Включено в книгата
Оригинално заглавие
Adam i Ewa, (Пълни авторски права)
Превод от полски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Конрад Фиалковски. Нулево решение

Сборник научнофантастични разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1980

Библиотека „Галактика“, №19

Подбра и преведе от полски: Огнян Сапарев

Рецензент: Светозар Златаров

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Жулиета Койчева

Полска, I издание

Дадена за набор на 29.VI.1980. Подписана за печат на 18.IX.1980

Излязла от печат на 30.IX.1980. Формат 32/70×100 Изд. №1378

Печ. коли 11. Изд. коли 7,12. УИК 8,12. Цена 1.00 лв.

ЕКП 95364; 5627-23-80 21331. Страници: 176

08 Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч–884–32

© Konrad Fiałkowski. „Kosmodrom“ I, 1975; „Kosmodrom“ II, 1976;

Państwowe Wydawnictwo „Iskry“, Warszawa

c/o Jusautor, Sofia


Ракетата слизаше за приземяване на Зелената планета.

Долу под облаците видяха океан и очертания на континенти. В ниските слоеве на атмосферата нямаше излъчвания и трябваше да включат емитерите. Веднага усетиха действието им — приятна топлина се разля в телата им.

— Тази атмосфера — каза първият — задържа всички излъчвания, които идват от Космоса.

Вторият не отговори. Гледаше екрана. Бяха слезли толкова, че се виждаха безкрайни гори, тук-там пресечени от пукнатините на реките.

— Виждам плато. Кацаме — каза третият, който управляваше ракетата. Приземяването беше плавно и само пясъкът закипя в огъня на дюзите.

— Автоматите готови ли са? — запита първият.

— Готови — отговори вторият. Отвори шлюза и усети чуждия мирис на тревите, осветени от лъчите на изчезващото зад хоризонта жълто Слънце. Посочи изхода на автоматите, но хомоидите не излязоха.

— Не искат да напуснат ракетата — каза вторият.

— Вземи индивидуален лъчемет и ги изгони — посъветва третият.

— Смятат, че това е наказание, и се кълнат, че вече няма да крадат храна от складовете с продоволствената змия.

— Свършвай с това и да стартираме — каза първият и след миг видя в екрана две двуноги фигури, отпъждани от лъчемета на втория по-далеч от мястото на старта. После люковете се захлопнаха, ракетата се издигна нагоре и отново виждаха само гори, а после — облаци.

— Хубава планета — каза вторият. — Мислиш ли, че ще успеят да преживеят, да се размножат и да изпълнят задачата?

— Сигурно. Те са идеално приспособени за живот на тази планета, по-добре от останалите й жители. Ще видиш. След няколкостотин хиляди обиколки на тази планета около жълтото Слънце излъчването ще се увеличи толкова, че ще можем да се върнем без емитери, да колонизираме сушата и да преживеем много и щастливи космически периоди.

Край
Читателите на „Адам и Ева“ са прочели и: