Серия
Драконче (4)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 45 гласа)

Интерлюдия

Мисли

Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато… човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека — въже над пропаст. Човек… е мост, а не цел…

Фридрих Ницше, философ

Човек — това звучи гордо!

Максим Горки, писател

Определението на Платон, че човекът е двуного без пера, бих допълнил така — това е същество, което умее да лъже. Двуного, което лъже… но защо лъже?

Бернард Мунтян, социолог

Животът заслужава уважение, дори когато е отвратителен.

Савик Шустер, руски радиожурналист

Виждаме, че във вълшебните приказки закономерно старите божества се превръщат в демони, а после биват осмивани като отрицателни персонажи. Човекът се гаври с падналите си стари кумири, когато те вече са безопасни за него… Героите вече са хора, а не богове и чудовища…

Разсъждения над книгата „Корни волшебной сказки“ на Проп.

Човек е същество, което не е солидарно със себеподобните си…

Умозаключение на един млад змей, 1998 г.

Речници

Човек — 1) същество, което за разлика от животните притежава способността да мисли и говори, да създава и използва оръдия в процеса на труда; 2) който притежава или проявява добри морални и умствени качества; 3) възрастен мъж; 4) лице, на което са присъщи определени качества или който е с определени връзки, отношения с някого (мой човек, човек на изкуството); 5) със значение на местоимение (всеки, някой, кой да е); 6) със значение на притежателно определение (мъж, съпруг). — Български тълковен речник, Наука и изкуство — 1996.

 

Дракон (гр.) — 1) митично баснословно чудовище с крака на лъв, криле на орел и опашка на змия; змей. 2) от собствено име на гръцки законодател, който за най-малкото престъпление искал смъртно наказание; преносно значение — жесток законодател или съдия… — Речник на чуждите думи в българския език, БАН — 1993.

 

Български тълковен речник, Наука и изкуство — 1996:

дракон — митологично, баснословно чудовище с тяло на гущер или змия, понякога с криле; змей…

змеица — женски змей или жена на змей (в първо значение).

змей — 1) митологично крилато чудовище с тяло на змия или на човек; дракон, хала… 2) много силно, бързо животно… 3) детско хвърчило.

ламя — 1) приказно чудовище без определен образ — нещо като грамаден змей… 2) страшно ненаситен човек или добиче…

хала — 1) буен вятър, буря; 2) въображаемо митическо същество, оприличавано на змей; 3) в преносен смисъл — едър и силен, як човек (от гръцки).

 

Энциклопедический словарь, Санкт-Петербург — 1901:

Дракон — баснословное животное чудовищной величины, с ужасным взором, часто с ядовитым дыханием. В северных и азиатских преданиях обыкновенно сторожит клады. В греко-римских преданиях род змеи, обыкновенно крылатой…

 

Атинският архонт Драконт около 621 г. пр.н.е. слага край на произвола на аристокрацията и установява правов ред. Законите на Драконт са били в сила двайсет и седем години. Съвременното значение на израза „драконови закони“ всъщност се солидаризира с недоволните племенни вождове, принудени да отговарят за грабежи и убийства наравно с останалите атински граждани. В действителност алтернативата на драконовите закони не са „справедливи“ закони, а липсата на такива, тоест — беззаконие.

(свободен цитат от британски научнопопулярен филм от историческата поредица на Би Би Си)

 

„Пазачът на градината на хесперидите било ужасно чудовище, «всевиждащ страж», сиреч — Дракон… Дракони са обитавали околностите на свещения извор край тази градина със златни вълшебни плодове в Беотия и Темпейската долина…“ — Энциклопедический словарь, Санкт-Петербург — 1901.

Именник

(по „Енциклопедия на боговете“ от Майкъл Джордан)

Ладон — дракон, брат на Цербер (пазача на подземното царство на мъртвите), брат и на Колхидския змей, който пазел Златното руно, откраднато впоследствие от Тезей и аргонавтите.

