Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.


Една жена имала мъж пияница. Искала да го освободи от този порок и намислила следното. Издебнала, когато той бил затъпял от напиване и станал просто безчувствен като труп, метнала го на плещите си и го отнесла в една гробница. Оставила го там и си отишла. Когато преценила, че ще е вече изтрезнял, върнала се отново и зачукала на вратата на гробницата. А той се провикнал:

— Кой чука на вратата?

Тя отговорила:

— Аз съм този, който носи храна на мъртъвците.

А той пак:

— О, скъпи приятелю! Не ми носи да ям, а по-добре да пия, защото ми причиняваш мъка, като ми споменаваш за ядене, а не за пиене.

Жената заблъскала гърдите си от мъка и казала:

— Горко ми! Никаква полза не донесе моята хитрина. Та ти, мъжо, не само не можа да бъдеш превъзпитан, но стана дори още по-лош. Порокът ти стана втора природа.

Баснята разкрива, че човек не бива да навиква на лоши постъпки. Защото ще дойде време, когато навикът ще се вкорени дори и против волята му.

Край