Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от неизвестен език
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
smarfietka (2012)

Издание:

Змийският цар; Приказки от древна Персия

ИК „Кралица Маб“, София, 1995

Редактор: Николай Аретов

ISBN: 954-533-007-4


Живяла едно време съвсем самичка старица. Всичко, което имала било един син-плешивец и една къщичка съборетина. Плешивец не давал пет пари за нищо! Всеки ден старицата беряла по малко памук, изпридала го, една част продавала и живеела с парите от продажбата, а друга част слагала настрани.

Искало й се да събере повечко прежда за цяло палто или роба, та да я продаде за нова година.

Една сутрин синът излязъл от вкъщи и видял, че приятелите му играят на зарове. Приискало му се и той да се включи в играта, но нямал пари. Какво да прави? Изтичал той в килера, взел готовата прежда, отнесъл я на пазара и с получените пари си купил зарове за игра. Но тъй като никога по-рано не бил играл, на часа загубил парите си.

На следващия ден отново отмъкнал прежда, продал я, а парите отново загубил. И това се случило няколко пъти. А старицата продължавала да смята, че килерът й е пълен с прежда. Един ден тя допрела последната къделя памук и влязла в килера, за да вземе останалите гранчета прежда, та всичките заедно да ги продаде срещу нова година и да се запаси с храна и дърва за цялата зима. Гледа: от преждата няма и помен, в килера вятърът свири, а мишките си играят. Викнала тя на сина си:

— Казвай, къде си дянал преждата?

Грабнала първата й попаднала пръчка, за да го набие, но той изскочил навън и викнал:

— Майко, там има още едно гранче прежда. По-добре ми го дай, аз ще го продам и с тебе ще бъдем на чисто. Кълна се, че вкъщи повече няма да се върна. Може да се случи да направя нещо, с което да мога да ти се отплатя за добрината, а може и нищо да не излезе, но не ме забравяй в своите молитви.

Дала старицата на сина си последното гранче прежда и рекла:

— А сега се махай от очите ми! Не искам да те видя повече.

Плешивецът продал преждата, отишъл при приятелите си и започнал да играе на зарове. Но в този ден щом хвърлел заровете, всеки път печелел. А приятелите му загубили всичко, което имали.

Тъй като бил обещал на майка си плешивецът да не се върне у дома, сложил спечеленото в една торбичка и тръгнал към пазара.

Там се подкрепил, а после си купил мотика и няколко кълбета въже, защото решил да иде на полето и да събира съчки и шипки, да ги продава и да живее със спечеленото.

На полето срещнал един керван — някои от хората били на конете и на камилите, а други вървели пеша.

— Дал бог добро, братя, накъде отивате?

— В Ширван, братко-плешивец.

— Мога ли да дойда с вас?

— Защо да не дойдеш, нали с твоите крака ще вървиш, а не с нашите.

Така плешивецът тръгнал с тях. Много ли, малко ли вървели, най-после се показали стените на град Ширван.

Близо до града ги посрещнала тълпа, която била наобиколила глашатая. А той се провикнал:

— Жители на града! Владетелят на нашата област е съгласен да даде дъщеря си на онзи, който с един удар разсече на две дънера, дето лежи край двореца. Но ако се яви някой, който не се справи, ще си изгуби главата.

Чул плешивецът какво обявил глашатаят и се зарадвал. „Ако такава е Божията воля — помислил си той, — дъщерята на владетеля ще стане моя“. Отишъл на пазара, купил си две ръжени питки и печена кокошка, сложил я между питките и отишъл на полето, за да се подкрепи и по-добре мотиката да наточи.

Тъкмо седнал, за да се наслади на печената кокошка, когато към него се стрелнал един сокол, грабнал кокошката и се извил нагоре в небето.

— Явно, нямам късмет да си хапна кокоша кълка — рекъл си плешивецът, — дано поне соколът да ми е от полза.

На следващия ден той отново си купил парче кокошка, два самуна хляб и приседнал на брега на извора. Тъкмо отворил торбата, за да си хапне с удоволствие, когато отново долетял един сокол, в миг измъкнал от плешивеца месото и изчезнал.

— Е, какво пък — въздъхнал плешивецът, — дано и от тебе да имам полза.