Дракон се е казвал синът на Арес, бога на войната. Убит от основателя на Тива, героя Кадам, който посява зъбите на победения в земята. От тях поникват воини — внуците на Арес.

Змеят Тифон е син на Гея (Земя) и Тартар (Преизподнята)…

Змеят Офион е властвал над света ПРЕДИ първичния бог Кронос…

Змеят Апоп е пазел входа към задгробния свят на древните египтяни…

Змеят Кекроп е родоначалник на племето ахейци, научил е хората на земеделие, ковачество, писменост и занаяти, дал им закони; от кръста надолу имал змийска опашка…

Змеят Илуянкас е убит от Инара, дъщеря на Тешуб, хето-хуритски бог на бурите, дъжда, облаците и вятъра…

Райджин е родовото име на японските божества-дракони, свързани с морето, дъжда, късмета, с фехтовачи, поети и готвачи…

Кетцалкоатъл — „змията с пера“, главен бог на ацтеките…

Чикан — четиримата змея, богове на дъжда у маите…

Васуки е змейски цар от индийските предания…

Айритех и Айлен — дракони, познати на келтите в Ирландия…

Нитог е змеят, чиято ще е последната дума в предсказания Рагнарок — Залезът на боговете…

Врътра е змеят, който въздавал възмездие за сторени злодеяния; загинал, докато преследвал престъпник — индийският бог Индра, осъден за убийства и неправди от другите богове. След като Индра застрелял „шерифа“ (при изпълнение на служебния му дълг), боговете се уплашили и признали убиеца за невинен…

Някои драконоподобни божества: Тиамат, Ананта, Уаджет, Джангули, Калия, Каркота, Коатликуе, Манаса, Махабджа, Махападма, Хани, Мехер.

Някои богове с характерни белези на змейове са Амхех, Вайманика, божествата, в чиито имена присъстват „Нага“ и „Асура“; богинята Мари (царица).

Метафори

драконово ложе, змейски одър — злато

морски дракон, змеят на вълните — кораб

драконът на шлемовете, змей за щита — бойна секира

кървав дракон — копие

Свидетелства

„Истинските думи не са красиви, а красивите думи не са истински“

Лао Дзъ.

„Стуруърм е името на дракона, който се вкамени и се превърна в остров Исландия…“

нордическа легенда.

„Нюгуа, дъщерята на водния бог-дракон Шуйдзинджу, притежава необикновена красота, тялото ѝ е от две преплетени змии… (родена е през 2953 г. пр.н.е.)“

китайски летописи.

„Ао Гуан и белите дракони Дун Лун и Бай Лун са змейските царе по онова време, Бай Лун е роден от смъртна майка (през IV век от н.е.)“

китайско предание.

„Йомурханд, Световната змия, обхваща света и го държи в прегръдката си“

скандинавски мит.

„Дворецът на царя-дракон Рюджин е под морето, в близост до островите Рюкю… изграден е от корали… Един ден в неговото царство е равен на сто земни години… на изток стои пролетният дворец на дракона, на юг — летният, на запад се намира есенният дворец-градина, а на север е зимният, от който няма завръщане…“

японско предание.

„Змеят Кушанаги крие в опашката си вълшебен меч — кушанаги-но-цуруги, оръжие, режещо стъкло…“

японска легенда.

Легенда от село Мустрак, Свиленградско:

Стара жена заварила ранен змей в плевнята си. Заръчал ѝ той всяка заран да му носи мляко — по едно ведро (15 литра), а вечер да си го прибира. Жената всеки път намирала на дъното на опразненото ведро по една жълтица „не като султанските, нито московските“. Четирийсет дни носила млякото, но на четирийсет и първата вечер ведрото останало недокоснато — змеят оздравял и отлетял. Парите бабата дала на децата си и станали те заможни хора. Случката била около Гергьовден, „кога една от руско-турските войни захванала“…

Легенда за змей и Станка от село край днешния град Сандански:

Започва като песен — как змей грабнал малка Стана. Песента свършва с това, че деветимата братя на Станка и дванайсет нейни братовчеди намерили змейовата скала, а там заварили момичето с мъжко чедо на ръце. Змеят посрещнал братята и братовчедите и ги нагостил богато, дарове дал и ги отпратил на следващия ден.

