Серия
Драконче (4)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 44 гласа)

Физиология и еволюция на змейовете

Първоначално древните змейове са хищници с активни отровни жлези у женските и необуздана свирепост сред мъжките. Общата им черта е била способност за споделяне на емоции и примитивни мисли, което пришпорило развитието на нервната система да долавя нервната активност на себеподобните и други живи същества, най-често с цел да се открива плячка. Характерно било и постепенното преминаване от животинска към растителна храна с напредването на възрастта, което спомагало за по-голяма продължителност на живота, поради намалени дегенеративни явления в организма при умерена консумация на месо у възрастните индивиди. Притежавайки по-голям опит от хищните младоци, предимно растителноядните възрастни по-успешно опазвали своето семейство и потомството им започнало да преобладава в популацията. Храненето с растения довело до образуване на метан в храносмилателната система и след избухване на свръхнова звезда в близост до родния им свят, мутация променила рудиментарните отровни жлези на мъжките, които започнали да оползотворяват метана, като го натрупвали. Минималните количества месо доставяли и фосфорни съединения; така се появило огнедишането. Развитата нервна система, огнедишането и чисто физическите данни поставили шарканите извън всякаква конкуренция, освен вътрешновидовата, което ги спасило от упадък. Същата свръхнова повлияла върху женските да успяват да задържат яйцата в тялото си и да раждат малките си живи, но при определени условия могли да снасят яйца и да ги мътят.

Еволюцията на шарканите поела по пътя на съперничеството на мъжките индивиди — всеки се стремял да създаде семейство, тоест да привлече и задържи вниманието на женската за дълги години, предвид трудния процес на зачеване — този път последица от епоха на еруптивни явления на смутеното от радиацията на свръхновата Голямо слънце. Освен преки брутални двубои, шарканите използвали и развитите си сетива, за да усложнят ритуалите за ухажване, активно да телепатират омайни образи. Понеже нямало как да внушат на също владеещата телепатия и емпатия женска, че са красиви и силни, те предпочели по-хитра тактика — да правят комплименти, защото към себе си винаги сме по-снизходителни. Така вместо да се перчат, мъжките превъзнасяли своята избраница. Разбира се, някои прекалявали и така се породило понятието за Лъжа. Надпреварата в правенето на добро впечатление довела до мисловна реч. Възникнал нов вид — сармаците, които вече притежавали наченки на разум (от човешка гледна точка).

Покрай брачните ритуали сармаците случайно и почти несъзнателно открили възможността да преминават от една реалност в друга — концентрирайки свободната енергия от околната среда, за да въздействат върху материални обекти (явление, наречено епохи по-късно от хората „магия“) — и благодарение на това бързо колонизирали достъпните им слоеве действителност. Различните условия в различните реалности, сред които най-драстичната — разликата в броя на слънца и луни, гравитация, налягане и температури, довели до разделянето на сармаците на лами и змейове. Ламите в известен смисъл представлявали регресия по отношение на физиологията; те например се върнали към снасяне на яйца, които издребнели и заприличали на хайвер, също така заели водни площи и крилете им се превърнали в перки. Но в интелектуално отношение ламите се развили по-бързо, което принудило змейовете да сторят същото.

Огнедишането у мъжките се променило на мятане на мълнии — съзнателен акт на въздействие върху организма, по-специално върху органа за ориентация, сроден с електрическите органи у някои земни риби. Последвали ги женските, които изобщо нямали специални органи за генериране на електричество.

От този момент змейовете и ламите придобили, състезавайки се, същински разум и, след като се убедили, че не могат да се надвият, започнали да си партнират под формата на ритуално съперничество. Общо и двата клона на шарканската раса съзнателно доразвиват възможностите на организмите си да извличат нужните вещества от растителната храна във възрастно състояние, без това да има негативни последици за умствената и физиологическата им активност. Ламите отново се научили да летят, използвайки „магия“ за подемна сила и селекция на личинките си, за да приспособят наново перките за аеродинамични упражнения. Змейовете пък окончателно се разделили на моногамни двойки, а традицията на миграциите към по-благоприятни за отглеждане на малките места се превърнала в обичая им да се събират заедно само когато било необходимо да решават възникнали въпроси, твърде непосилни за самотен шаркан или двойка.

Еволюцията продължила като история на разумна раса.