На третия ден плешивецът отново си купил хляб и кокоше месо и отново се отправил към полето, за да си похапне спокойно, но изведнъж се появил сокол, измъкнал кокошката и я отнесъл в храсталака. Погледнал със съжаление плешивецът към мястото, където преди миг било месото и казал:

— Може да ти трябва кокошето месо! Навярно има някакъв скрит смисъл във всичко това, който аз не разбирам.

Хапнал от хляба, а трохите изтърсил около един мравуняк. Мравките се хвърлили към тях и ги замъкнали в мравуняка. Като видяла трохите, най-старата мравката попитала:

— Откъде дойде този хляб?

Мравките отговорили:

— Плешивецът изсипа трохите на входа на мравуняка и каза: „Да ви е сладко!“

— Явно плешивецът е замислил някакво трудно дело — рекла най-старата мравка. — Нужна му е помощ, идете да разберете какво му трябва.

Две мравки отишли при плешивеца, поздравили го и попитали:

— Как можем да ти се отплатим за добрината?

Разказал им плешивецът за дънера, който лежи срещу дома на владетеля.

— Ако вие издълбаете сърцевината на дънера — завършил той, така че дънерът да стане отвътре кух, ще ви бъда благодарен.

Мравките запомнили всичко, отишли при най-старата мравка и й предали молбата на плешивеца. Тя им заповядала през нощта да идат до дънера и да издълбаят сърцевината, така че дънерът да стане кух отвътре.

Мнозина знатни жители на града се явили да се сватосат с дъщерята на владетеля, но когато видели огромния дънер, се изплашили. „Какви великани трябва да бъдем — помислили си те, — за да можем с един удар да разсечем дънера на две! А пък и ако не се справим, на смърт сме обречени!…“ И ето че в посочения час владетелят и дъщеря му излезли да гледат отвисоко, а под тях се събрали желаещите. Отново обявили условията, но никой от дошлите не пристъпил към дънера. Само плешивецът призовал на помощ Бог и неговия пророк Мохамед и излязъл напред с думите:

— Готов съм да изпълня условието, владетелю на Ширван!

Излязла стражата на владетеля на града, погледнали грозното лице на плешивеца и изпаднали в паника. Започнали да го гонят от площада. Но владетелят на Ширван ги спрял:

— Синко, аз казах всичко, което трябваше, посочих условието и сега не се отказвам от него: този дънер трябва да бъде разсечен с един удар!

Плешивецът отвърнал:

— Готов съм за това, господарю, да пребъдат твоите дни!

— А знаеш ли — продължил владетелят на Ширван, — че ако не успееш, ще заповядам да ти отсекат главата!

— Зная — отвърнал плешивецът, — и приема всички условия. Ако е съдено да се оженя за твоята дъщеря, ще я спечеля, а ако не — нека моята душа и тялото ми да бъдат жертвани за теб. За какво ще са ми!

Владетелят дал разрешение да започнат. Плешивецът излязъл на площада, приближил със своята мотика над дънера и рекъл:

— Боже, моля те, помагай, нека си запазя главата непокътната!

Привършил с приготовленията, надал боен вик, отстъпил назад, после се хвърлил напред и с такава сила я стоварил върху дънера, че той се разцепил на две. От всички страни се разнесли възгласи на одобрение, а владетелят и дъщеря му посърнали. Падишахът казал на везира:

— Ей, везире, измисли нещо, та моята дъщеря да не се ожени за плешивеца.

— Недей да страдаш — отвърнал везирът, — ще намерим начин да се избавим от него.

Той наредил да доведат плешивеца, обсипал го с ласкателни слова, похвалил го за геройството, а после рекъл:

— Е, момко, справи се със задачата добре, но има още едно условие.

— Какво е то? — попитал плешивецът. — Може да успея да го изпълня.

— Слушай, момко — рекъл везирът. — Владетелят има четиридесет овни. Трябва да ги отведеш на пасбището, да пасат четиридесет дни, а след четиридесет дни да се върнат такива, каквито си ги взел — да не са качили на тегло и да не са смъкнали ни най-малко.

Наредил везирът да преброят четиридесет овни, да ги изведат и да ги дадат на плешивеца. Подкарал плешивецът стадото, взел си една гега и се отправил на път. Вървял, вървял, докато не стигнал на пасбище със сочна трева. Вечерта, след като стадото се напасло, той пуснал едно вълче и овните от страх отслабнали точно толкова, колкото били натрупали за деня. Плешивецът хванал вълчето, отнесъл го на скришно място, дал му вода и храна и се върнал при стадото.

