Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lass dich gehen, Darling, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 25 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и редакция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Филис Карол. Стопли ме с дъха си

ИК „Слово“, Велико Търново, 1992

Редактор: Детелин Гинчев

ISBN: 954 439 094–3


I

Грейс въздъхна и затвори телефона. Отново отказ. Какво пък, това не бива да я обезкуражава. Първо ще изпие чаша кафе, а след това ще избере следващия телефонен номер от списъка. Със сигурност съвсем скоро някой ще прояви интерес към борсова консултация и ще си открие при нея сметка за посреднически услуги.

Тя се надигна от стола си и погледна над преградната стена, разделяща нейния малък кабинет от главния салон на агенцията за борсово посредничество „Тейлър, Джоунс и Уат“.

Както винаги, когато погледът й попаднеше върху празното писалище в северния ъгъл на голямото помещение, я обземаше дълбока тъга. Преди повече от година там работеше нейният съпруг Брус Кембъл. Там прекара и последния ден от живота си. След като напусна сградата, пресичайки една от най-натоварените улици на Сан Франциско, беше блъснат от колата на бягащ банков крадец.

Фактът, че убиецът на мъжа й — Грейс би могла да го нарече само така — беше разпознат, даден под съд и сега излежаваше присъдата си, не можеше да я утеши.

Тя потисна сълзите, които внезапно нахлуха в очите й, и извърна глава. Решително стана и слезе надолу по стълбите, за да си вземе толкова нужното й кафе.

Светлобежовите й сандали с висок ток, които бяха в тон с ушития по мярка костюм и копринената блуза, почти не издаваха звук по дебелия килим. Но въпреки това при появата й неколцина вдигнаха глава. Грейс привличаше вниманието на колегите си не с това, че беше единствената жена — пълноправен борсов посредник във фирмата. След четири месеца съвместна работа петнадесетте мъже бяха свикнали с присъствието й. Тя привличаше погледите им с тънката си фигура, добре оформените си крака и гъстите червени коси, които обрамчваха тясното й лице. Докато прекосяваше голямото помещение, на Грейс й се стори, че днес беше оглеждана и от още някого, освен от колегите си. Обърна глава и засече погледа на един мъж, който тъкмо влизаше през вратата. Той беше тъмнокос, висок и с приятни черти. Беше облечен в дълго палто от импрегниран плат. Тя неволно се засмя. Веднага разбра, че мъжът не е от този град, защото жителите на Сан Франциско рядко обличаха палта през юни. Утринната мъгла обикновено бързо се разсейваше, даже и когато предсказваше мрачен ден.

Непознатият все още втренчено я гледаше. Грейс бързо отмести погледа си. Усмивката й не се отнасяше за него, а само отразяваше мислите й.

Тя изкачи малкото стъпала в другия край на голямата зала до кафетерията, все още усещайки погледа му в гърба си. След смъртта на Брус й беше трудно да избягва явното възхищение, което будеше у мъжете. От една страна, се чувстваше самотна и не би останала равнодушна към едно рандеву и евентуално към една любовна връзка, но от друга, се съпротивляваше на мисълта въобще да допусне подобна възможност.

Грейс взе чашата с кафе и се върна обратно на бюрото си. Работата й доставяше удоволствие и в малкото си уютно кабинетче тя винаги се чувстваше добре. В момента имаше малко клиенти, но беше сигурна, че това скоро ще се промени. Освен това търсенето на нови клиенти я отклоняваше от тъгата по Брус.

— Извинете — плътен, мъжки глас прекъсна хода на мислите й.

Грейс повдигна глава. Кафявите й очи срещнаха погледа на високия непознат, който стоеше до писалището й. Беше същият мъж, който преди малко я гледаше с такъв интерес.

Тя си наложи приветлива усмивка. Нямаше причина за смущение, само защото се бяха погледнали за миг в очите.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Имам нужда от борсов посредник — отговори той и леко сви рамене. — Служителката на входа ме упъти в тази посока, но аз си мислех, че ме е изпратила при мистър Кембъл.

— Моето име е Грейс Кембъл — представи се тя. — До тук сте разбрал добре. Аз съм пълноправен борсов посредник.

Той стоеше нерешително пред нея и тя имаше възможност да го огледа по-внимателно. Беше доста висок и изглеждаше невероятно добре. Лицето му имаше силен слънчев загар и му придаваше аристократичен вид.

