Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Moustache, ???? (Пълни авторски права)
Превод от френски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Ги дьо Мопасан. Избрани творби

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Редактор: Георги Куфов

Художествено оформление — Иван Кьосев

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Радка Пеловска

Коректори: Величка Герова, Евгения Кръстанова

 

Код 29 95366 5557-61-82

Френска. Първо издание.

Издателски №18/1982 г.

Дадена за набор на 12.XI.1975 г.

Подписана за печат февруари 1976 г.

Излязла от печат май 1976 г.

Формат 84х108/32.

Издателски коли 34,02.

Печатни коли 40 1/2.

Цена 3,30 лева.

 

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул „Ракитин“ 2


Замъка „Сол“, понеделник, 30 юли, 1883 год.

Скъпа моя Люси, нищо ново към нас. Стоим по цял ден в салона и гледаме как се лее дъждът. Невъзможно е да се излезе в такова отвратително време; затова пък си устроихме театър. Колко е жалък, мила моя, сегашният репертоар от салонни пиеси! Всичко в тях е пресилено, неприлично, тежко. Шегите летят като снаряди и чупят всичко наоколо си. Никаква духовитост, никаква естественост, никакво настроение или изящество. Наистина тези писатели съвсем не познават светския живот. Те нямат представа как се мисли и как се говори в нашето общество. Не бих имала нищо против, ако презират нашите обичаи, условности, маниери, но да не ги познават въобще, това не мога да позволя. За да минат за остроумни, те пущат двусмислици, подходящи за казарма, а за да минат за весели, ни сервират духовитости, събрани навярно по булевардите в крайните квартали, в така наречените артистични барове, където от петдесет години се повтарят едни и същи студентски вицове.

Както и да е, ние играем пиеси. И понеже сме само две жени, мъжът ми изпълнява ролята на младата прислужница и се обръсна за целта. Не можеш да си представиш, драга Люси, колко променен изглежда! Неузнаваем е… и денем, и нощем. Струва ми се, че ще му изменя, ако не си пусне незабавно мустаци, толкова ми е противен в този си вид.

Наистина мъж без мустаци не е вече мъж. Не обичам много брадата. Тя винаги придава занемарен вид, но мустаците! О, мустаците са необходими на всяко мъжествено лице. Не, ти никога не би могла да си представиш колко много допринася тази малка четчица от косми върху устната за външния вид и… за… съпружеските отношения. Сума мисли ми хрумнаха по този въпрос, но почти не смея да ги изложа писмено. С удоволствие ще ти ги кажа… на ухото. Тъй мъчно се намират думи, за да се изразят някои неща! При това някои думи, които не могат да се кажат иначе, правят толкова грозно впечатление върху хартията, че просто не мога да ги напиша. Освен това тази материя е тъй трудна, тъй деликатна, тъй неудобна, че са необходими безкрайни познания, за да говориш за нея без опасност.

Няма що! Толкова по-зле, ако не ме разбереш. Постарай се, миличка, да четеш между редовете.

Да, в мига, когато моят мъж дойде обръснат, разбрах, че никога не бих имала слабост към някой пътуващ актьор или към някой проповедник, пък бил той и самият отец Дидон, най-съблазнителният от всички проповедници! А по-късно, когато останах насаме с него (с моя мъж), стана още по-лошо. О, скъпа Люси, никога не позволявай да те целува мъж без мустаци! Неговите целувки нямат никаква сладост, никаква, никаква! Липсва очарованието, пухкавостта… и пикантността, да, пикантността на истинската целувка. Мустаците са все едно подправката на целувката.

Представи си, че ти лепнат на устата сух или влажен пергамент. Това е то целувката на бръснат мъж. Не си струва труда, уверявам те!

На какво се дължи очарованието на мустаците, ще попиташ ти? Знам ли самата аз? Преди всичко те те гъделичкат по прелестен начин. Усещаш ги пред устата си и изпитваш сладостен трепет по цялото си тяло, чак до върха на пръстите. Те те галят, предизвикват тръпки по кожата ти и прелестна възбуда на нервите, карат те да викаш: „Ах!“, като че умираш от студ.

Ами по врата? Усещала ли си някога допир на мустаци по врата? Той те опиянява, възбужда, плъзга се по гърба ти, стига чак до върха на пръстите ти. Ти се гърчиш, разтърсваш рамене, отмяташ назад глава; ще ти се едновременно и да бягаш, и да стоиш там. Божествено и вълнуващо нещо! И толкова приятно!

А освен това… наистина, нима ми липсва смелост? Един любещ съпруг, който те обича, но така, напълно, умее да намира много местенца, където да скрие своите целувки, местенца, за които никога не бих се сетила сама. Добре, но без мустаци тези целувки губят също голяма част от сладостта си, за да не кажа, че стават едва ли не неприлични. Обясни си го, както щеш! Ето каква причина изнамерих аз: уста без мустаци е сякаш гола, както тяло без дрехи; дрехите са винаги необходими, макар и съвсем малко дрехи, ако искаш, но те са необходими.

