Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy Of Antony and Cleopatra, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Петнадесета сцена

Александрия. Гробницата на египетските царе.

Влиза[56] Клеопатра, придружена от Хармиана, Ира и Прислужнички.

 

КЛЕОПАТРА

Не, Хармиано! Няма да изляза

оттука никога!

 

ХАРМИАНА

                Не, не, царице!

Не бива! Утеши се!

 

КЛЕОПАТРА

                Не желая!

Добре дошли, беди и злополуки,

ала утехите — далеч от мен!

Скръбта ми трябва да е съразмерна

с огромността на своята причина!…

Влиза Диомед.

Умрял ли е? Кажи!

 

ДИОМЕД

                Смъртта витае

над челото му, но е още жив.

Донесоха го стражите му тук.

Хвърли навънка взор и ще го видиш!

 

Влизат Стражи те, носейки Антоний.

 

КЛЕОПАТРА

О, слънчево светило, овъгли

прозрачната си сфера[57]! Да помръкне

менливото гъмжило на света!

О, мой Антоний! Скъпи ми Антоний!

Антоний мой! О, Хармиано, Ира,

теглете с мен! Приятели, отдолу

помагайте да го издигнем!

 

АНТОНИЙ

                        Тихо!

Антоний е надвит, но не от Цезар.

Той сам над себе си възтържествува!

 

КЛЕОПАТРА

Тъй трябваше да бъде: да не смогне

да победи Антония друг някой

освен Антоний сам. Но, о, беда!

 

АНТОНИЙ

Царице, аз умирам. Туй е краят.

Умирам и измолвам от смъртта си

една целувка бедна и последна

сред хилядите!…

 

КЛЕОПАТРА

                Страх ме е, мой скъпи!

Прости ми, но не искам да ме хванат!

Щастливият триумф на Цезар няма

да се закичи с мен! Додето имат

кинжалите, отровите, змиите

връх, действие и жило, твойта кротка

Октавия не ще спечели чест,

осъждайки ме с опрощаващ поглед!

Но ти ела, Антоний мой! Девойки,

да го издърпаме догоре! Хайде,

приятели!

 

АНТОНИЙ

        Побързайте! Умирам…

 

КЛЕОПАТРА

О, как тежиш сега, любими мой!

Предишната ти мощ се е изцяло

превърнала в тегло! Да бях Юнона,

бих пратила крилатия Меркурий[58]

да те издигне и постави редом

със Юпитер! Ела! Глупците само

говорят празни приказки! Ела!

Антоний бива издигнат в гробницата.

Ела при мен! Ела при мен! Умри

тук, дето си живял, и оживей

от моите целувки! О, да можех

с тез устни да ти дам живот, аз бих

ги изхабила, ето тъй!

 

ВСИЧКИ

                О, скръб!

 

АНТОНИЙ

Царице, аз умирам. Дай ми вино

и остави ме да ти кажа…

 

КЛЕОПАТРА

                        Не!

Ти мене остави да обругая

таз блудница Фортуна, тъй че тя

да си строши чекръка[59] от обида!

 

АНТОНИЙ

Не, чуй, царице! Измоли от Цезар

да ти даде закрила и достойнство!

 

КЛЕОПАТРА

Те мъчно вървят заедно.

 

АНТОНИЙ

                        Не вярвай

на никого от хората на Цезар

освен на Прокулей!

 

КЛЕОПАТРА

                Ще вярвам само

на тез ръце и нито на един

от хората на Цезар!

 

АНТОНИЙ

Недей оплаква горестния край

на моя жизнен път, а облекчи

тъгата си със радостния спомен

за прежното ми щастие! Аз бях

най-благородният и най-велик

владетел на света, а и сега

умирам с чест, шлем свалям без позор

пред сънародник, като син на Рим,

надвит от син на Рим… Не мога вече…

Животът ме напуска…

 

КЛЕОПАТРА

                О, най-дивни,

най-драгоценни на света, нима

наистина умираш? И не мислиш

за мен, оставаща на този свят,

без теб по-лош от кочина? О, вижте,

короната на таз земя се стапя!

Антоний умира.

О, господарю мой! Увехна лаврът

на воинската слава! Рухна стълбът

на храбростта! Мъжете се снизиха

по смелост до момите и децата!

Изчезна единичното и равен,

невзрачен свят ще се простира вечер

под хладната луна!

 

Припада.

 

ХАРМИАНА

                Недей, царице!

 

ИРА

Умря и тя!

 

ХАРМИАНА

        О, господарко! Чуй!

 

ИРА

Царице!

 

ХАРМИАНА

        Господарко! Господарко!

 

ИРА

Властителко! Царице на Египет!

Императрице!

 

ХАРМИАНА

                Тихо, тихо, Ира!

 

КЛЕОПАТРА

Сега жена като коя да е

и в плен на същата нещастна страст,

измъчваща най-долната доячка

или слугиня. Скиптъра си аз

бих хвърлила на злите богове,

за да им кажа, че тоз свят бе равен

на техния, преди да ми откраднат

най-скъпия му накит! А сега?

Без ропот да търпиш, е долно скотство,

а да беснееш — болест, подходяща

за кучета! Защо тогаз човек,

ако Смъртта се бави, да не влезе

неканен във потайния й дом?…

Момичета, какво ви стана? Стига!

Недей унива! Хайде, Хармиано!

Девойки мои, вижте го! О, вижте,

светилникът ни догоря, угасна!

Но ние ще го погребем и сетне,

по римски, ще накараме Смъртта

да се гордее с нас! Елате, хайде!

О, колко станал е студен съсъдът

на жаркия му дух! Жени, елате!

Сами сме, без приятели, освен

духа ни твърд и края мигновен!

Бележки

[56] „… влиза…“ — повечето от ремарките на Шекспировите пиеси не са от самия автор, а са прибавени по-късно. Така на това място мнозина редактори прибавят забележката „горе“, за да уточнят, че сцените в гробницата на Клеопатра според тях се играели на така наречената „горна сцена“ в елисаветинския театър — нещо твърде невероятно поради нейните малки размери.

[57] „… О, слънчево светило… сфера…“ — съгласно Птолемеевата система всички планети, към които било причислявано и Слънцето, се движели около Земята и били закрепени в прозрачни сфери.

[58] Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците; съответстващ на гръцкия Хермес.

[59] Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.