Серия
Драконче (4)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 45 гласа)

Приложения

Борея и Атлантида

не са напълно идентични — Борея се състои от много повече острови, разпрострени нашир, а архипелагът Атлантида е представлявал тясна ивица вулканични върхове, подаващи се над водите на океана. Изповедта на Великия Атлант („дин“ значи велик и е производна от думата „диин“ — океан, море, води, но има значение и на „вожд, силен човек“) е повече емоционално излияние, отколкото историческо свидетелство. Великият магьосник, подчинил с телепатия кроманьонското племе и повел го към световно господство, преувеличава и броя на островите на своята страна, а също така горделиво си присвоява „заслугата“ за Ледниковата епоха. Или поне претендира, че дейността му е станала причина за нея.

В действителност 12000 година пр.н.е. може да се смята за началото на края на заледяването. През нея започва масово отстъпване на ледовете, които освобождават течения в Атлантика и улесняват миграцията на кроманьонски племена към островите, които по-късно наричат Атъл-диин, както се вокализира това название от съвременния човек.

От всички срокове, които фигурират в Изповедта, достоверна е единствено продължителността на подготовката на атлантите, фактически Великия Атлант, за повторно и решаващо нахлуване в Долната земя — почти сто и двайсет години. За тинга на Голямото ято изминават 60 тина — заради различния времеви поток в двете реалности.

Още около 11900 г. пр.н.е. обединените от изключително силния вожд-екстрасенс, бъдещия Велик Атлант, жители на архипелага предприемат ловни експедиции към континентите, при което варварски унищожават млади животни от едрите видове — особено мамути.

Приблизително през 11800 г. пр.н.е. се случват междуособиците на архипелага, провокирани от първото „прераждане“ на Магьосника. Скоро след това започват истинските нашествия на атлантите, чиято цел, ако се вярва на Магьосника, била да „приобщят“ към своята религия, култ към слънцето, еволюционно по-старите хоминиди (Старите и Древните).

Основания да се смята, че атлантите са автори на първите религиозни походи, дават самите думи на Магьосника, но не в Изповедта му, а по свидетелство на запазената в змейските крипти негова Сянка. Разбира се, шарканите не позволяват масово запознаване с детайлната история на Атлантида, поради убедеността си, че подобни знания трябва да се изучават строго индивидуално, според готовността на дадена личност.

Във всеки случай, който се е добрал до Долната земя и е поискал да види летописите за Атъл-Диин, не му е било отказано. А впоследствие, запознатите не желаят да коментират наученото. „Иди и сам прочети!“ — казват обикновено.

Затова приведената тук историческа справка представлява реконструкция от свободни за достъп фрагменти информация. Но няма сериозни основания да се съмняваме, че в общи линии тя е правдива.

Със сигурност се знае точната година на Първото нашествие на атлантите в Долната земя и тя е 11652 г. пр.н.е. Тя е и началото на Първото събрание на Голямото ято, свикано след отблъсването на агресията. Съвещанието — Тинг, както се произнася с човешко гърло — траело 110 земни години, във всеки случай през 11542 г. пр.н.е. последвал опитът за реванш (13540 години преди посещението на Алванд и Крилан в света на човеците).

Великият Атлант премълчава в Изповедта, че 41 години преди фаталния Втори поход армиите му подновяват терора си по всички достъпни им континенти. Атлантските набези са съпроводени с мащабни опожарявания в Африка и още по-стръвен зооцид, с цел да уморят от глад непокорните им неандерталски племена. Вероятно тъкмо тази постъпка бележи прелом в мненията на Тинга и змейовете започват да се обръщат към намерението да унищожат първата кроманьонска цивилизация.

slance_map_a.png

И така, в година 11542-ра преди новата ера, подчинените на волята на Магьосника атланти, въоръжени с ментална технология за въздействие върху материални обекти, се прехвърлят през дремещите змейски Проходи към Ишчел. Шарканските Мъдреци обръщат Проходите така, че войските се телепортират на повърхността на Луната, където са избити за няколко секунди с концентрирани слънчеви лъчи, чието въздействие е сходно с прилагане на особен вид атомно оръжие, при което основен поразяващ фактор е светлинният импулс.

Следите от това събитие вероятно са смутили американските астронавти или намерението им да кацнат в района на десанта на атлантите е било осуетено, за да не видят тези следи. Катастрофата на „Аполо-13“ обаче няма нищо общо с това, апаратът е бил повреден заради опасността да се натъкне на зертона на канарчупа Зора и отговорност за аварията са поели ламите от свитата на Господарката, съпруга на един от Премъдрите шаркани.

