Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от шведски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
kill_u (2011)

Издание:

Съвременни шведски разкази

Съставител: Вера Ганчева

Издателство „Народна култура“, 1972


Настоящата поучителна история разказва за това, което физкултурата може да даде и на онези, които са лишени от необходимите предпоставки, за да спортуват — нота бене: при положение, че дисциплините и правилата на състезанията се нагодят според възможностите на участниците в тях, нещо, което винаги трябва да се прави с готовност; защото нима предназначението на спорта не е да бъде упражняван?

И не само за това. Настоящата история е също така химн на Майчината любов!

Всеки, който е спортувал поне малко, знае колко е куха следната теза: спортът, се упражнява не само заради победата в дадено състезание. Никак не е стимулиращо да загубиш. Кой остава напълно задоволен единствено от участието си в игрите — освен може би най-закоравелите мазохисти?

И от само себе си се разбира, че върховният дълг на една Майка е да брани своето дете от жестоки разочарования, докато то се намира във възрастта на най-изострената чувствителност.

Следователно, ако една Майка е организатор на спортни състезания, тя трябва да съзнава своята отговорност и дискретно, с прикрита под мека женственост непреклонност, да ги насочва по такъв начин, че те действително да са в състояние да предоставят на рожбата й онзи подтик, който е безусловно необходим за крехката детска психика, та да не бъде наранена тя в развитието си. За нищо на света Майката не бива да проявява липса на предвидливост в това отношение, която би довела до унизителни поражения, съдържащи зачатъка на несполуки в по-нататъшното битие на детето!

Та, значи, историята разказва за една Майка и за състезанията, които тя урежда за развлечение и възпитание на единствения си син, както и за участието на въпросния син във въпросните състезания, за големите му победи и за пораженията на неговите приятели.

Темата е една олимпиада за физически недоразвити деца. Че какво лошо има в това? Нима не са равноправни всички? Нима не живеем в свободна страна?

Най-малко недоразвитият физически е (за това Майката се е погрижила)

ПОБЕДИТЕЛЯТ.

Наистина Майката организира всичко — от закупуването на купи и медали до поднасянето на плодов сок и връчването на наградите, но самото момче е всъщност движещата сила. Именно той изнамира нови състезателни дисциплини, щом необходимостта от тяхното подменяне и разнообразяване стане особено наложителна, т.е. когато другите участници застрашително се приближат до неговите резултати, получени чрез усилни тренировки още преди да бъдат оповестени характерът и правилата на съответните игри.

И именно той обявява за невалиден онзи спорт или дисциплина, рунд или гейм, в който губи. Тази негова предприемчивост му отрежда заслужено място извън сянката на Майката.

Случва се, разбира се, Майката да се намеси и да обяви за невалидни някои от неговите дисквалификации, но това се прави само с цел да се предотврати евентуалното пораженско настроение сред останалите, което би могло да доведе до отказ от тяхна страна да съдействуват за повдигане самочувствието на нейния син — както психическото, така и физическото.

Момчето се подчинява с мрачна неохота на подобни интервенции.

Младежкият му идеализъм го кара да вижда във всеки компромис предполагаемо предателство.

Казано бе, че синът е най-малко недоразвитият физически от всички състезатели, а понеже той е хилав, силно късоглед, кривокрак и сгърбен, при добро желание бихте могли да си представите как пък изглеждат другите.

Това ще се окаже, вече възразява уравновесеният читател, някаква гротескна история! Нали не бива да се подиграваме на:

1. Нарушената обмяна на веществата (ненормалната пълнота).

2. Инвалидността (изразена в това, че съответният човек е принуден да прекара целия си окаян живот, прикован в стол на колела).

3. Външните деформации, причинени от болести, недохранване или вродени недъзи.

4. Малолетните.

5. Хората от други раси.

По това всички са единодушни.

 

 

Но авторът заявява категорично, че не се обръща към онези край него, които са уравновесени, а към сакатите клетници, дето несъмнено имат горчивия опит, който прави възможен един процес за идентификация; писателят е на мнение, че значително по-многобройни, отколкото бихме могли да си представим, са ония същества, недъгави в такава степен, че да намерят място в история като настоящата.

Авторът подчертава също, че смята за свое първостепенно задължение да мисли за тези нещастници; твърде много са ония, твърди той, погълнати от задачата да удовлетворяват законните изисквания на напълно нормалните хора.