— Аз очаквах… — започна той, но млъкна по средата на изречението.

— Вие очаквахте, че съм мъж — довърши Грейс изречението вместо него. — За съжаление трябва да ви разочаровам. Но в днешно време има много жени посредници. И освен това… — тя се усмихна ослепително, надявайки се, че така окончателно ще го спечели на своя страна — … аз съм на ред — Грейс спешно имаше нужда от нови клиенти!

— Моля? — той колебливо направи крачка напред.

— Моля, седнете все пак — Грейс посочи удобното кресло пред бюрото си. — Служителката от входа ви е изпратила при мен, защото, при нас, брокерите, когато се отнася за нови клиенти, съществува твърдо установен ред.

Непознатият не прие предложението й и остана прав. Грейс беше принудена да стане. На високи токчета никак не беше ниска, но когато разговаряше с него, трябваше да гледа нагоре.

— Разбирам. Вие сте на ред — повтори той.

— Точно така.

— Не искам да ме смятате за шовинист, но аз очаквах мъж и при голямата сума, която искам да инвестирам…

— Мога да ви гарантирам, че съм абсолютно равна по ранг с другите — обясни Грейс. — Като жени към нас имат същите изисквания, както към мъжете, за да ни назначат на тази длъжност. Изпитите, които полагаме, са със същата трудност.

— Въпросът не е в това — той се подвоуми, преди да продължи: — Но вие сте толкова млада…

— Благодаря за комплимента, но аз съм почти на тридесет.

Тъкмо беше навършила двадесет и осем, но беше разбрала, че клиентите между тридесет и четиридесет години — а тя включваше и този мъж към тях — когато се отнасяше до финанси, трудно приемаха съвети от толкова млади жени.

— Но моля ви, седнете — опита тя още веднъж, но той само я гледаше.

Грейс почувства, че се изчервява.

— Извинете — измърмори той и обръщайки се, внезапно напусна бюрото.

Тя го видя как отиде до входа, разговаря със служителката и след това се отправи към директорския кабинет.

Заболя я коремът от притеснение. Как се осмеляваше той да се държи толкова недоверчиво с нея! А и каква работа имаше при шефа й?! Грейс трепереше от гняв. Как можеше да й причини това! Без да й предостави никаква възможност да му докаже способностите си! Тя отново се отпусна на стола си, преди някой от колегите й да се учуди защо стои така и гледа смаяно към директорския кабинет.

Беше разбрала, че работата е най-доброто избавление от всякакви неприятни чувства, затова отново насочи вниманието си към списъка с имена на бюрото си. Но не можеше да се концентрира и буквите плуваха пред очите й. Мислите й се въртяха около непознатия, който толкова я наскърби, а сега явно е при директора да се оплаче от нея.

Боб Грант, който беше ръководител на „Тейлър, Джоунс и Уат“, беше повече от неин шеф — той беше също и неин приятел. Брус и тя често го бяха канили на вечеря и редовно се бяха возили на яхтата му в залива на Сан Франциско. Беше с петнадесет години по-възрастен от Грейс и беше разведен от няколко години. След смъртта на Брус проявяваше бащински грижи към нея и я беше убедил да започне работа във фирмата му.

Въпреки че Боб я ценеше и харесваше като личност, това съвсем не беше милосърден жест. А и тя нямаше намерение да го разочарова. Отдаде се на работата си и установи, че във финансовия свят не само се чувства много добре, а и явно има квалификация за такъв вид дейност.

Трябваше само да представи един дълъг списък на доволни клиенти и да осигури висок прираст на печалбата на фирмата. Грейс беше убедена, че това скоро ще стане. Ако усърдната работа е критерий за успеха, тя би могла да постигне целта си преди още да достигне годините на този нахален непознат, който току-що я оскърби.

Като че ли в отговор на неизречените й мисли той отново влезе в кабинета.

Очите на Грейс се разшириха от учудване. Какво му беше казал Грант? Да не би да се е върнал, за да й се извини?

— Мисис Кембъл, моля простете моята неучтивост — той съблече палтото си и го хвърли небрежно на облегалката на креслото. Отдолу беше облечен в ушит по мярка костюм от туид. След това седна.

Грейс беше твърде шокирана, за да даде някакъв отговор.

— Мистър Грант — продължи той — ми разказа колко висока квалификация имате… най-добрата от целия курс… с високи оценки от университета в Станфорд… Искам да отбележа, че съм силно впечатлен.

