Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heroin AG, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)
Сканиране и разпознаване
fantastyt (2012)
Корекция
beertobeer (2012)

Издание:

Франк Арнау. Акционерно дружество „Хероин“

Издателство „Отечество“, София, 1983

Редактор: Димитър Ангелов

Коректор: Лиляна Малякова


Въведение

Според преценката на някои международни органи в Женева и на специалните комисии на ООН, световната търговия с наркотици е достигнала през 1961 година оборот на сума по-голяма от 6 милиарда долара, а това е един път и половина повече от цялата финансова помощ на САЩ за развиващите се страни. Вероятно паричните средства, заети постоянно в търговията с наркотици, са значително по-големи.

Абстрахирайки се от тези финансови разсъждения, търговията с наркотици, чрез която наркоманите се снабдяват с различните видове „стъф“[1], играе — преди всичко в САЩ — далеч по-опасна роля. Тя увеличава престъпността изключително много и пълни болниците и лудниците с все по-голям брой пациенти.

Наркотиците имат значителен дял във всички форми на престъпността в САЩ, тъй като наркоманите, и особено младежите консуматори на наркотици, са готови да извършат всяко престъпление, за да се сдобият със средствата, необходими за техния „стъф“: от дребната кражба и кражбата с взлом, през въоръжения грабеж и нападения на улицата до убийството, във всичките му брутални форми.

В последните години зачестиха случаите на престъпления под въздействието на наркотици далеч извън границите на САЩ.

Страстта към наркотици най-често започва с така наречения „рийфър“, цигарата с марихуана, за да се премине после към морфин, кокаин и хероин. Всеки един от тези наркотици притежава „кумулативно“ въздействие. Това означава, че за постигане на един и същ ефект е необходимо взимането на все по-големи дози. Щом при марихуаната се достигне горната консумативна граница, наркоманът се обръща към други, по-силни наркотици, докато чрез най-страшните от тях настъпи така наречената последна фаза на пълна физическа и душевна разруха.

Предполага се, че осемдесет процента от търговията с наркотици в САЩ се намира в ръцете на един „синдикат“, който контролира оборотите от нея. Останалите двадесет процента се падат на няколко по-малки групи, най-често с регионално значение. Дейността на неорганизираните инициатори е незначителна. Всички те умират учудващо бързо след първите си опити за практикуване в този бранш.

Изключително големите печалби, които получават участниците с финансови средства в търговията с наркотици, отговарят на извънредно големия риск, на много суровите наказания, които могат да се очакват при участие в каквато и да било непозволена търговия с наркотични средства, на невероятно скъпите предпазни мерки срещу всяко преследване от страна на пазителите на закона. Най-тежките случаи на градска и държавна корупция, подкупването на чиновници от всички категории, както и на видни политици, доказват финансовата мощ на „синдиката“ за наркотици.

Паричните му средства са толкова значителни, че са достатъчни и за подкупването на дипломати, които са особено удобни за контрабанда, тъй като служебният им багаж притежава дипломатически имунитет пред всяка митническа служба. През 1961 година багажът на акредитирания в Хага посланик на една латиноамериканска република беше отворен при пристигането му в Ню Йорк въпреки дипломатическия имунитет. Служителите от отдела за борба с контрабандата на наркотици намериха и конфискуваха шест килограма хероин. „Негово превъзходителство“ се озова в затвора и в последвалия съдебен процес бе осъден на шест години строг тъмничен затвор. Арестуването му беше възможно само поради това, че като посланик в Холандия той наистина се ползваше от екстериториалност, докато в САЩ нямаше никакви дипломатически привилегии, тъй като не е бил акредитиран във Вашингтон.

Рентабилността на търговията с наркотици е значителна. Един килограм марихуана струва в Мексико и другите латиноамерикански страни производителки около 20 долара. От това количество, смесено с много тютюн, се произвеждат около 3200 цигари „рийфър“. Консуматорите плащат за такава цигара по един долар, така че всеки инвестиран долар се превръща в 160 долара! От тази сума „синдикатът“ получава около 100 долара, докато останалите 60 се разпределят между главните, средни и дребни пласьори. Уреждането на тези сметки става по най-строгите принципи на търговската честност. При най-малкото нарушаване на този „другарски дух“ се стреля.

