Серия
Междузвездни войни (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Specter of the Past, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 16 гласа)
Сканиране и разпознаване
eeka (25.01.2007)

Издание:

STAR WARS: SPECTER OF THE PAST

© TIMOTHY ZAHN

Cover art copyright © 1997 by Tom Jung

All Rights Reserved

© Марина Бенева, превод, 2002 г.

© Книгоиздателска къща Труд, 2002 г.

Всички права са запазени.

Търговска марка и текст © 1997 г. Lucasfilm Ltd.

ISBN 954-528-336-X


ГЛАВА 1

Плавно, безшумно, като бледа искрица в мрака се носеше имперският звезден разрушител „Химера“ в пространството. Празнота, необятна тъмнина… Безброй светлинни години имаше до първите островчета, най-близките галактически звездни системи от границата между световете по Външния ръб и Незнайния космос, в самия край на Империята. На жалките останки от някогашната Империя.

Изправен пред една от страничните наблюдателници на „Химера“, адмирал Пелаеон, върховен командващ имперската флота, се взираше в празнотата отвън. Раменете му бяха приведени под товара на много години — твърде много години, твърде много битки и поражения. Вероятно екипажът на мостика усещаше същото бреме. Звуците зад гърба му днес несъмнено бяха по-приглушени от обикновено. Но може би причината бе само отдалечеността им.

Така е, друга причина не можеше да има. Екипажът на „Химера“ бе най-добрият в цялата флота. Офицерите и матросите на Империята никога не се предаваха.

Приближиха колебливи стъпки.

— Адмирале — тихо прозвуча гласът на капитан Ардиф. — Готови сме!

За миг командващият се върна десет години назад, в друг подобен момент. Тогава от мостика на „Химера“ двамата с върховния адмирал Траун наблюдаваха последните изпитания на прототипа на маскировъчния щит, който Траун бе открил сред трофеите на императора в планината Тантис. Въпреки страховете, които лудият джедай клонинг Хоръс Кбаот му вдъхваше, Пелаеон помнеше какво вълнение бе изпитал в оня миг заради новия живот и новата сила, влети от върховния адмирал на Империята.

Но планината Тантис я нямаше. Погина, унищожена от агенти на Новата република, както и от лудостта и предателството на самия Кбаот, а върховният адмирал Траун не беше вече сред живите. И Империята умираше. Пелаеон с усилие прогони спомените. Имперските офицери не се предават.

— Благодаря — каза той на Ардиф. — Започнете по ваша преценка, капитане!

— Да, сър! — Ардиф махна на бойния координатор в левия трап. — Подай сигнал за атака! — нареди той.

Координаторът потвърди и препредаде заповедта. Пелаеон отново се вторачи през илюминаторите…

В следващия миг осем изтребителя клас „Хищна птица“ се зададоха в стегнат строй. Машините прелетяха съвсем близо до командната надстройка на „Химера“, сметоха с маломощен бластерен огън предния й ръб и плавно се разпръснаха в осем различни посоки. Отдалечаваха се, въртейки се около оста си, и поддържаха стрелбата, докато излязоха от близката зона на атака на звездния разрушител. После направиха широк завой, обърнаха се и се престроиха.

— Адмирале? — обади се Ардиф в очакване на заповед.

— Да ги пуснем още веднъж, капитане — отвърна върховният командващ. — Колкото повече данни натрупа „Пророк“, толкова по-успешно ще действа — той улови погледа на един от офицерите в трапа. — Какви са щетите?

— Леки поражения по предния ръб, сър — докладва офицерът. — Унищожени са няколко сензора, а пет турболазерни оръдия остават без насочване.

— Прието — естествено, теоретичните щети бяха изчислени с предположението, че „Хищни птици“ използват цялата огнева мощ на крайцерските си турболазерни оръдия. Като по-млад Пелаеон много обичаше такива военни симулации и не пропускаше възможност да си поиграе с техниката и разни тактически схеми без рисковете на истинската битка. С годините тръпката се изгуби. — Румпел на двайсет градуса към щирборд! — заповяда той. — Кръстосан огън от щирбордовите турболазери при следващата атака.

В стегнат строй изтребителите отново се носеха срещу имперския флагман. Шлюзовете на турболазерните оръдия се отвориха, залповият огън удари в дефлекторните щитове на хищните птици. Няколко секунди противниците се обстрелваха, после изтребителите развалиха строя, разлитайки се като разтворени пръсти. Докато се отдалечаваха под и над звездния разрушител, продължиха да го обстрелват, устремени към безопасно разстояние.

