Включено в книгата
Оригинално заглавие
Roadmarks, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 20 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2006)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 1995

Поредица: „Избрана световна фанастика“ №24


На Рон Баундс, Боби Армбрустър, Гари и Уши Клупфел,

с щастливи спомени от Октобърфест.

ДВЕ

— Спри! — викна Лейла.

Ранди изви вдясно и спря. Небето розовееше с настъпващото утро.

— Върни назад.

Той кимна и превключи.

— Тези ли имаш предвид? Можехме да се върнем пеша…

— Искам да ги разгледам отблизо, преди да слезем.

— О’кей.

Тя се обърна и погледна очукания сив автомобил. В него седяха двама души. Като че ли и двамата бяха с бели коси, но в сумрака не можеше да е сигурна. Погледите им бяха отправени към нея.

— След секунда вратата откъм шофьорското място ще се отвори — тихо каза Лейла.

Вратата откъм шофьорското място се отвори.

— Сега другата.

И другата се отвори.

— Възрастният мъж кара, жената е пътник…

Възрастният мъж и жената излязоха от колата и пристъпиха напред, като оставиха вратите зад себе си отворени. Бяха облечени с раздърпани широки дрехи, придържани от колани.

— Спри — нареди тя. — Да слезем и да отидем да им помогнем. Прекъсвачът им се е развалил.

— Шесто чувство, а?

— Не — отвърна тя.

Отвори вратата, излезе и се отправи към тях. Ранди направи същото. Първото му впечатление, когато се доближи, беше, че мъжът е твърде стар, за да кара. Беше прегърбен, едната му ръка леко трепереше. Косата му бе съвсем бяла и вчесана назад, веждите му също бяха побелели. После очите му се срещнаха с тези на Ранди — бяха зелени, святкащи. В погледа му имаше някаква предпазливост. Ранди се усмихна, но мъжът не реагира.

Междувременно Лейла се бе доближила до възрастната жена и разговаряше с нея на някакъв език, който Ранди не успя да разпознае.

— Мога да отворя капака и да видя дали нямате нужда от помощ — предложи той.

Когато мъжът не отговори, Ранди повтори казаното на местен жаргон. Отново не последва реакция. Мъжът сякаш изучаваше лицето, дрехите и движенията му. Ранди изпита неудобство. Погледна Лейла умолително.

— Всичко е наред — каза тя. — Отвори капака и виж какво можеш да направиш. Те не разбират как работи. Тъкмо обяснявах за горивото.

Докато се привеждаше, за да натисне ръчката, Ранди видя как Лейла подава на възрастната жена дебела пачка банкноти. Когато капакът се повдигна с няколко сантиметра, мъжът отстъпи назад. От устата му изскочи кратко възклицание, когато Ранди отвори капака напълно.

Да. Кабелите на прекъсвача наистина се бяха откачили. Той ги намести и набързо огледа двигателя. Изглежда нямаше други проблеми.

— Ще направите ли проба, сър?

Когато вдигна поглед, видя, че мъжът му се усмихваше.

— Не знам дали ме разбирате, но бих искал да проверим изправността на двигателя — настоя Ранди. След миг, когато човекът не помръдна, добави: — Аз ще го направя.

Заобиколи мъжа и погледна в колата. Ключът висеше на мястото си. Вмъкна се вътре и го завъртя. След миг двигателят заработи. Изключи и излезе. Усмихна се на мъжа и кимна.

— Готово.

Внезапно мъжът пристъпи напред и го сграбчи в мечешката си прегръдка. Беше изненадващо силен, а дъхът му бе горещ.

— Името ви, как ви е името, млади човече? — попита той.

— Ранди. Ранди Доракийн — отвърна той, докато правеше опит да се изкопчи от прегръдката.

— Доракийн — повтори другият. — Хубаво име.

Лейла заобиколи автомобила и застана между тях. Възрастната жена я последва.

— Ще се оправят — заяви Лейла. — Хайде, трябва да тръгваме към последния изход за Вавилон.

Тя прошепна нещо на възрастния мъж и той кимна. После Лейла прегърна жената и се насочи към колата, а Ранди бързо я последва. Когато погледна назад, видя, че възрастната двойка вече бе влязла в автомобила си. Чу шума от двигателя. Сетне колата потегли по Пътя и изчезна. Слънцето вече се бе показало и Ранди видя сълзи в очите на Лейла. Той извърна поглед и се почувства странно.