А освен това тук изобщо не става дума за подигравка.

 

 

И тъй действуващите лица са:

1. Майката.

2. Синът на майката.

3. Всички болни и немощни, захвърлени и потулени, които може да побере един малък квартал — не повече от петнадесет.

4. Циганче.

Историята се развива в идилична вилна зона.

Вилата, в която живеят Майката и нейният син, сочи социалното положение на Майката. Тя е от онези вили, които могат да се нарекат „провинциална прелест“, а това е по-прелестно от „столичната прелест“, погледнато относително.

Състезанията стават на голямата поляна, която обгражда вилата.

В началото на историята Майката и нейният син още са във вилата. Момчето тренира „подскоци на един крак в уста с лъжица, в която е поставено яйце“. Майката подрежда на поднос чаши с плодов сок, като в същото време го насърчава. В тази стая виждаме витрина, изпълнена с медали и купи — урожай от предишни състезания.

Не е лесно да се свърже момчето с тази внушителна колекция; тъй очевидно му липсват телесни данни за спортуване. Човек дори може да си помисли, че тя е резултат от постиженията на някой по-голям негов брат с яка физика. Но знаем, че: нещата не стоят така.

Двамата, Майката и синът, излизат на поляната. Другите участници в състезанието пристигат или биват донасяни. В случаите, когато съответния състезател го носят, от унизителното поведение на неговите доставчици става ясно, че впечатлението, което е създала къщата за социалното положение на своята стопанка, е напълно правилно. Реверанси, полупоклони… дори ни идва на ум думата „подлизурство“, но следва да я избягваме, за да не се окажем крайно несправедливи спрямо някои скромни вдовици и отрудени хорица.

 

 

Всичко е подготвено.

Чашите с плодов сок са поставени на масата в градината и чакат. Почетните стълбички и знаменцата (в удобен формат) са на местата си. Стереоуредбата — грамофон, усилвател и два високоговорителя, по които ще се разнесат победните фанфари — е стъкмена.

Тревата на поляната е гъста, зелена и мамеща. Слънцето грее приятно. Красивата картина се нарушава единствено от присъствието на хората. Но ние се надяваме, че те, както и (привидно) гротескните състезания, които започват след малко, не ще накърнят насладата на публиката от хубавото шведско лято.

Момчето подрежда наградите, купени специално за този състезателен ден, на масата до подноса с чашите с плодов сок. Така те произвеждат особено смайващо и вдъхновяващо впечатление.

После Майката на момчето обявява състезанията за открити и те започват. Състоят се от:

1. Подскоци на един крак в уста с лъжица, в който е поставено яйце.

2. Изпълнение на определена, безсмислена и мъчителна за зрителя фигура, която първо ще се демонстрира от момчето.

3. Игра с топка.

4. Упражнение на трапец.

5. Най-дълго стоене с глава, потопена в кофа с вода. Следователно, както внимателният читател вече е забелязал, касае се за петобой.

Момчето печели. Когато се налага, прибягва до най-възмутителна измама. Щом някой от останалите състезатели например прояви неочаквано майсторство в изпълнението на съответната фигура от втората дисциплина, момчето го дисквалифицира веднага под предлог, че изпълнението му е било погрешно, което е явна лъжа.

Значи, момчето е същевременно и съдия, позиция, с която злоупотребява по най-нагъл начин.

Но когато иска да отстрани малкото циганче, което несъмнено побеждава в петата дисциплина, тогава се намесва Майката. Циганчето е провъзгласено за победител в тази дисциплина и получава своя медал — най-малкия от наличните.

Момчето е обзето от страшна ярост и изсъсква на циганчето:

— Никога вече няма да бъдеш допуснат тук, хубаво го запомни!

На това би могло да се погледне обаче и като на признак за гореща спортна разпаленост и следователно нека не му го приписваме като грях.

След състезанията идва ред на връчването на наградите. Всеки път, когато Победителят се изкачва на почетната стълбичка, прозвучават няколко такта от внушителна музикална творба, например от встъпителната част на триумфалния марш от „Аида“.

На малкото циганче се отрежда по-вяла мелодия.

После всички състезатели се гощават със сокове и, сладкиши. Момчето обаче не участвува в пиршеството; оттегля се вътре в къщата със своите награди, за да ги постави до другите.

Край