Продължава в проза: Змеят и Стана седели пред змейовата скала. Задрямал той, но преди това ѝ казал, ако види малко облаче в небето, да го събуди. Видяла Станка по някое време малко облаче, ала и дожаляло да буди мъжа си. А облачето станало на голям и страшен облак, който убил змея и разцепил скалата му. Вдовицата Стана се прибрала с детето при майка си и баща си.

А дядото на витяка Станкин бил въглищар. Взел веднъж момчето със себе си в гората — дърва да секат и въглища да правят. Минали покрай едно езеро и момчето рекло на стареца, че в това езеро живее убиецът на баща му. Казало на дядо си да заколи овен, от лойта да направи топчета. Ще скоча в езерото, рекло витячето, кога син пламък отгоре избликне — хвърли топче. Ако червен пламък се покаже — недей да хвърляш. Седнал старецът. Изригне син пламък — хвърля топче лой. Изригне червен огън — не хвърля. Дълго траела битката. Накрая лойта свършила, но се показало момчето. Носело черния дроб на победения враг. Заръчало на дядо си да го опече, а докато стане това, легнало да спи, да си почине. И като печеш, да не опитваш! — казало. Старецът пече и не опитва. Пръснало обаче мазнина на ръката на дядото, лизнал той изгореното, че го заболяло — и придобил голяма сила. Събудило се тогава момчето. Плюл си стареца на ръката, момчето близнало — силата изчезнала. Изяло витячето черния дроб и пораснало в голям момък. Сбогувал се внукът със стареца, излитнал и се скрил, никой повече не го видял…

Кузман Шапкарев разказва следната легенда (свободно цитирана), датираща от времето малко преди борбите за независима от гръцкия синод българска църква:

Един човек отишъл на гурбет в града. Наел се в дюкяна на красива вдовица. Добър работник бил, че и личен мъж, та заживял скоро с господарката си като със своя жена, своята на село — забравил. Всяка седмица му давала чорбаджийката една невиждана пара, за да пазарува. Казвала му точно къде да я харчи, никъде другаде. Ала веднъж гурбетчията решил да научи каква е тая пара невиждана и отишъл при лихвар. Видял лихваря парата и му казал: жената, която ти е дала тая пара, е змеица. Тя има още. Трябва да ѝ ги вземеш, да я убиеш и да избягаш, защото ще те умори И ИЗЯДЕ. Задето съм ти дал акъл, ще ми дадеш половината. Не му повярвал човекът. Лихварят тогава му казал: купи ѝ сърмена кошуля, тя няма да иска да я облече, ти се направи на сърдит, тя ще си я сложи и така силата ѝ ще намалее. После я накарай да ти опече месо. Покани я да хапне с теб. Тя няма да иска, пак се престори на сърдит, тя ще ти угоди. После, като си легнете, накарай я да не си сваля кошулята, кажи ѝ, че с нея е по-хубава. Тя ще ти угоди. После, не заспивай, направи се на заспал. Тя ще стане, за да изплюе мръвката, която е изяла, за да ти е драго, в огнището, защото ЗМЕИЦА МЕСО НЕ ВКУСВА. И като се надвеси над огнището, бутни я вътре, натисни я с железен капак. Тя ще те моли, злато ще ти обещава, ти не я слушай.

Гурбетчията всичко направил, както го подучил лихваря. Без да обръща внимание на писъците, изгорил чорбаджийката, която живеела с него като негова жена, която за всичко му угаждала, богато го обличала, до насита го хранела и жарко го любела. Изгорил я, а после намерил в пепелта купчина жълтици невиждани…

Благодарил на лихваря и се върнал на село — при истинската си жена и децата.

Богат човек станал. Уважаван. Направо светец.

Пример за подражание…