Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пролив бурь, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
rumboni (2011)
Разпознаване и допълнителна корекция
moosehead (2011)
Корекция
Niya (2011)

Издание:

Александър Грин. Избрани произведения в четири тома. Том I

Блестящият свят

 

Превод от руски

 

Съставител: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Рецензент: Анастасия Цонева

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Код 11 95376 / 6101–3–84

 

с/о Jusautor, Sofia

 

Националност руска. Издателски номер 965. Дадена за набор 20.II.1984 г. Подписана за печат 29.V.1984 г. Излязла от печат 25.VI.1984 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 24,50. Издателски коли 24,50. Усл. изд. коли 24,49. Цена 2,65 лв.

 

ДИ „Отечество“, София, 1984

ДП „Г. Димитров“, София


I

По пладне, както винаги, Матисен Пед се оттегли на пясъчните хълмове на морския нос. От косматата пазва на Пед стърчаха лъскавите гърла на бутилки и при всяка стъпка на кривите му нозе тракаха тъжно една о друга, сякаш щяха да се излеят не в стоманения корем на виртуоз, а в презрените вътрешности на кърмаче.

С Пед ставаше онова, което става с мнозина невъздържани хора, ако тяхното телосложение и отсъствие на нерви, макар и отдалеч, напомнят породист бик; той се беше впиянчил. И най-страшните напитки, способни не по-лошо от пистолетен изстрел да повалят мъртъв който и да е гвардеец, правеха на неговия спиртосан организъм такова впечатление, каквото прави лекият зефир на статуята. Докато шхуната скиташе из архипелага, той беше наистина най-нещастният човек — този стар морски разбойник, който беше видял смъртта толкова пъти, колкото семки има в нара.

Изобретателен по природа, той с чест излезе от затрудненото положение щом „Фитил в барута“ хвърли котва край бреговете на пролива. Всеки ден по пладне, седнал на нагорещения пясък на дюните, стоплен отвътре от силен като стоманено въже ром, а отвън — от пясъка и слънцето, от което мозъкът му вреше като боб в масло, нагрят от спиртните пари, Пед изпадаше в яростно, възбудено състояние, близко до опиянението.

С това изобретение той се гордееше може би не по-малко, отколкото с името, което беше дал сам на шхуната. По-рано корабът принадлежеше на едно частно акционерно дружество и се наричаше „Регина“; Пед, склонен към ярост дори в думите, прекара през ума си всички страшни имена, ала нали притежаваше силно въображение, не можеше да си представи нищо по-потресаващо от „Фитил в барута“.

Под прежурещия пек на слънцето земята кипеше, бледото от зноя небе слепеше очите с нетърпим, сух блясък. Пед разкопча куртката си, седна на пясъка и се залови за работа, тоест изпразни една бутилка, като я държеше с дъното нагоре.

Спиртът действуваше бавно. Първите глътки се сториха на Пед като хладка вода, подправена с изветрял пипер, но следващите произведоха по-солидно впечатление; това би могло да се сравни с порива на зноен вятър, шибнал снежна пряспа. Но то не трая дълго. Нормалното до ужас състояние доведе Пед до нетърпеливо раздразнение. Той поклати глава, избърса потното си лице и извади адската смес от джин, уиски и коняк с накиснато в нея джинджифилово семе.

Като отпи няколко хубави глътки от тъмния плосък съд, Пед се почувствува седнал в казан или в парна пещ. Пясъкът безмилостно гореше тялото му през кожените панталони, небето пущаше върху главата му горещи плочи, всеки техен удар звънеше в ушите му като голям гонг; невидими пружини започнаха да се развиват в мозъка му, който пламтеше от това питие така, че снопове искри скачаха по пясъка и тюркоаза на залива; далечният хоризонт на морето се полюляваше, нетрезвен като Пед; трескавите му движения приличаха на размахвания на някаква огромна небесна челюст.

Почти пиян, Пед одобрително мучеше, като се мъчеше да подхване някаква песен, но нищо, освен хрипкав рев, не излизаше от неговото възпалено гърло, свикнало с мелодиите по-малко, отколкото калугерът със сеното. Въпреки това той изпитваше несигурното щастие на пияница, мечтателното блаженство на мечка, която извлича от разцепения пън продрънкваща нота.

Това трая около час, докато червена мъгла, напираща към гърлото на Пед, не му напомни, че е време да иде да спи. Като се справи с виенето на свят, старецът обърна космато, тъмночервено лице към залива. Досам водата няколко матроса насмоляваха катер; виеше се пушек, нежен като небесносин воал; по мръсния борд на шхуната пъстрееше простряно за съхнене бельо. Между шхуната и брега се простираше слънчевата ивица на морето.

Весел, поразклатен, запарен като хмел в каца, Пед се вдигна от мястото си, като местеше тромаво крака. В същия миг лицето му доби израз на дълбока почуда; въздухът стана мъждив, сив, небето се заля с кръв и страшен, ням мрак потопи всичко.

Пед се строполи тежко ничком, поразен от добрата порция спирт и от слънчев удар.

„Спукана ми е работата!“ — би казал той, ако имаше време да размисли. В главата му известно време още се трупаха гори от мачти, фантастични шарки, отделни, мъртви както самия него думи, но скоро всичко свърши. Пед хъркаше звучно и това бяха последните му издихания. Матросите, дотърчали при капитана, изтръпнали, видяха негър: лицето на Пед беше черно като чугун, дори шията му беше добила синкавочерния цвят на кръвта, избила под кожата.

— Отплава! — извика дългокосият Родек, който се суетеше около Пед. — Застани тук, Дженър, а ти, Сигби, го влачи за нозете. Какво, не може ли да се дигне? Е, нали ви казах, че има най-малко десет пуда!

— Родек — рече Дженър, като се почесваше от вълнение зад ухото, — иди да донесеш две тояги и една кофа вода. Може би е още жив. Ако наистина капитанът е отплавал, ще го занесем на тояги до катера.

— Колко не навреме иде това — промърмори Сигби. — Утре се готвехме да отплаваме. Не съм доволен. Защото момчетата ще се изпотрепят. И така е винаги — заключи той и яростно тупна с крак. — Когато в главата ти се навират диви фантазии, вместо да се напиваш, както сам дяволът е наредил — седнал на маса, под покрив, както подобава на честния моряк.