Включено в книгата
Оригинално заглавие
Повесть о настоящем человеке, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 44 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Борис Полевой. Повест за истинския човек

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1980

Библиотека: „Световна класика за деца и юноши“

Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев

Отговорен редактор: Николай Янков. Библиотечно оформление: Стефан Груев

Преведе от руски: Кирила Георгиева

Редактор: Светлана Тодорова

Художник: Александър Денков

Художествено оформление: Стефан Груев

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Руска. XII издание. Л.Г. VІІ. Тематичен №23 95376/6106–7–80

Дадена за набор на 15.Х.1979 година. Подписана за печат на 10.ІV.1980 година.

Излязла от печат на 25.VІ.1980 година. Поръчка №28. Формат 1/16 60/90

Печатни коли 18. Издателски коли 18. Усл. Изд. К. 20,05

Цена на книжното тяло 1,60 лева. Цена 2,29 лева.

„Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Фотонабор ДПК „Д. Благоев“. Печат ДП „Тодор Димитров“.

Подвързия СК „Георги Димитров“, София, 1980

 

Борис Полевой. Повесть о настоящем человеке

Государственное Издательство Художественной литератури, Москва, 1957


Истинските хора живеят и побеждават

Вече близо четвърт век „Повест за истинския човек“ се чете и препрочита на почти всички езици в света, тя премина през ръцете на няколко читателски поколения, преиздава се отново и отново и като че ли свикнахме с нея и престанахме да й обръщаме внимание. Защо? Нима героичното е загубило своето въздействие, своята увличаща сила, своята красота? Напротив, в никоя минала епоха от човешката история не е имало толкова пориви към героизъм и изключителни дела. Фактът, че ние Свикнахме с изображението на героичното в „Повест за истинския човек“ и в много други книги, показва само едно: колко дълбоко е вкоренен героичният порив в духовния свят на съвременника. Един от отличителните белези на нашия век е стремежът към подвиг — в науката, в изкуството, в живота. Не отделни избраници, а милиони хора се стремят към национална и социална справедливост, към мир и щастие, към красота. Героизмът има своите прояви и в мирния труд на работника, и в изчисленията на физика; и в самоотвержеността на граничаря, и в полета на космонавта. С героизма като че ли наистина свикнахме и престанахме да му обръщаме внимание, защото той стана всекидневие и естествена потребност.

„Повест за истинския човек“ от съветския писател Борис Полевой се отнася към категорията на неизмислените книги, на книгите, които е прието да наричаме документални, защото разказват за реално съществуващи герои. Но това определение е вече твърде остаряло. Най-голямата трудност за съвременния писател не е да измисля герои, а да въвежда реалните герои от живота в литературата. Това също никак не е проста работа. За нея се изисква талант и вдъхновение да се видят чертите на героя и да се пресъздадат на книга, нужна е мисъл, която да осветли малката вселена, наречена човек. С една дума — по същество няма разлика между книгите, които разказват за реални герои, и книгите, които са плод на въображението на писателя. И едните, и другите книги се раждат от живота с творческата мъка на художника.

Имало съветски офицер летец на име Алексей Маресиев. Той бил обикновен съветски човек, споделял е съдбата на своя народ, учил се и станал летец. Настъпила Отечествената война и той отишъл в бой, както всички съветски хора. Воювал, ранили го, отрязали и двата му крака, но той преодолял страшния недъг и отново се върнал в строя. Така разказано, съдържанието на „Повест за истинския човек“ би останало само просто съобщение за един от многобройните факти из историята на Отечествената война. Но идва писателят художник и отговаря на стоте хиляди защо в съдбата на този човек. Във фамилното име на съветския летец той изменя само една буква и в литературата влиза героят Алексей Мересиев. И ние вече знаем защо този боец от съветската авиация преодолява мъченията в дебрите на руския лес, знаем какви мисли и чувства е имал той, когато е бил сам, знаем сънищата му дори, разбираме откъде идват силите и волята му. Епизода с подвига на летеца Алексей Маресиев писателят Борис Полевой превръща в художествена повест за съветския човек Алексей Мересиев.

Достатъчно е да си припомним, че една от най-великите книги на българската национална художествена литература е книгата на Захари Стоянов — „Записки по българските въстания“. Днес ние не можем дори за момент да си представим нашата литература без тази книга, без нейните епични и светли страници, без размислите на автора й за съдбата на нашия народ в дни на историческо изпитание. Такива книги има във всяка литература, Те заемат особено място в художественото развитие на всички народи, които проправят пътя към бъдещето за себе си и за другите. Не случайно такива книги, има най-много на брой и с най-голяма въздействена сила именно в съветската литература — литературата на първата в световната история социалистическа страна. Нека споменем само „Чапаев“ на Дмитрий Фурманов, „Как се каляваше стоманата“ на Николай Островски, „Разгром“ и „Млада гвардия“ на Александър Фадеев, „Железният поток“ на Александър Серафимович, „Хора с чиста съвест“ на Петро Вершигора, „Чайка“ на Николай Бирюков и десетки още заглавия на книги и имена на автори, които предават своеобразие на съветската социалистическа литература, правят я в истинския смисъл на думата новаторска, съвременна, необходима за цялото човечество.

Образът на Алексей Мересиев е образ на герой не поради своята изключителност. Като личност той не е украсен от автора с качествата на чудотворец. Човек като всички други — Мересиев живее със самочувствието на обикновен съветски гражданин, възпитан в атмосферата на съветския строй. Изявявайки себе си, той изявява добродетелите на всеки социалистически човек, защото не „свръхчовеци“ са двигателите на историята, а представителите на народа, които са постигнали ясен идеен кръгозор, оформили са високо съзнание за дълг пред обществото, постигнали са хармонията между интимните помисли и устрема на целия народ. Алексей Мересиев е от оня тип герои, към които винаги са се стремили честните художествени творци в миналото, но твърде рядко са ги постигали, тяхната поява в живота е била изключение. И тъкмо документалността на „Повест за истинския човек“ показва как в нашата епоха развитието на живота изпреварва литературата. В тази надпревара успяват единствено творците, които с много труд и много вдъхновение съумяват, да открият и пресъздадат образа на съвременника — героичен и обикновен.

На днешния читател някои страници от „Повест за истинския човек“ ще се видят може би остарели. По-ясно ще проличат и някои художествени слабости. Но и за него, както и за бъдещия читател на утрешния ден книгата на Борис Полевой няма да загуби силата си на вълнуващ човешки документ за Великата отечествена война, която бе изпитание не на оръжие и военна техника, а на идеи. На големия исторически кръстопът се срещнаха в жесток двубой силите на човеколюбието и светлината със силите на човеконенавистничеството и мрака. Всеки знае кому принадлежи победата и с цената на какви жертви тя бе заплатена.

Алексей Мересиев бе един от милионите бойци на армията, която спаси човечеството. Истинският човек на социалистическия строй даде всичко за това спасение. На този човек, на неговите синове и дъщери принадлежи бъдещето, към което продължава да крачи в съзнанието на милиони читатели и безногият герой на „Повест за истинския човек“. Такива герои винаги живеят и винаги побеждават — и в живота, и в литературата.

 

Веселин Йосифов