Хасе Сетерстрьом
Обир

(криминално ноктюрно)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rån, ???? (Пълни авторски права)
Превод от шведски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
kill_u (2011)

Издание:

Съвременни шведски разкази

Съставител: Вера Ганчева

Издателство „Народна култура“, 1972


Когато запали електричеството, тя го видя да стои край голямото огледало до прозореца. Млад мъж с яко телосложение, облечен в модерно ушит син костюм. На краката си имаше светли гамаши, които не отиваха твърде на сивите чорапи, подаващи се под тях. Обувките си бе напъхал в джобовете на сакото, по една обувка във всеки джоб. На ръцете си беше надянал ръкавици, по-скоро груби, отколкото елегантни а точно пред гърдите си бе разтворил, сякаш за самоотбрана, острието на сгъваем нож. Тя остана до вратата, вкаменена, неподвижна. Ситуацията бе прекалено непривична и изненадваща, за да се справи бързо с нея. Погледна лицето на непознатия: бледо и изпито, с широка уста и дълбок белег под лявото око, чу приглушения му, почти любезен глас:

— Спокойно и не мърдайте!

Уплахата й премина, тя се овладя и каза:

— Така може би е най-сигурно. Но приберете си ножа — нямам намерение да ви нападам. Между другото, всичко ми е ясно. Вие сте крадец — професия, чието упражняване изисква пълно спокойствие. Работите най-вече тогава, когато другите спят? Съжалявам, че идвам толкова късно и ви преча.

Усмихна му се тъй, както би се усмихнала на всеки порядъчен гражданин.

Оня сгъна ножа и го прибра. Сетне отвърна в същия тон, с усмивка, особено подходяща за танцова площадка:

— Човек не може винаги да знае кой ще дойде. Вие стъпвахте доста тежко по стълбите, а дървените стъпала в такива вили обикновено скърцат. Слухът ми е много изострен.

— Не се съмнявам, че и това, както и куп други неща са задължителни за професията ви. Благоразумно сте се събули и по чорапи, та да не вдигате излишен шум.

— Отчасти — отвърна той. — Аз наистина владея изкачването по стълби. Трябва да се стъпва косо с цялата подметка върху стъпалото, тогава то не скърца. Опитайте.

— Ще го имам пред вид за друг път. Но няма да забравя да взема и малкия си револвер. Понякога от него може да има полза. — Тя замълча, огледа малкия скрин до огледалото и продължи:

— Ето, уловът ви не е малък — всички скъпоценности и накити в къщата, поне повечето. Положително имате и удобна чанта, в която да ги пренесете, за да не се загуби нищо. Не се съмнявам, че се стараете да не причинявате особени грижи за полицията. Но кажете, не е ли трудно да се заграби такава плячка?

— Не ви засяга — сопна се той с тон, който тя веднага схвана, защото тутакси поде:

— По никой начин не желая да се меся в чужди работи. Простете любопитството ми. Но нима то не е обяснимо: за пръв път срещам господин като вас. И при това беседвам с него в разгара на дейността му. Вие сте извънредно интересен субект. Били ли сте в затвора?

Крадецът не отговори веднага. Мислеше си: прекалено е бъбрива. Иска да ме задържи, докато дойде някой, когото чака. После рече:

— Човек не се захваща с дадено дело, ако се бои, че ще го заловят. С нашата професия е също както с коя да е друга. Всеки трябва да бъде оптимист. А ние може би повече от другите.

— Разбира се, това се налага. Но вие поемате известен риск — с вашия белег.

Непознатият се поусмихна:

— Обещайте, че ще си остане между нас — това не е никакъв белег. Просто едно дребно алиби. С лекота може да се измие.

— Колко хитроумно! Сам ли сте измислил това, или господин Конан Дойл ви е помогнал? — тя погледна часовника си, вече бе един и половина, скоро щеше да се зазори. — Може би най-добре ще е да приберете плячката си и да се махнете оттук, преди да се е събудила прислугата. Наистина, тези хора спят много дълбоко, най-вече когато в дома са влезли крадци, но на тях не винаги може да се разчита. Колкото и странно да е, намират се понякога и верни прислужници. Да ви помогна ли?

Направи крачка към малкия скрин, но той я спря насред път и заяви:

— Да оставим това. Не ме интересува вече. С таз работа не желая да се занимавам. Ще бъдете ли така добра да ме пуснете да си ида?

Тя го погледна с недоумение:

— Искате да кажете, че се отказвате от всичко, което несъмнено сте подготвяли седмици наред и в което, сте вложили много време и труд? Да не би да възнамерявате да станете почтен човек? Като всички други? И не е ли рисковано?

Той я побутна и тръгна към вратата:

— Чухте какво казах. Това не ме интересува повече. Запазете си дрънкулките. Не ми трябват. Лека нощ.

Взе си чантата и шапката, които бе оставил на един стол до вратата, и се измъкна тихо и полека през коридора и надолу по стълбите.

Тя постоя неподвижно известно време, като напрегнато се ослушваше, после се приближи до скрина и с опитни, ловки пръсти напъха всички скъпоценности, пръстени, огърлици и брошки в големите и дълбоки джобове на зимното си палто. Поспря се още минута на вратата с наострени уши, изчаквайки. После се плъзна бавно в коридора, а когато слизаше по стълбите, нарочно стъпваше косо. Предпазливо, тихо. Излезе през портата точно когато нощният пазач се задаваше с велосипеда си от ъгъла на улицата. Тя го съзря и със спокойна увереност се отправи в противоположната посока.

Край