Серия
Пътеводител на галактическия стопаджия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 166 гласа)

Глава XXVIII

Мина доста време, преди някой да проговори. С крайчеца на окото си Фучг виждаше морето от напрегнати, очакващи лица долу на площада.

— Ще ни линчуват, нали? — прошепна той.

— Задачата беше доста трудна — каза Дълбока мисъл кротко.

— Четирсет и две! — изкрещя Луункуоол. — Само това ли успя да измислиш за седем и половина милиона години?

— Проверих го много внимателно — каза компютърът — и мога категорично да заявя, че това е верният отговор. Смятам, че проблемът, откровено казано, се състои в това, че всъщност вие никога не сте знаели за какво става въпрос.

— Но това е Великият въпрос! Великият въпрос на Живота, Вселената и Всичко останало! — изрева Луункуоол.

— Да — каза Дълбока мисъл с тон на човек, който на драго сърце понася глупаци, — но КАКЪВ е той всъщност?

Тежко, потискащо мълчание обгърна втрещените мъже, вперили поглед първо в компютъра, после един в друг.

— Ами, нали знаеш, за всичко… всичко… — започна Фучг колебливо.

— Видяхте ли? — каза Дълбока мисъл. — Когато си изясните въпроса, ще разберете и какво означава отговорът.

— Ужасно умно, няма що — измърмори Фучг, като захвърли бележника си и изтри една малка сълзица.

— Добре, добре, така да е — каза Луункуоол, — а би ли могъл да ни кажеш какъв е въпросът?

— Вечният въпрос?

— Да!

— За Живота, Вселената и Всичко останало?

— Да!

Дълбока мисъл потъна в размисъл.

— Трудна работа — каза той след малко.

— А би ли могъл? — извика Луункуоол.

Дълбока мисъл отново се замисли, но този път доста по-дълго.

— Не — отговори той твърдо след дълго мълчание.

И двамата мъже рухнаха отчаяно в креслата си.

— Но ще ви кажа кой може — добави Дълбока мисъл.

И двамата рязко вдигнаха поглед към него.

— Кой? Кажи ни!

Изведнъж Артър усети, че явно несъществуващата му коса започва да се изправя, когато откри, че бавно, но неумолимо се движеше напред към тялото на компютъра, оказа се обаче, че онзи, който бе направил записа заради драматичния ефект, просто бе приближил кадъра.

— Става дума за онзи компютър, който ще дойде след мене — каза Дълбока мисъл тържествено, като гласът му си възвърна обичайния патетичен тон, — на когото дори и работните параметри не съм достоен да пресметна — и все пак аз ще ви го конструирам. И този компютър ще е в състояние да пресметне Въпроса на Вечния отговор и ще е толкова съвършен и сложен, че работната му програма ще включва дори и живи организми, а вие самите ще приемете нов образ и ще заживеете на компютъра, за да направлявате десет милиона годишната му програма! Да! Ще конструирам този компютър за вас и ще му дам име. Ще го нарека… Земя.

Фучг гледаше Дълбока мисъл със зяпнали уста.

— Какво глупаво име — каза той и в същия миг по тялото му се появиха дълбоки прорези.

Луункуоол също бе съсечен от някаква невидима ръка. Тялото на компютъра се покри с петна и пропука, стените заиграха и се сгромолясаха и залата литна нагоре и се разби в собствения си таван.

 

 

Слартибартфаст стоеше пред Артър с двете жици в ръка.

— Лентата свърши — поясни той.