Всичко това се повторило четиридесет пъти, докато срокът не изтекъл и плешивецът се върнал със стадото. Владетелят с дъщеря си и с везирът гледат и що да видят: плешивецът се връща, нахлупил капа и песен запял. Те се изчервили силно, а везирът се убедил, че плешивецът съвсем точно е изпълнил второто условие, и рекъл на владетеля:

— Какво ще заповядаш сега? Момъкът е изпълнил условието!

— О, везире! — възкликнал владетелят. — Умолявам те, помогни ми! Как да дам на този плешивец дъщеря си. Измисли нещо!

— Само ми заповядай — рекъл везирът — и аз ще поставя ново изпитание за момъка.

— Всичко, каквото направиш, ще е добро — възкликнал владетелят.

Тогава везирът се обърнал към плешивеца.

— Слушай, плешивец — започнал той. — Има още едно условие. За да получиш дъщерята на владетеля, трябва да изпълниш и него.

— Ах, ти вероломни везире! — отвърнал плешивецът. — Нали всички знаят, че беше обявено само едно условие — да се разсече с един удар дънера, нямаше никакви други условия. А ти измисляш все нови и нови увъртания. Е, добре, казвай, да видим какво е условието.

— Падишахът има четиридесет пуйки — започнал везирът. — Заведи ги на полето, пусни ги да пасат четиридесет дни прясна тревица, а после ги върни обратно, така че нито една да не се е разболяла или загубила. Ако не го направиш, губиш и главата ти ще хвръкне от раменете ти.

— Добре, давай ги тия пуйки — рекъл плешивецът.

Завел той пуйките в полето и ги пуснал да пасат прясна тревичка, а той самият си издялкал една тръстикова свирка и започнал да свири с нея.

Така изминали тридесет и седем дни. Дъщерята на владетеля седяла заедно с дъщерите на везира и на първия съветник и оплаквала злополучната си съдба.

— Помислете си само — скърбяла тя, — каква нещастна съдба ме чака.

— Утеши се, моля те — рекла й дъщерята на съветника. — Утре ще ида на полето и ще се постарая да измъкна от плешивеца една пуйка. Така той няма да успее да изпълни условието и твоята душа ще се успокои.

Дъщерята на владетеля благодарила на дружката си за предаността и обичта.

На следната сутрин дъщерята на съветника се облякла в най-красивата си рокля, взела пари и скъпоценности и отишла в полето. Гледа хитрият плешивец се облегнал на една скала и свири на свирка, а пуйките пасат трева.

— Момко, ей, момко! Сполетя ме беда и само ти можеш да ми помогнеш!

— Кажи какво ти се е случило, може и да ти помогна.

— Дай ми една от твоите пуйки, а аз ще ти платя колкото пари и скъпоценности искаш.

— Не ги продавам за пари.

— Какво искаш в замяна?

— Ела да те прегърна и целуна, и ще ти дам птица, ако не искаш, няма да разговарям повече с теб.

Огледала се девойката настрани, гледа наоколо из полето няма жива душа, плешивецът не знае тя коя е, а освен това дала дума на дъщерята на владетеля, че на всяка цена ще й донесе една пуйка. С една дума помислили, помислила и се съгласила. Постлал ямурлука си плешивецът, поел девойката в прегръдките си. После й дал една пуйка и девойката, цялата сияеща от щастие си тръгнала към къщи, като си мислела: „Ето на, изпълних това, което обещах на дъщерята на владетеля и сега ще разсея черните й мисли“. Но когато й оставало съвсем малко да стигне до града, се появил един сокол, измъкнал от ръцете й пуйката и я отнесъл към гората. Момата плеснала с ръце и си помислила:

„Какво ще кажа сега на дъщерята на владетеля?“

А соколът долетял при плешивеца, оставил пред него пуйката и отлетял. Дъщерята на владетеля и дъщерята на везира седели и очаквали вести от дъщерята на съветника, когато изведнъж видели, че тя се връща с празни ръце. Заразпитвали я на часа:

— Е, какво? Успя ли да вземеш от него една пуйка или не?

Дъщерята на съветника отвърнала:

— Взех я, но когато се връщах, над мен се стрелна ловен сокол, измъкна пуйката и се скри, затова се връщам с празни ръце.

Тогава дъщерята на везира казала:

— Е, добре, днес аз ще ида на полето и каквото и да става ще донеса една пуйка!

