Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Умершие живут, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране
gogo_mir (2012)
Разпознаване и корекция
Mandor (2012)

Издание:

Сергей Снегов. Скок над бездната

Разкази и повест

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №72

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Агоп Мелконян

Преведе от руски език: Росица Бърдарска

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Руска-съветска, I издание.

Дадена за набор на 27.XI.1985 г. Подписана за печат на 18.II.1986 г.

Излязла от печат месец март 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1939

Печ. коли 22. Изд. коли 14,24. УИК 14,11. Цена 2 лв.

Страници: 352. ЕКП 9536325531 5617–216–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С–32

© Агоп Мелконян, съставителство, предговор, 1986

© Росица Бърдарска, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Сергей Снегов. Прыжок над бездной

Калининградское книжное издательство, 1981


1

Пьотр изгуби нишката на спора. Рой и Хенрих винаги спореха. Нямаше явление в света, което братята да оценяват еднакво. Ако единият кажеше „да“, другият отвръщаше с „не“. Даже на вид те бяха не просто различни, а напълно противоположни. Рой — два метра и тридесет, синеок, светлокос, беше толкова обстоятелствен, че можеше да дръпне цяла реч по повод една реплика. Хенрих — само метър и деветдесет и осем, черничък, подвижен — даже на научните съвещания се ограничаваше с кратки реплики вместо изказвания. Словоохотливостта на Рой дразнеше Хенрих, той се подиграваше на стремежа на брат си да не изпусне нито една дреболия. Изследванията по разшифровката на слабите излъчвания на човешкия мозък, уловени от уредите в междузвездното пространство, те извършиха съвместно. Още когато Хенрих завършваше училище — Рой беше със седем години по-голям, — братята започнаха да работят заедно и оттогава не се разделяха нито ден. Достатъчно беше единият да се заинтересува от нещо и другият веднага се запалваше по него. Въпреки че се различаваха толкова много, едва ли някъде имаше такива приятели като тях.

— Ти изобщо не слушаш! — обърна се укорно Хенрих към Пьотр.

— … и затова трябва да се преработи огромен фактически материал, фиксирайки наведнъж десетки… хиляди обекти. — Рой невъзмутимо продължаваше да изяснява някакъв сложен аргумент.

— Стена! — ядосано продължаваше Хенрих. — Ей тая стена да беше, щеше да слушаш по-внимателно, Пьотр.

— … А на основата на направеното след това изчисление и подбор на най-благоприятните случаи…

— Отвлякох се — каза Пьотр със съжаление.

— … отчитайки, разбира се, индивидуалните особености на всеки обект, защото на разстояние стотици светлинни години изкривяванията са неизбежни и освен общата за всички характеристика те ще притежават и свои неповторими особености…

— Твоето мнение? — попита настойчиво Хенрих.

— Нямам мнение — отвърна Пьотр. — Аз съм наблюдател, а не съдник.

— … да се изведе общият принцип на издирване и да се използува той за разшифроването на други обекти, които на свой ред…

Хенрих скочи:

— Извеждай си общите принципи, а аз ще започна като всички хора от най-простото.

Хенрих излезе и тръшна вратата. Рой замълча, без да завърши фразата си. Пьотр се засмя. Рой го погледна с укор.

— Нима разчитахте, че от първото изпитание всичко ще тръгне по мед и масло? — попита той.

— Втора седмица, откак са пуснати механизмите — оплака се Рой, — и нито една ясна картина!

Пьотр го погледна съчувствено. На братята не им беше до шеги.

Свръхсветлинните вълни на пространството, които за броени минути изчезваха отвъд Сириус и Капела, фиксираха множество сфери на излъчване, отдалечаващи се от Земята, но разшифровката им все още не се удаваше. На екрана от време на време се появяваше нещо мъгливо, не можеше да се разбере къде са лицата, къде — дърветата, животните или зданията, страничните шумове заглушаваха гласовете.