Какво се случило на самата Атлантида е известно. И не толкова заради изригналите вулкани; пепелта от пожарите в континенталните гори, последици от опити на Магьосника с телепортиране на материя от недрата на Слънцето, запрашила земната атмосферата и предизвикала няколко по-студени зими. За кратко Ледниковата епоха сякаш се завърнала. Но рецидивът на заледяване не продължил дълго и само след половин век климатът се стабилизирал и продължил да се затопля.

Платон в крайна сметка е бил прав в едно отношение — гибелта на Атлантида е настъпила за по-малко от денонощие. Само че датата, посочена от античния философ и довела до твърдението, че Атлантида е потънала през 9570 г. пр.н.е., е наистина недоразумение. Но то не се дължи на погрешно прочетени древноегипетски числителни от Платон, просто египтяните са записали дата, ала според неземно летоброене.

Откъде са знаели египтяните за Атлантида? Най-вероятно от самодивски родове, които по-късно се преселили в Тракия; оттам иде доверието на египетските жреци, и без това вече приобщени към елинистичния свят, към учения, който идвал от земите, обитавани от приятелска на шарканите раса…

Борея поема известна част от децата на атлантите, което е въплътеното в действие „особено мнение“ на немалка част от участниците в Тинга, останали със съмненията си относно заличаването на атъланската култура. Тези змейове искали да имат непосредствено пред очите си една човешка цивилизация, за да се убедят дали все пак не е имало алтернатива. До известна степен те получили отговор на този си въпрос, когато от друга вселена на Кашеп нахлули нефилимите — „новите атълани“, както ги определили потомците на неандерталците, изцяло евакуирани в реалността на Долната земя след потопяването на Атлантида. Граморите запазили спомена за злодеянията, извършени от Магьосника, и комай само те не се съмняват, че шарканите са имали пълното право да се защитят.

Голямото ято в действителност никога не е поставяло на Тинга си въпроса за възмездие заради убитите от атъланите невръстни заложници при Първото нашествие.

Ламийските кланове-рояци също не смятат, че ликвидирането на колективния разум на атлантите е било прибързано. Но и те се съгласили да отстъпят цялата Земя на човешката раса.

Борея само през първите дванайсет години се е намирала под опеката на шарканите. Започналият процес на обособяване на вътрешнорасови разновидности (това, което съвременното човечество нарича „раса“) сред борейците спрял, но на Земята продължил. Магьосникът правилно загатва за причините на този процес, който продължил по силата на приспособяването към специфичните условия на околната среда. И първият тласък е бил следствие от развиващата се нетолерантност на умствено зависимите атланти към всякаква различност, презрение към „Неистински хора“. Те съвсем закономерно избирали сексуални партньори според подобието на себе си и така първоначално възникнали общности, развили се по-късно до монголоидни, европеиди и афро-австралийски варианти на човешкия фенотип. Магьосникът, преживял подир първото си прераждане тежки психически травми от насилието над себе си, не се е намесвал пряко в чисто сексуалната сфера на поданиците си и така допуснал зародиша на бъдещето разцепление, което оказва влияние на развитието на земната цивилизация и до ден днешен.

Може би това дава основания да се говори за Проклятието на атлантите, към което ламите нямат никакво отношение, те дори не са взели пряко участие в унищожаването на Атлантида, а твърденията на Магьосника са мнение на един гневен и провалил се в начинанието си човек. Защото процъфтяването на Борея и търпимостта на жителите ѝ към континенталните им съседи е най-яркото доказателство за липса на такова Проклятие.

Проблемът е другаде — и той на най-примитивно равнище може да се определи като „слаб имунитет към изкушенията на злото“ сред всички потомци на атлантите. Хората лесно се поддават на изкушения, наистина. Но това са „вътрешни“ изкушения, породени или от недоосмислени грешки в миналото, или, както е в случая с нефилимите, осъществени евентуални последици от тези грешки в едно алтернативно бъдеще, реализирало се в паралелна вселена.

Не абстрактното вселенско Зло, а собствените потиснати, но неизживени страхове и обиди са способни да изкушат и завладеят човека, да го тласнат към кошмарни постъпки — спрямо себе си преди всичко и спрямо околните.

И докато това е така, човечеството няма причини да бъде смятано за наистина разумна, осъзната и отговорна пред лика на Вечността раса.