Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.


Едно куче дремело пред някаква полска къща. Вълк връхлетял отгоре му и се готвел вече да се нахрани с него, когато кучето му се замолило да не го изяжда веднага. Така му казало:

— В този момент съм слабо и мършаво. Ако почакаш малко, моите господари ще вдигат сватба, та аз тогава много ще ям, ще се охраня повече, хем и ти по-сладко ще ме изядеш.

Вълкът се съгласил и си отишъл. Върнал се той след няколко дни и сварил кучето да дреме на чардака на къщата.

Застанал отдолу и го завикал, като му припомнил уговореното. А кучето се обадило:

— Ей, вълчо, ако от днес нататък ме видиш да лежа пред къщата, недей вече чака сватба.

Баснята показва, че умните хора, когато са изложени на някаква опасност и се спасят, докато са живи, се пазят от нея.

Край