Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy Of Antony and Cleopatra, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Втора сцена

Рим. В дома на Цезар.

Влизат — от различни страни — Агрипа и Енобарб.

 

АГРИПА

Е, разделиха ли се големците?

 

ЕНОБАРБ

С Помпей приключиха. Той вече тръгна.

Останалите трима подпечатват

спогодбата. Октавия е в сълзи,

че заминава. Цезар е печален.

А след пира Лепид бил — казва Менас —

зелен на цвят!

 

АГРИПА

                О, милият Лепид!

 

ЕНОБАРБ

Какво сърце! И как обича Цезар!

 

АГРИПА

И колко обожава Марк Антоний!

 

ЕНОБАРБ

„Кой, Цезар ли? Та той е земен Зевс!“

 

АГРИПА

„Антоний? Той е повече от Зевса!“

 

ЕНОБАРБ

„О, Цезар няма равен на земята!“

 

АГРИПА

„Антоний е единствен, като феникс[39]!“

 

ЕНОБАРБ

„Самото име Цезар е възхвала!“

 

АГРИПА

Да, той и двамата ги възхвалява

порядъчно!

 

ЕНОБАРБ

        Но предпочита Цезар…

 

Макар че и Антоний му е скъп!

Оратор, бард, художник, астроном

не могат преброи, възпя, изписа,

изрече обичта му към Антоний!…

Но стане ли въпрос за Цезар — падай

на колене, чуди се и се май!

 

АГРИПА

И двамата са му еднакво мили!

 

ЕНОБАРБ

Как няма — без такива две крила

къде ще литне бръмбар като него!…

Тръбен звук.

Тръбят за сбор. Довиждане, Агрипа!

 

АГРИПА

Желая ти успехи, храбри друже!

 

Влизат Цезар, Антоний, Лепид и Октавия.

 

АНТОНИЙ

Дотука стига, братко мой!

 

ЦЕЗАР

                        Антоний,

със себе си ти вземаш част от мен;

почитай мене в нея! А ти, сестро,

бъди съпругата, която виждам

във своите надежди и която

със две ръце подписвам, че ще бъдеш!

Добри Антоний, нека не превърнем

тоз стълб на дружбата ни в стенобойна

греда, способна да я разруши!

Защото, ако тази спойка няма

на двете ни страни да бъде скъпа,

без нея нашият съюз би бил

по-сигурен.

 

АНТОНИЙ

        Обиждаш ме!

 

ЦЕЗАР

                        Аз казах.

 

АНТОНИЙ

Със свещ да търсиш, няма да откриеш

най-малък повод за подобен страх!

Небето да те пази и сърцата

на римския народ да бъдат с теб!

Е, време е!

 

ЦЕЗАР

        Прощавай, скъпа сестро!

Стихиите да бъдат приветливи

към теб из пътя и да утешат

сърцето ти! Прощавай!

 

ОКТАВИЯ

                        Скъпи братко!

 

АНТОНИЙ

Април е във очите й; тоз дъжд

е пролетен предвестник!… Ободри се!

 

ОКТАВИЯ

Наглеждай къщата на моя мъж!… И…

 

ЦЕЗАР

Какво, сестрице?

 

ОКТАВИЯ

                На ухото само…

 

АНТОНИЙ

Езикът й върви срещу сърцето,

а то само не знае какво иска —

тя цяла е като перце от лебед,

което приливът, минаващ в отлив,

ту всмуква, ту отблъсква!

 

ЕНОБАРБ (настрани, към Агрипа)

                        Цезар в сълзи?

 

АГРИПА (настрани, към Енобарб)

Не още, но челото му е в облак.

 

ЕНОБАРБ (настрани, към Агрипа)

Лош кон би бил със тази своя склонност,

а и човек…

 

АГРИПА (настрани, към Енобарб)

        И твоят Марк Антоний

рева пред тялото на Юлий Цезар,

а после, при Филипи, също плака

пред тялото на Брут!

 

ЕНОБАРБ (настрани, към Агрипа)

                През таз година

той беше заболял от очна хрема:

така оплакваше онез, които

бе сам погубил, че — кълна се в Зевса! —

и аз ревах!

 

ЦЕЗАР

        Октавия, недей!

От брат ти няма да ти липсват вести.

Раздялата не ще успее в мене

да надживее мисълта за теб!

 

АНТОНИЙ

Не бой се, Цезар, моята любов

по сила ще съперничи със твойта!

Така, с прегръдка, на небето висше

оставям те!

 

ЦЕЗАР

        Бъди щастлив! Прощавай!

 

ЛЕПИД

Дано високия ти път огряват

добри планети!

 

ЦЕЗАР

                Сбогом! Сбогом!

 

Целува Октавия.

 

АНТОНИЙ

                                Сбогом!

 

Тръбен звук. Излизат в разни страни.

Бележки

[39] Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта си.