа напуснала мръсното тяло. Рибарят бързо я хванал като вързоп и я изнесъл в другата стая, а после се скрил. Демонът, вече не се безпокоял за жената и легнал под завивката. След известно време дошъл джинът. Замирисало му на кръв, грабнал камшика и почнал да бие злочестия момък:

— Откъде идва тази миризма на кръв?

Демонът, превърнал се в жена, се подал изпод завивките и казал:

— Дай му добър урок!

Робът помислил, че му говори жената и продължил да бие с камшика момъка. През това време демонът се промъкнал зад него и разпорил с кинжала търбуха му. Робът изревал и се строполил, а демонът бързо му измъкнал червата и дроба, макар той още да бил жив. На помощ дошли вече и падишахът, и неговите спътници, насъбрали дърва и опекли дроба на роба. Те посипали с пепел вкамененото тяло на младия мъж, после на вкаменилата се стража и всички оживели. Хвърлили в морето остатъка от пепелта — светнала мълния, разнесъл се гръм. След известно време водата в морето се изпарила и на нейно място отново се появил предишният град, понесъл се шум и говор. Жителите започнали да целуват ръка на падишаха, който седнал на трона си. А дошлият падишах казал:

— Този рибар трябва да стане везир от дясната ти ръка, а момъкът — везир от лявата.

Момъкът целунал земята пред падишаха и рекъл:

— О, център на вселената! Аз не съм човек, а демон, затворен от времето на пророка Сюлейман. Този рибар ме спаси. А сега искам да си ида и да се заема със собствените си дела.

Падишахът наредил да украсят празнично целия град. Седем дни ехтели литаври и барабани. Падишахът обявил младия падишах за свой зет и му дал за жена дъщеря си.

В един миг рибарят се спасил завинаги от униженията и станал везир. После той поискал разрешение и тръгнал с няколко конника към къщи, взел жена си и децата си, които за целия си живот не били яли толкова много ечемичени питки, върнал се в двореца и живял весело и охолно през остатъка от живота си.

Край
Читателите на „Рибарят“ са прочели и: