Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.


Когато създал човека, Зевс му дал краткотраен живот. Човекът обаче си послужил със собствения си ум. Когато настъпила зима, той си построил жилище и се приютил там.

Веднъж настъпил силен студ и завалял проливен дъжд. Конят не могъл да устои и дотърчал при човека. Помолил го да го подслони, а той казал, че ще направи това само ако му отстъпи част от собствените години. Конят приел с радост. Ето че след малко дошъл и волът — и той не можел да понася лошото време. Човекът му заявил същото: че не ще го подслони, ако волът не му отстъпи известен брой от собствените години. Волът дал една част от годините си и бил приет. Накрая дошло кучето, умиращо от студ. И то дало част от възрастта си и получило подслон.

Така става с хората. Когато са на възрастта, дадена им от Зевс, те са чисти и добри. Стигнат ли годините, взети от коня — стават самохвални и горделиви. В годините на вола — командуват, а във възрастта, придобита от кучето — стават гневливи и много ругаят.

Тази басня може да послужи срещу гневлив и непоносим старец.

Край