При тези комплименти гневът й се поуталожи. Изглеждаше, че говори сериозно. Доброто й възпитание великодушно прие промяната в поведението му.

— Благодаря! — отговори скромно тя. — Много мило от страна на мистър Грант, че е дал за мен такива ласкави препоръки.

— Той ми разказа за вашите отлични, задълбочени познания за борсата… припомни ми и това, колко е глупаво да се правят преценки на базата на остарели схващания или на минали негативни впечатления.

— Разбирам — Грейс се питаше дали е имал неблагополучни служебни взаимоотношения с някоя жена и дали не правеше някакви намеци за жените като цяло.

— Освен това — продължи той — бих искал да последвам съвета на моите лели.

— На вашите лели? — повтори тя слисано.

— Да. Те живеят в околността и са имали общи сделки с покойния ви съпруг — Брус Кембъл.

Сърцето на Грейс биеше силно. В крайна сметка той се беше спрял на нея не заради качествата й, а защото познанството му с Брус беше донесло добри резултати. Но тя прикри чувствата си и му отправи делови поглед.

— Как се казват лелите ви?

— Дора и Лаура Фрейзър.

Грейс извади от писалището си списък на клиентите и прегледа имената.

— Но те не са ме търсили досега?

— Може би не са се сетили за името. Те са възрастни и понякога малко… Може би не са видели връзка между Брус Кембъл и Грейс Кембъл.

— Но е факт — продължи тя — че аз не съм моят съпруг. Сега разбирате, че препоръките на лелите ви не се отнасят за мен. Може би ще предпочетете друг посредник.

Още недоизказала думите, се учуди сама на себе си. Та тя търсеше нови клиенти, защо тогава го убеждаваше да се обърне към другиго? Имаше ли това нещо общо със съблазнителната му усмивка и нейния ускорен пулс?

Чернокосият мъж внимателно наблюдаваше изражението на лицето й.

— В такъв случай не бих се върнал. Това означава, че избирам вас.

Грейс започна да се изнервя от настойчивия му поглед и обърна глава.

— Е, добре тогава — отговори тя, опитвайки се да прикрие смущението си.

Пое дълбоко въздух, след което го погледна в очите.

— Надявам се, че съвместната ни работа ще бъде успешна, мистър Фрейзър.

Тя взе необходимия формуляр, който трябваше да се попълни.

— Не се съмнявам. Моето име е Мак Рей — отговори той. — Лелите ми са Фрейзър, но аз съм Мак Рей.

— Извинете!

— Няма нужда да се извинявате. Трябваше да го изясня предварително. Те са сестри на майка ми и са неомъжени — погледът му отново обходи лицето й. — Мисис Кембъл, въпреки началните си колебания, аз се радвам на бъдещата ни съвместна работа. За мен това е напълно ново познание.

Грейс му хвърли въпросителен поглед. Какво имаше предвид? Нима очакваше…? Не, само нейната мнителност я караше да открива двусмислие в случайната му забележка. Това беше резултат на времето, когато в началото на вдовството й различни мъже от кръга на познатите й, самите те съпрузи на нейни приятелки, се бяха опитвали да я утешават по недвусмислен начин.

Като че ли вече трябваше да преодолее това. Грейс прогони неприятните мисли от главата си. Този Мак Рей изглежда, се различаваше от голяма част от мъжете. Изглеждаше сериозен и делови — точно както си представяше бъдещите си клиенти.

— Как е малкото ви име? — попита тя с химикалка в ръка.

— Иън — отговори той.

Мислите й отново закръжиха безредно. Иън беше едно от любимите й имена. Ако беше родила син, щеше да го кръсти така. Постепенно се съвзе.

— Трябва ли да впиша и други имена?

— Не. Отскоро съм в Сан Франциско и живея сам.

Значи не беше женен. Тя някак си се зарадва на това.

Когато попълни регистрационния формуляр, започна с обичайните въпроси към всеки нов клиент.

— Какъв вид инвестиция ще направите, мистър Мак Рей?

— Акции — обясни той. — Нямам нужда спешно от пари и мога да инвестирам в дългосрочни акции. Освен това не обичам високи дивиденти, за които да плащам големи данъци — не е в моята данъчна класа.

— Проявявате ли интерес към държавни облигации?

— Абсолютно никакъв. Да се занимавам с парични дългове за мен е доста отегчително — той й се усмихна лукаво. — Предпочитам по-скоро да рискувам.

