Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.


Жреците на богинята Кибела[1] имали магаре и били навикнали да товарят багажа си върху него и така да странствуват. Но магарето умряло най-после от изтощение. Одрали го и от кожата му направили тъпан, който започнали да използуват при службата. Срещнали ги други жреци и запитали къде им е магарето. Отговорили, че то е мъртво, но че получава толкова удари, колкото не е получавало приживе.

Така понякога и слугите, ако и да са освободени от робство, не са освободени от робски задължения.

Бележки

[1] Кибела — фригийска богиня, наричана още Велика майка. Била почитана като майка на боговете и на всички живи същества. Смятали, че тя възражда природата и дарява плодородие. Култът й бил разпространен по цяла Мала Азия, а оттам после преминал в Гърция и Римската империя. Широко били популярни нейните мистерии, носещи оргиастически характер. При тяхното празнуване се пресъздавал митът за Атис. Атис бил красив млад овчар, когото богинята Кибела залюбила. Когато Атис разлюбил Кибела и пожелал да се ожени за простосмъртна девойка, богинята се появила на сватбата и наказала всички присъствуващи с безумие. Самият Атис, обхванат от безумие, се скопил и избягал в планината, където умрял.

Край