— Вие успяхте да решите най-важната страна на проблема — установихте, че вълните на пространството ограждат като с контур изчезващите мозъчни излъчвания — каза Пьотр. — Доказахте, че всеки човек оставя след себе си вечен паметник на своя живот. А това, че буквите на паметника са толкова сложни…

— На Земята вече от двеста години отлично разшифроват излъчванията на мозъка — възрази Рой. — Но това се оказва много по-трудно за вълните, отдавна изчезнали в Космоса…

— Именно! А сега вие внимателно ще се ориентирате в трудностите и ще намерите начин да ги преодолеете.

В стаята, развълнуван, влезе Хенрих.

— Механизмите са настроени съгласно моята система на изследване, Рой! Можеш да бъдеш сигурен, че нищо от твоите предложения не е запазено в програмите.

— Ако всичко е монтирано точно по твоята схема, не се съмнявам в провала — Рой излезе.

— Изморен съм! — каза Хенрих, като се отпусна в креслото. — Две седмици почти без сън… Повдига ми се от мисълта за възстановителен душ. Рой обожава душа. А да губя часове за сън ми е жал! Вие как се справяхте по време на продължителния си полет?

— Ние спяхме, Хенрих. Имахме и радиационен душ и понякога, особено след Алдебаран, прибягвахме до него. Но да го обичаме — не, това е противоестествено! Когато имаше възможност, предпочитахме нашия обикновен, чудесен земен сън.

— Аз ще поспя — промърмори Хенрих, затваряйки очи. — Десетина минути…

— Само не сега! — Пьотр разтърси Хенрих за рамото. — Когато спорите разпалено, не разбирам никого от вас. Обясни ми, докато го няма Рой, по какво твоята схема се различава от неговата.

— Схема? — каза Хенрих, като отвори очи. — Рой няма схеми. Рой е педант.

Хенрих скочи и закрачи из стаята. Когато се налагаше да обяснява нещо, по-лесно му беше да го прави в движение.

Пьотр най-после разбра, че Рой настоява за фиксация на всички мозъчни излъчвания, открити в галактичното пространство, след това — извеждане на най-общата им характеристика и накрая — индивидуална разшифровка. А Хенрих предлага да започнат от излъчванията с най-голяма интензивност, с рязка индивидуализация — планинските върхове на своеобразието върху плоската равнина на баналността.

— Във всички времена са съществували хора с особено мощна мозъчна дейност. Разбери ме правилно, Пьотр, аз не говоря само за признатите титани на мисълта… Може да са обикновени хора, дори неграмотни мужици, а може и гении, няма значение — важното е мозъкът им да е излъчвал особено мощни…

— Струва ми се, че разсъждаваш убедително.

— Кажи това на Рой! Непременно му го кажи!

Хенрих отново се отпусна в креслото. Рой не идваше и Пьотр заговори отново:

— Рой намекна, че имаш някакви лични причини да се занимаваш с този проблем… Може би навлизам в нещо интимно…

— Не го крия. Чувал ли си за Албина?

— Зная, че беше твоя годеница.

— И нищо повече?

— Бях в командировка на Процион, когато тя загина при катастрофа с планетолет. Тази вест потресе всички ни. Очарователна, много красива жена.

— При това — рядко умна… Гибелта й… с една дума, аз мислех за нея всяка минута, говорех с нея насън и наяве. Прииска ми се да я върна в живота, да я видя момиченце, девойче, млада жена… Така се появи идеята да се заема с вълните на мозъка, излъчени в световното пространство. Конструкциите на механизмите разработи Рой.

— А това, заради което си започнал работа?

— С Албина засега не успявам… Радиосферата на нейния мозък се носи някъде между тридесет и две и осем светлинни години. Тя умря двадесет и четири годишна, преди осем години. Но на такова близко разстояние цари страшен хаос от мозъчни излъчвания. Твърде интензивно мислят нашите скъпи съвременници…

В стаята бързо влезе Рой.

— На осемстотин и петдесет светлинни години от Земята, отвъд Ригел и Бетелгойзе, приемниците фиксираха мощно мозъчно излъчване! Да отидем да видим.