Отишла си вкъщи, облякла си по-дълго палто, вързала си полите, обула си шалвари и ги стегнала на кръста си, взела пари и скъпоценности и тръгнала. Вървяла, вървяла, докато не стигнала при плешивеца.

— Момко, момко, продай ми една от пуйките. Ще ти дам колкото пари и скъпоценности поискаш!

— Не ги продавам ни за пари, ни за скъпоценности.

— А за какво ги продаваш?

— За прегръдка и целувка.

Момата се огледала наоколо, гледа: на полето няма никой, плешивецът не я познава, а тя била обещала на дъщерята на владетеля на всяка цена да вземе една пуйка. Така че се съгласила с условието на плешивеца и отишла в обятията му. После той взел една пуйка, дал я на девойката и рекъл:

— Върви си с добро!

Момата взела пуйката и тръгнала към града. Но изведнъж се появил ловен сокол, измъкнал от ръцете й птицата и я отнесъл на плешивеца. Погледнала девойката жално-милно след изчезващата пуйка, увесила нос и се върнала при дъщерята на владетеля.

Гледа дъщерята на владетеля, че нещата не вървят на добро и че ако самата тя не надхитри плешивеца и не получи от него една пуйка, ще трябва да се ожени за него, цял живот да се мъчи. Станала и без да каже на никого, взела пари и скъпоценности и тръгнала към плешивеца.

— Ей, плешивец, заклевам те в Бога, дай ми една от твоите пуйки!

— С радост ще ти дам, но само при едно условие: ще ме прегърнеш и целунеш, иначе няма да ти дам пуйка за нищо на света. И злато да ми дадеш, колкото аз тежа, пак няма да ти дам!

Момата размислила и си рекла: „По-добре да целуна веднъж плешивеца, отколкото да се мъча с него цял живот.“ Така и направила, а плешивецът й дал пуйката:

— Благодаря ти, че дойде! Добър ти път!

Зарадвала се девойката и забързала към града, но по средата на пътя върху нея налетял като бясно куче ловен сокол, измъкнал пуйката и изчезнал в небето. Момата решила, че след като соколът е отнесъл пуйката, той ще я изяде. Тя въобще не си и помислила, че соколът ще долети при плешивеца и ще му я върне.

На следващия ден изтекъл четиридесет дневния срок и плешивецът подкарал всички пуйки към града. Владетелят, везирът, съветникът и търговците се насъбрали за неговото завръщане; дъщерите на владетеля, везира и съветника се скрили зад завеските и поглеждали оттам със страх, заради бедите, които им се струпали на главите — беди, за които нямало как да кажат никому.

Съобщили на везира, че плешивецът се е върнал с пуйките и моли да го приемат. Появил се везирът и рекъл:

— Бог да ти е на помощ, плешивецо, вкарай пуйките в двора, за да ги огледаме и преброим.

А плешивецът отвръща:

— Не вярвам аз на думите, най-напред ги получи от мен, а после прави каквото искаш с тях.

Плешивецът се боял, че могат да му скрият някой пуйка и после да кажат: една пуйка липсва и условието не е изпълнено. Наложило се везирът да захвърли всичко друго и да почне да брои пуйките. Плешивецът вземал по една пуйка и през вратата я пускал в двора, броейки: „Първата, втората, третата…“, докато не стигнал до четиридесетата. Тогава рекъл:

— Е, везире, свършиха ли се условията ти или още искаш да ме мъчиш?

Везирът отвърнал:

— Почакай, момко, нека да съобщя на владетеля, пък ще видим той какво ще каже.

Отишъл везирът при владетеля и му разказал всичко. Владетелят рекъл:

— Казвай, везире, какво да сторим, иначе тоя момък ще получи дъщеря ми.

Везирът се замислил, после наредил да извикат плешивеца и се обърнал към него:

— Владетелят е много доволен, момко, и иска колкото можеш по-скоро да се ожениш за дъщеря му. Но има още едно последно условие.

Плешивецът възкликнал:

— Ти съвсем ме измъчи! Казвай, какво е последното ти условие и ме остави на мира.

Везирът рекъл:

— Нашият владетел има един хамбар пълен с орехи. Ти трябва да разкажеш такава история, че накрая в хамбара да няма нито един орех.

— Съгласен съм — отвърнал плешивецът. — Извикай всички, които смяташ за нужно, за да мога да започна историята, а също донеси и торбички, за да слагаме в тях орехите.