Създателят (не смея да спомена друго име, като говоря за такива неща), създателят се е погрижил да забули всички кътчета на нашата плът, където се приютява любовта. Обръснатата уста ми напомня изсечена гора около извор, където хората са се отбивали да утолят жаждата си и да поспят.

Това ме кара да си спомня една фраза (на политически мъж), която от три месеца се върти в главата ми. Моят мъж, който следи вестниците, ми прочете една вечер някаква много особена реч на нашия министър на земеделието, който тогава се казваше господин Мелин. Дали не са го сменили с някой друг? Не знам.

Аз не слушах, но името Мелин ми направи силно впечатление. Не знам защо, извика в паметта ми сцени от бохемския живот. Помислих си, че се отнася за някое леконравно момиче. И по този начин няколко откъслечни фрази от речта се запечатаха в главата ми. Та този господин Мелин бе направил следното изявление, доколкото си спомням пред жителите на град Амиен: „Няма патриотизъм без земеделие.“ Смисълът на тази фраза досега не ми бе ясен. Виждаш ли, едва сега открих значението й и на свой ред ти заявявам, че няма любов без мустаци. Когато го четеш написано така, звучи смешно, нали?

Няма любов без мустаци!

„Няма патриотизъм без земеделие“ — твърдеше господин Мелин. И имал е право този министър. Едва сега схващам смисъла му.

Мустаците са нещо съществено и от друга гледна точка. Те определят изражението на лицето. Те му придават кротък, нежен, груб, страшен, гуляйджийски или предприемчив вид. Брадатият в истинския смисъл на думата мъж, който си оставя всички косми (о, каква грозна дума!) по бузите, никога не може да изглежда изтънчен, защото чертите на лицето му не се виждат. Формата на челюстта и на брадичката са много красноречиви за един наблюдателен човек.

Мъжът, който носи мустаци, запазва едновременно и изтънчеността, и индивидуалността си.

Колко различни могат да бъдат мустаците! Ту вирнати нагоре, къдрави, кокетни, влюбени като че ли преди всичко в жените.

Ту засукани, остри като игли, заплашителни, предпочитащи виното, конете и сраженията.

Ту огромни: увиснали, страшни, прикриващи обикновено превъзходен характер, доброта, която граничи със слабост и нежност и стига до свенливост.

Независимо от всичко това аз обожавам мустаците главно защото те са наистина френски. Те са завещани от нашите деди, галите, и са останали нещо като отличителен белег на националния ни характер.

Те издават напереност, дързост, влюбчивост.

Потапят се така мило във виното и са така изящни, когато мъжете се смеят, а широките, обрасли с брада челюсти си остават тежки, каквото и да правят.

Знаеш ли, спомних си нещо, заради което си изплаках очите и заради което — чак сега си давам сметка — обикнах мустаците над мъжките уста.

Това се случи по време на войната в дома на баща ми. Тогава бях още младо момиче. Един ден в съседство със замъка се водеше бой. Още от заранта чувах оръдейната и пушечна стрелба, а вечерта един немски полковник дойде и се настани у нас. На другия ден той си отиде. Дойдоха да съобщят на баща ми, че на полето има много трупове. Той заповяда да ги приберат и да ги докарат у дома, за да бъдат погребани в общ гроб. Нареждаха ги, както ги донасяха, от двете страни на дългата борова алея. Понеже бяха почнали да се вмирисват, посипаха телата им с пръст, докато изкопаят общия трап. Така че само главите им се виждаха. Те се подаваха като че ли от самата пръст, жълти като нея, със затворени очи.

Пожелах да ги видя, но щом зърнах двете дълги редици отвратителни лица, стори ми се, че ще припадна. После се заех да ги разглеждам едно по едно; опитвах се да отгатна какво ли са представлявали тези мъже.

Униформите бяха заровени, скрити под пръстта, но въпреки това тутакси, да, миличка, тутакси разпознавах французите по техните мустаци.

Някои от тях се бяха обръснали в самия ден на сражението, сякаш бяха поискали да бъдат хубави до последния си миг. Все пак брадата им бе покарала малко, нали знаеш, тя расте и след смъртта. Други не се бяха бръснали като че ли от цяла седмица. Но на всички лица стърчаха гордите, ясно отличаващи се френски мустаци, които сякаш ми казваха: „Аз съм твой брат, девойче, не ме смесвай с брадатия ми другар.“

И аз плаках, о, плаках много повече, отколкото ако не бях познала тези клети мъртъвци.

Сгреших, че ти разказах тази случка. Ето ме сега нажалена и неспособна да бъбря вече. Хайде сбогом, скъпа Люси, целувам те от все сърце. Да живеят мустаците!

Жана

Сверил с оригинала:

Ги дьо Мопасан

Край