— Данни за щетите? — попита Пелаеон, без да се обръща.

— Унищожени три турболазерни батареи на щирборда — извика в отговор офицерът. — Загубени един прожектор на прехващащ лъч и две йонни оръдия.

— Поражения при противника?

— Един от изтребителите би трябвало да е загубил дефлекторния си щит, на два други е намалена огневата мощ на турболазерите.

— Това трудно може да се нарече поражение — промърмори Ардиф. — Разбира се, заданието не е съвсем справедливо. Толкова малки и манаврени кораби не разполагат нито със защитата, нито с огневата мощ, които им приписваме.

— Ако искате справедливост, организирайте турнир по кегли — язвително му отвърна Пелаеон. — Не я търсете във военното дело.

Капитанът клюмна.

— Извинете, сър.

Върховният командващ въздъхна. Най-добрите в имперската флота…

— Подгответе маскировъчния щит, капитане — заповяда той, загледан в далечните огньове от двигателите на прегрупиращите се изтребители. — Активиране по моя заповед.

— Слушам, сър!

Врагът премина към по-висока степен на ускорение — огньовете ярко припламнаха, отчасти затулени от самите машини.

— Идват — каза Пелаеон, наблюдавайки как самотната светла точка в черния космос бързо се превръща в осем изтребителя, летящи в стегнат строй. — Включете „Пророк“ в режим на управление на огъня. Маскировъчният щит в предстартов режим!

— „Пророк“ и маскировъчният щит са в готовност — потвърди Ардиф.

Адмиралът кимна. Приближаващите изтребители погълнаха цялото му внимание. Той изчака машините да стигнат почти до мястото, където предишния път бяха развалили строя си…

— Маскировъчният щит!

Осветлението на мостика премига и в същия миг светлините на звездите и атакуващите изтребители изчезнаха. Маскировъчният щит потопи „Химера“ в пълен мрак.

— Маскировъчният щит активиран и устойчив — съобщи Ардиф.

— Трийсет градуса към бакборд! — заповяда Пелаеон. — Предно ускорение нула едно. Турболазери, огън!

— Слушам — потвърди офицерът. — Турболазерите откриха огън.

Върховният командващ пристъпи до илюминаторите на наблюдателницата и се загледа в бордовете на звездния разрушител. Видя как бледите проблясъци от маломощните изстрели на противника пронизваха мрака недалеч от имперския флагман и угасваха, щом навлизаха в сферичното покривало на маскировъчния му щит. Сама ослепена от устройството, което я скриваше от нападателите й, „Химера“ стреляше напосоки.

Наистина ли напосоки? Ако „Пророк“ действаше, както се надяваха създателите му, може би Империята все пак не беше без шансове във войната.

Мина доста време преди турболазерите на имперския разрушител да прекратят стрелбата. Твърде много време.

— Това ли беше? — обърна се Пелаеон към Ардиф.

— Да, сър — отвърна капитанът. — Петстотин изстрела според предварително програмирания разчет.

Адмиралът кимна.

— Деактивирайте маскировъчния щит. Да видим как сме се справили.

Осветлението в „Химера“ отново премига и звездите се върнаха на местата си. Пелаеон стисна палци наум и погледна навън.

В първия момент не видя нищо. В следващия миг забеляза приближаващите отдясно светлини на двигателите. Седем на брой.

— Доклад от командира на противника, адмирале — рапортува свързочникът. — Цел номер три е поразена и е в неактивност. Останалите са с минимални поражения. Чакат заповеди.

Върховният командващ се намръщи. От осем цели „Химера“ бе улучила с петстотин изстрела едничка. Значи това излезе от изпитанието на бойния компютър „Пророк“, прехвален от създателите и производителите като най-добър начин за практическо прилагане на маскировъчния щит. Е, в интерес на истината вероятно с него резултатите бяха по-добри, отколкото при стрелба слепешката. Но не много по-добри. В никакъв случай.

— Информирайте противниковия командир, че изпитанието приключи — обърна се Пелаеон към свързочника. — Цел номер три може да реактивира двигателя си. Всички кораби да се завърнат на борда на „Химера“. Искам да получа докладите им в рамките на два часа.

— Слушам, сър.

— Това е едва първото полево изпитание, адмирале — започна Ардиф. — Те не може да не внесат подобрения…

— Как? — процеди върховният командващ. — Като обучават „Пророк“, докато стане всезнаещ? Или нещо по-просто, като го научат да разгадава мислите на противника?

— Дадохте му само две възможности да проучи летателните схеми на обектите — напомни му Ардиф. — Като натрупа повече данни, по-успешно ще съумява да предвижда тактиката им.

— На теория е чудесно, капитане — изсумтя Пелеаон. — Може дори да бъде постигнат успех при някои отработени ситуации, но една битка не се състои само от отработени ситуации. Твърде много са променливите и неизвестните, включително заради стотиците раси и бойни стилове, с които ще се сблъскваме. От самото начало знаех, че тази работа с „Пророк“ е загуба на време, и все пак бяхме длъжни да опитаме.

— Значи трябва да започнем отново — каза Ардиф. — Налага се да тръгнем по друга пътека. Не може да няма начин за практическо приложение на маскировъчния щит.

— Разбира се, че има — мрачно отвърна Пелаеон. — Върховният адмирал Траун лично измисли три. Но в Империята няма вече човек с неговия военен гений — той въздъхна. — Не, капитане, това е краят. Ние загубихме.

Дълго време само разговорите на екипажа от другия край на командната зала нарушаваха мълчанието.

— Не говорите сериозно, сър — каза най-сетне Ардиф. — И ако позволите да отбележа, сър, не е редно върховният командващ имперските сили да говори така.

— Защо? — възрази Пелаеон. — Казвам неща, очевидни за всеки.

— Съвсем не, сър — упорито настоя капитанът. — Все още владеем осем сектора, над хиляда обитаеми системи. Флотата ни разполага с почти двеста звездни разрушителя. Все още сме сила, с която са длъжни да се съобразяват.

— Така ли? — саркастично попита адмиралът. — Наистина ли?

— Разбира се — твърдоглаво отвърна Ардиф. — Как иначе ще отстояваме позициите си срещу Новата република?

Пелаеон поклати глава.

— Отстояваме ги само защото в момента Новата република е твърде потънала във вътрешните си дрязги, за да се занимава с нас.

— Това ни дава време за реорганизиране и превъоръжаване — отвърна капитанът.

— Превъоръжаване! — върховният командващ го погледна насмешливо. — Давате ли си поне бегла сметка, с какво разполагаме? — Пелаеон махна към изтребителите, които в същия миг се изгубваха под краката им в корпуса на „Химера“, за да се приберат в хангара на флагмана. — Погледнете! Изтребители клас „Хищна птица“! Останали сме с клас „Хищна птица“!

— Че какво им е, сър! — настойчиво отвърна Ардиф. — Не лоши изтребители от среден клас.

— Но не са произведени в Империята — каза адмиралът. — Кой знае откъде са домъкнати. Крал ги е някой пират или наемническа банда. И пак до такива ще опираме, защото единствената корабостроителница, на която разчитаме, не може да изпълни поръчките за линейни кораби, та какво остава за изтребители. За какво превъоръжаване можем да говорим?

Ардиф погледна навън.

— Не всичко е свършено, сър.

Но беше точно така. И Пелаеон бе сигурен, че капитанът знае това не по-зле от самия него. Остатък от хиляда системи за империя, която някога бе владяла милиони. Двеста звездни разрушителя за флота, която бе наброявала повече от двайсет и пет хиляди.

Но може би най-показателното бе, че стотици звездни системи, които някога пазеха крехък неутралитет, сега настояваха да се включат в Новата република. И те бяха наясно, че изходът е предрешен. Може би върховният адмирал Траун би успял да събере останалите на Империята сили и да постигне победа, но него го нямаше.

— Навигаторът да начертае курс към системата Бастион, капитане — каза Пелаеон на Ардиф. — Изпратете съобщение всички мофи да се съберат в палата на моф Дизра. Тръгваме веднага щом „Хищни птици“ се приберат.

— Слушам, сър — отвърна капитанът. — Мога ли да уведомя мофите за предмета на срещата?

Върховният командващ погледна към далечните звезди. Някога Империята ги бе наричала свои. Толкова много имаше… По някакъв начин всичко бе изтекло между пръстите.

— Кажете им — тихо отговори той, — че е дошло време да изпратим някого в Новата република, за да преговаря за условията на капитулацията ни.