Усмивката му й хареса. Тя вече му бе простила шовинистичното поведение.

— Може би няколко дребни сделки?

— Да. Нямам нищо против една рискована операция, стига да си заслужава. От опит знам, че в това отношение жените са малко по-резервирани, отколкото би било по вкуса ми — Иън леко повдигна вежди. — Имам предвид в деловите неща — допълни той.

Грейс се запита защо ли прибави последното изречение. Дали не искаше да наблегне на нещо твърде лично? Или тя само си въобразяваше, тъй като беше толкова атрактивен? Опита се отново да се концентрира върху темата на разговора.

— Мисля, че това не се отнася за мен — отговори тя и си спомни, колко често майка й се оплакваше от безразсъдно смелото си червенокосо малко момиченце. — Искате ли още сега да купите акции, или пък ще депонирате малко капитал и ще ми дадете един-два дни срок, за да ви дам някои препоръки?

— Мисля, че и двете. Можете ли още сега да ме посъветвате, мисис Кембъл?

— Случайно имам интересно предложение — отбеляза Грейс. — Става въпрос за „Питърс Технолъджи“ — фирмата е регистрирана преди две години.

Тя забеляза, че Иън Мак Рей сбърчи чело.

— Това е фабриката за електроника в Силикон Вали, нали? Не съм чувал много положителни неща за нея. Забравете за този проект, не съм заинтересован.

Той изглеждаше много убеден и като че ли малко снизходително погледна на предложението й. Грейс усети как първоначалната й антипатия отново се върна.

— Извинете — отбеляза тя студено. — Правила съм проучвания за тази фабрика и мисля…

— Вашата информация е неточна — прекъсна я той. — Съвсем случайно научих, че компанията е пред фалит.

Грейс с усилие сдържаше гнева си.

— Мога ли да попитам как сте получили тази информация? — каза тя с кадифен глас. — Та вие сте тук съвсем от скоро…

— Един мой приятел е запознат със случая.

— С други думи — това е слух.

— Понякога и в слуховете има нещо вярно, особено ако искате да предпазите някого от нещо.

— Разбира се, последната дума е ваша — Грейс беше ядосана, но се опитваше да прикрие това. — Не искам да ви принуждавам да предприемате каквото и да било.

— Има много малко неща, към които бихте могла да ме принудите, мисис Кембъл — отговори Иън, при което тонът му прозвуча враждебно.

Грейс почувства, че е принудена да заеме отбранителна позиция, и се опита да си наложи самоуверен вид.

— Вашият отказ ме изненадва. Нашият отдел по проучванията ни предостави обстойна информация, която показва напредък, а освен това аз лично се убедих в това при посещението си преди две седмици.

— Наистина ли? — гласът му вече не звучеше толкова саркастично. Изглежда, изведнъж се беше успокоил. Известно време й двамата мълчаха.

След това Грейс направи още един опит:

— След като сте съгласен да рискувате, а даже и да направите сделки, не мога да разбера защо да не проявите интерес към „Питърс Технолъджи“?

— Може би имате право.

Тази неочаквано бърза капитулация учуди Грейс, както и внезапно появилото се колебание в гласа му. Ето че Иън Мак Рей можеше веднъж да бъде учтив и любезен, а в следващия момент — изключително непреклонен. Тя се наведе над документите.

— По мои прогнози следващата котировка на акциите им ще бъде с около 15% по-висока.

— В такъв случай може би наистина трябва да опитам — той вдигна ръка и прибра гъстата си тъмна коса от челото. — Бих могъл да рискувам една малка игричка — с минимална сума, разбира се.

— Не бих го определила като игричка — това би могло да бъде изненадата на последните десет години — Грейс решително затвори документите.

Той я гледаше настойчиво. Погледът му се беше спрял върху устните й. Тя прехапа долната си устна, сведе глава и затвори „Уолстрийт джърнъл“, който беше върху бюрото й. Не беше се чувствала така от първите си срещи с Брус в двора на Станфордския университет в Пало Алто. Тя пое дълбоко въздух. На тези чувства не биваше да се обръща внимание!

— Може би реагирах малко прибързано — успокоително каза Иън. — Може би наистина тази нова компания предлага добър шанс. Да, ще купя няколко акции при условие, че ми гарантирате изгодна сделка.

— Да ви гарантирам?! — неговата забележка я върна в реалността. — Мистър Мак Рей, та вие сте бизнесмен с опит! Много добре знаете, че на борсовия пазар не може да става въпрос за никакви гаранции. Ние можем само да анализираме досегашното развитие на фирмата и да прогнозираме възможните бъдещи резултати.

— Отново ли се опитвате да ме убедите в ползата от вашето предложение? — той се облегна назад й изпъна дългите си крака.

— В никакъв случай. Исках само…

— Мистър Грант ме увери, че ви е назначил единствено заради високата ви квалификация. Но постепенно започвам да се питам дали това не е било тактически ход, който да гарантира законоустановеното присъствие на жени сътруднички в агенцията.

— Законоустановено присъствие на жени? — повтори заеквайки Грейс.

Това безочие я остави без думи. Беше убедена, че Боб я взе на работа не от съчувствие и не заради тяхното старо приятелство. А сега този мъж твърдеше едва ли не, че тя служи за оправдание на фирмата пред закона. Това наистина беше твърде много. Много повече, отколкото би могла да понесе.

— Е, мистър Мак Рей — тя се овладя и вирна нападателно брадичката си. — Съветвам ви да купите акции на фирмата „Питърс Технолъджи“. Ако тяхната стойност не се покачи в рамките на шест месеца, аз лично ще ви върна обратно комисионата, която получавам като борсов посредник.

Едва след като изрече и последната дума, Грейс осъзна напълно постъпката си.

В стаята стана съвсем тихо. В настъпилата тишина тя се самоуспокояваше, че последното й предложение няма да повлияе пагубно върху финансовото й състояние в случай на провал. Иън Мак Рей бе казал, че иска да инвестира в тази компания малка сума.

Двамата мълчаха, а погледът му изучаваше лицето й. След това се наведе напред и усмихвайки се подаде ръка в знак на съгласие за сключване на сделката.

— Съгласен съм, мисис… Чуйте ме, не мога да ви наричам мисис Кембъл. От сега нататък ще бъдем в тесни делови отношения. Ще ви наричам Грейс. А вие ме наричайте Мак, както всички мои приятели.

Топло и силно дланта му обгърна нейната. Докосването му я смути и тя бързо изтегли своята.

За да потисне необичайното, обезпокоително вълнение, което той събуди у нея, тя се зае с обичайния ритуал при сключване на всяка сделка. Завъртя стола си, погледна към малкия компютър в ъгъла и подаде кода на „Питърс Технолъджи“. На екрана се появи курса на акциите в момента.

— 29,5 — прочете тя и се опита изцяло да се концентрира върху трансакцията. — Колко акции ще купите?

— Като за начало днес ще инвестирам сто хиляди долара.

На Грейс й причерня пред очите. Сто хиляди долара!?

Комисионата, която трябваше да получи за тази сума, беше астрономична!

Тя се втренчи в Иън Мак Рей и остана безмълвна.

— Е, това е всичко — той се надигна и прехвърли небрежно палтото си през ръка. — Беше ми приятно да се запознаем. Все още нямам постоянен телефонен номер, но вечер можете да ме намерите на телефона, който ви дадох.

Грейс също стана и с усилие измърмори нещо за довиждане. Той протегна ръка и тя автоматично я пое. Силното му ръкостискане й напомни отново за неочакваните чувства, които беше предизвикал преди това у нея. Наблюдаваше го как премина през голямото помещение. Той спря за момент пред електронните табла с борсовия курс и няколко служители му отправиха погледи, пълни с уважение. След това се отправи към входната врата и изчезна сред гъстата тълпа по „Монтгомъри Стрийт“.

Известно време Грейс стоя неподвижно зад писалището си, като че ли не можеше да проумее всичко, което се бе случило. След това видя Боб Грант, който влизаше в кабинета си, и си спомни за това, което бе казал Мак Рей. Мигновено се ядоса. „Оправдание пред закона“! Беше ли наистина такава? Какво пък, тя щеше да докаже на Боб Грант, че е най-добрата от служителите, които някога са работили в тази агенция! А също и на този Мак Рей. Ще му покаже и на него!

Въпреки многобройните телефонни разговори, които проведе следобед, Грейс в мислите си все още се занимаваше с Иън Мак Рей. Дали това се дължеше на прибързаното й обещание, или пък на своеобразната притегателна сила, която този мъж упражняваше върху нея!? А може би беше свързано с допълнителните обстоятелства около срещата им — загадъчните лели, за които той твърдеше, че са работили с Брус. Интересното бе, че тя не си спомняше Брус да е споменавал за възрастните дами.