Владетелят, везирът и съветникът извикали всички знатни и богати хора от града. Владетелят седнал на трона, плешивецът застанал пред хамбара и двама прислужника му дали да му помагат: един стои пред хамбара, а вторият до вратата с торбичките и чакат знак от плешивеца, за да сложат по един орех в тях. Започнал плешивецът да разказва и след всяка дума прави знак на прислужниците: сложете по орехче за спомен.

За здравето на владетеля — сложете орехче за спомен!

В древни времена живяла една жена — сложете орехче за спомен!

Тя имала един син плешивец — сложете орехче за спомен!

А той бил много ленив — сложете орехче за спомен! И колкото и да му говорила майка му — сложете орехче за спомен!

Иди, синко, да поработиш — сложете орехче за спомен!

Синът не я слушал — сложете орехче за спомен!

Майката купувала памук — сложете орехче за спомен!

И тя го предяла — сложете орехче за спомен!

Гранчета намотавала от преждата — сложете орехче за спомен!

И ги продавала — сложете орехче за спомен!

С парите от тях живеела — сложете орехче за спомен!

Така плешивецът разказал всичките си приключения, докато стигнал до момента, в който везирът му заръчал да пасе пуйките с надеждата, че една от тях може да умре на полето или да се разболее, или да се загуби и така плешивецът няма да изпълни условието. Но плешивецът не се предавал лесно, той приел условието и тръгнал към полето.

Един ден при него дошла дъщерята на съветника и искала да го измами. Почнала да му предлага пари и скъпоценности, а дано плешивецът се съгласи да се раздели с една от пуйката и по този начин да не изпълни условието. Още не бил казал плешивецът: „Ще ти дам една пуйка, само при едно условие, ако ме прегърнеш и целунеш“ и дъщерята на съветника се съгласила и после взела пуйката и си тръгнала за вкъщи. Но тук се появил ловен сокол и измъкнал от ръцете й пуйката и я върнал на плешивеца.

Щом съветникът чул това, хукнал при дъщеря си и видял, че тя е пребледняла като брашно и лее горчиви сълзи като пролетна буря. Разбрал той, че дъщеря му се е опозорила и, тъй като му било непосилно да понесе това, се заключил в покоите си. А плешивецът продължавал да разказва:

На следващия ден дошла дъщерята на везира и както дъщерята на съветника приела поставеното условие от плешивеца, после взела една пуйка и си тръгнала. На средата на пътя я нападнал ловен сокол, измъкнал от ръцете й пуйката и я върнал на плешивеца.

Везирът, който слушал разказа, повече не могъл да издържи и забързал при дъщеря си, за да провери дали плешивецът казва истината. Видял, че тя плаче, почти примряла. Разбрал, че дъщеря му е прегърнала и целунала плешивеца, и че той сам е виновен за това. Не издържали и се прибрал в покоите си. А плешивецът продължавал.

На четиридесетия ден при него дошла дъщерята на владетеля, за да го омае, да вземе една пуйка и така да накара плешивецът да не изпълни условието и на следващия ден да загуби. Но и с нея се случило същото, както с останалите девойки. Плешивецът й дал пуйка, но когато тя се връщала в града, я нападнал ловен сокол и върнал на плешивеца пуйката, която измъкнал от ръцете на девойката.

Като чул владетелят тези думи, се огледал и що да види: няма го везирът отдясно, няма го и съветникът отляво. Затичал се той към дъщеря си, а тя с две ръце си бие главата, лее горчиви сълзи и говори:

— Разбра ли вече какво направих? Сама се хвърлих в огъня!

Когато владетелят чул тези думи, разбрал, че плешивецът казва истината. Върнал се при него:

— Е, стига, краят можеш да не го разказваш!

А плешивецът попитал:

— Къде е везирът? Нека се убеди, че и последното условие изпълних и в хамбара няма нито един орех.

Владетелят рекъл:

— Слава тебе, момко, ти си ни на късмет! — и наредил да заведат плешивеца в банята, облекли го с нови красиви одежди. После изпратил да повикат везира и съветника: — По волята на съдбата ще трябва да дам на плешивеца и вашите дъщери.

После наредил да украсят града за празника и седем дни и нощи празнували сватбата на плешивеца с трите девойки, свирила музика и всички се веселили. Така плешивецът постигнал това, което пожелал. Същото желаем и на вас.

Край
Читателите на „Орех за спомен“ са прочели и: