Включено в книгата
Оригинално заглавие
Problème ou Ballade au nom de la Fortune, ???? (Обществено достояние)
Превод от френски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968


Съдба съм и такава съм била,

та ти ли, Франсоа (не те и зная!),

ще ме наричаш мен убийца зла?

И по-добри от теб ядат калая

и свършват в кариерите накрая.

Оплакваш се, а плачеш за бесило —

не си единствен, стъпил днес на гнило.

Най-знатни люде — гледай! — съумях

да ги направя аз на пух и прах,

пред тях си ти като муха пред слон;

да предизвикваш мен е страшен грях,

така че се вземи в ръце, Вийон!

 

За цар и крал не съм добре дошла,

че аз отколе гибел им вещая:

сразих Приам[1], изчезна сред мъгла

навеки Троя — с участ като тая

и Анибал[2] успях да увенчая,

а Картаген превърнах във мъртвило;

и Сципион опита мойто жило;

предадох Цезар със един замах,

а във Египет пък Помпей[3] заклах;

в море от кръв удавих аз Язон;

запалих Рим[4], жестоко там вилнях…

Така че се вземи в ръце, Вийон!

 

И Александър колко кръв проля,

загледан към звездата си в безкрая,

а как умря! Сред бойните поля

и Арфаксад[5] реших да закопая…

Такъв ми е на мене обичая —

така да бъде, знай, се е решило

и нищичко не се е променило.

В нещастието Олоферн презрях

и ножа на Юдита не, не спрях,

докато спеше. А Авесалом?

Какви коси! Обесих го на тях.

Така че се вземи в ръце, Вийон!

 

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:

сама да можех днес да всявам страх,

а не съгласно божия закон,

би ви очаквал всички пълен крах…

Така че се вземи в ръце, Вийон!

Бележки

[0] Баладата е писана вероятно през ноември 1462 г. след излизането на Вийон от затвора Шатле.

[1] Приам — цар на Троя, загинал при падането на града.

[2] Анибал (247—183 г. пр.н.е.) — прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански (235—183 г. пр.н.е.); и двамата са умрели в изгнание.

[3] Гней Помпей (106—48 г. пр.н.е.) — римски държавник, един от триумвирата, владетел на Африка и Испания; убит от Птоломей, който изпратил главата му на Цезар.

[4] „Запалих Рим…“ — има се предвид император Нерон.

[5] Арфаксад — цар на Медея, победен от Навуходоносор.

Край