Грейс разгледа картотеката в бюрото си и откри една папка, на която беше написано името „Фрейзър“. Отново мислено благодари на Боб Грант, че й беше прехвърлил някои от клиентите на Брус. Дали я беше взел от съчувствие или като прикритие за фирмата си нямаше значение. Бе направил най-доброто, за да я подпомогне за едно успешно начало. Разбира се, тя не можеше да поеме всички клиенти на съпруга си. Някои от тях имаха постоянни сметки и се нуждаеха от непрекъсната консултация. Те бяха поети от другите пълномощници на фирмата.

Документите в преписката „Фрейзър“ се оказаха много малко — по сметката им почти нямаше движение. Грейс погледна малкото на брой вписвания. Отнасяше се изключително за договори за покупка на ценни книжа. Може би Брус тъкмо по тази причина не беше споменавал нищо за старите дами. И въпреки това те са останали толкова впечатлени от него, че са го препоръчали на племенника си. „Но по-старите жени невинаги постъпват особено логично“ — мислеше си Грейс. Тя сви рамене, остави документите на мястото им в шкафа и погледна часовника си.

Нюйоркската фондова борса щеше да приключи работа след пет минути и тя можеше да си тръгва, да хапне нещо и да си купи нова рокля.

Една сянка затъмни полезрението й и когато се вгледа, видя, че Боб Грант стои на входа.

— Влизай, Боб — Грейс се усмихна.

Той се отпусна тежко в креслото и прокара пръсти през гъстата си руса коса.

— Как върви днес, Грейс?

— Хайде, хайде, Боб — тя се засмя. — Ти сигурно си любопитен да узнаеш какво искаше този Мак Рей.

— Е, добре де. Разбира се, че ме интересува. Човекът беше като че ли малко разстроен, когато се появи при мен. Отначало си помислих, че си била неучтива с него.

— Неучтива?! Аз?! — Грейс го стрелна с гневен поглед.

— Успокой се! Той търсеше Брус, а служителката на входа е чула само името Кембъл и го е пратила при теб. Той просто беше учуден, че е попаднал на жена. Явно си има някои предубеждения.

— Предубеждения е меко казано — отговори тя. — Между другото трябва да ти благодаря. Ти всъщност си му казал само хубави неща за мен.

— Аз му казах истината — Боб се усмихна. — Ти си умно момиче и аз се гордея с твоите постижения.

— Още веднъж хиляди благодарности, но бих искала да имам повече клиенти.

— Има време. Та ти си едва от четири месеца тук. Рим също не е построен за един ден.

— Много мило го каза. Ще си помисля върху това.

— Но аз говоря сериозно — продължи Боб. — Самият Брус през първата година се задоволяваше със съвсем скромна комисиона, както сигурно добре си спомняш!

— Вярно е.

— Имай търпение. Времето ще покаже, а ти давай от себе си най-доброто. Освен това — допълни той след кратка пауза — ти си привлякла този Мак Рей като клиент, нали?

Грейс се засмя:

— Да, и това в известна степен го дължа на теб — тя отново си спомни за обещанието, което даде на непознатия, но реши да не казва на Боб. — И освен това на препоръката на неговите две неомъжени лели.

— Неомъжени лели? Това е ново за мен. Докато не съм забравил — ще дойдеш ли на тържеството по случай освещаването на новия ми апартамент?

— Да. И искам днес да си купя нова рокля по този повод.

— Поласкан съм!

— От една година не съм била на парти.

Грейс млъкна и се замисли за своето последно появяване на публично място с Брус. Бързо отпрати спомените в най-закътаното ъгълче на съзнанието си.

— Много се радвам, че ще видя новото ти жилище в града.

Звънът на телефона прекъсна разговора им. Тя се извини и вдигна слушалката.

— Мис Дора Фрейзър — прозвуча гласът на телефонистката, която ги свързваше.

С ококорени очи Грейс погледна към Боб, след това закри с длан слушалката и прошепна на шефа си:

— За вълка говорим… На телефона е тъкмо една от старите лели на Мак Рей.

Боб направи знак, че й стиска палци, и напусна кабинета.

Грейс се концентрира върху разговора, който й предстоеше.

— Моля, свържете ни.