Първоначалните доставчици на марихуана са почти без изключение коренните жители на тропическите области, които я добиват от дивия коноп „канабис индиа“. Наркотични свойства има само смолата на това растение. В Мексико, най-близката до САЩ страна с тропически климат, е забранено засаждането на дивия коноп, но големината на районите изключва действения контрол. Само цъфтящото женско растение образува наркотична смола. Вероятно по тази причина се е появило и женското название „Мария-Хуана“. Така този наркотик влиза в международния речник като „марихуана“.

Наркотичната субстанция се отделя сама от растенията. Ако минете с високи ботуши през цъфтяща конопена нива, лепкавата мас ще остане по кожата на ботушите. Това е най-простият начин да се получи чист наркотик. Прави се на малки топчета — според нуждата се настъргва или изтегля на конци и се смесва с обикновен тютюн, след което се продава.

Пушенето на марихуана предизвиква халюцинации с истински съновидения, в които поражда крайно фантастични еротични картини. Губи се представата за време и пространство. Отпадат всякакви психически и морални задръжки.

Както полученият от опиума морфин, така и хероинът и кокаинът носят в търговията същите печалби като марихуаната.

Кокаинът, извличан от листата на тропическия храст „еритроксилон кока“, измести в значителна степен морфина в Америка, и то на първо място, защото организмът може да го приеме по особено бърз и лесен начин, без инжектиране, а чрез лигавиците, особено чрез лигавицата на носа. Кокаинът се резорбира бързо и оказва двойно въздействие върху централната и периферната нервна система. Той действува и в много слаб разтвор и по този начин осигурява на търговците на наркотици висок процент печалба.

Но също както кокаинът измести морфина, така и самият той беше засенчен от хероина, дериват на морфина. Той е значително по-отровен и предизвиква чрез особено бързо и силно упойващо действие опасни екзалтирани състояния, които водят до делириум, при който всички първоначални задръжки отстъпват пред съновиденията.

Около осемдесет процента от наркоманите в САЩ употребяват хероин.

Фабричната стойност на хероина с химическа чистота 820/1000 при легалната фармацевтична търговия в Европа е 18 000 западногермански марки за килограм. Един килограм от внесения по контрабанден път хероин в Америка се заплаща между 60 000 и 100 000 марки. Консуматорите го получават като бял прах, който се състои от деветдесет и осем процента смес от млечна захар и хинин и само два процента хероин. При такова „съотношение на смесване“ от един килограм фармацевтичен хероин се получават пет тона „консуматорски“ хероин и от 18 000 марки се постига оборот от 1.8 до 2.4 милиона.

В последно време под натиска на сериозни конфликти между дребните пласьори и консуматорите количеството на млечната захар и хинина в „консуматорския“ хероин беше намалено, но действието му беше подобрено с други смеси, притежаващи наркотични качества, които обаче имат само една незначителна част от стойността на хероина. Към тези смеси спадат демерол, метадон, нембутал и различните фенобарбитални препарати.

В търговията с наркотици всички „специалитети“ си имат точни названия.

„Сарофрас“ са най-евтините цигари с марихуана, по-скъпите „рийфър“ се продават под имената „Панатела“ или „Месероле“, а най-силните са известни под името „Гън-Джийн“. Инжекциите се наричат „Снайкс“. Комбинациите от кокаин и хероин — „Спидболз“. Наркоманите, употребяващи инжекции, се наричат „Скинпопърз“, а смъркачите на кокаин „Шмекерс“. А „Мюлз“[2] са разпределителите пласьори, които подвеждат ученици към употреба на наркотици.

Само в Ню Йорк полицейският отдел за борба с контрабандата на наркотици разполага с повече от двеста висококвалифицирани полицейски служители, които действат разделени на десет групи от по седемнадесет до двадесет и двама души. Един от техните изтъкнати ръководители е инспектор Теранова. Всеки отряд се командва от лейтенант. Служителите трябва да владеят поне два от четирите важни за тяхната дейност езици: италиански, испански, еврейски, немски.

Всяко нарушение на закона за наркотиците представлява нарушение на законите на цялата държава, а не на отделен щат, така че съответните федерални държавни органи могат да се намесват по всяко време, без да бъдат възпрепятствувани от границите на отделните щати.

Лугано, февруари 1962

Франк Арнау

Бележки

[1] Стъф (англ.) — международно жаргонно название на наркотиците. — Б.пр.

[2] Мюлз — (англ.) мулета. Б.пр.