Серия
Светът на диска (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Color of Magic, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 119 гласа)
Допълнителна корекция
moosehead (2011)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
RealEnder (2012)
Допълнителна корекция
moosehead (2017)

Издание:

Тери Пратчет. Цветът на магията

Серия Истории от Светът на диска.

Фантастичен роман.

Превод: [от англ.] Мирела Христова

[The Colour of Magic / Terry PRATCHETT].

Художник: Джош Кирби

Формат: 19 см.

Офс. изд.

Тираж: 10 000 бр.

Страници: 273

Цена: 16.00 лв.

Издателство „Вузев“, София, 1992

ISBN: 954–422–005–4


По-долу е показана статията за Цветът на магията от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цветът на магията
The Colour of Magic
Автор Тери Пратчет
Първо издание 1983 г.
Великобритания
Оригинален език английски
Жанр пародия, хумористично фентъзи
Вид роман (литература)
Поредица Светът на диска
ISBN ISBN 9544220801

Цветът на магията (на английски: The Colour of Magic) е книга в жанр хумористично фентъзи. Тя е първата книга от мащабната поредица на Тери Пратчет - Светът на диска. Книгата е издадена през 1983 г. и е една от малкото книги от поредицата, които са разделени на глави.

Главен герой в книгата е некомпетентния и циничен магьосник Ринсуинд, който неволно се превръща в екскурзовод на наивния турист Двуцветко. След като двамата са принудени да напуснат град Анкх-Морпорк, пътуването им ги отвежда до страната Крул, разположена на самия ръб на света. По време на тяхното пътешествие двамата герои са придружавани от Багажът на Двуцветко, сандък със стотици крака.

Историята развиваща се в Цветът на магията е продължена в книгата Фантастична светлина.

Аудиокнига

Наскоро беше издадена и аудиокнигата "Цветът на магията" на български език от http://audiobookbg.com [1]

Портал В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за Фентъзи.

Цветът на магията

Пролог

В едно далечно второкласно съчетание на измеренията, в една астрална равнина, за която никой никога не би помислил, че е равна, кълбата междузвездни мъгли потрепват и се разтварят.

Погледни.

Гигантската Атуин — костенурката се приближава, плува бавно в космическата бездна, с водороден скреж по тромавите й крайници, огромната й стара черупка — насечена от метеоритни кратери. С очи — морета, премрежени от влага и астероиден прах. Тя гледа устремено към Предназначението.

С мозък, по-голям от град, геоложки бавно, Тя мисли само за Тежестта.

По-голямата част от Тежестта естествено е грижа на четирите огромни слона — Берилиа, Тубул, Великият Т’фон и Джеракин, върху чиито широки и загорели на звездната светлина гърбове се крепи дискът на Света, опасан с високия водопад по огромната си периферия, под купола на бебешкосиния свод на Небето.

Поне засега астропсихологията е неспособна да установи за какво си мислят те.

Гигантската Костенурка беше само една хипотеза до деня, в който малкото и неизвестно царство на Крул, чиито най-крайни планини стърчат над Водопада на Ръба, не построи мостик и съоръжение от скрипци и лостове на върха на най-наклонената навън скала и спусна няколко наблюдатели през Ръба в месингов кораб с прозорци от кварцово стъкло, за да надникнат през булото на мъглата.

Първите астрозоолози, които огромни групи роби издърпаха след дългото им висене, успяха да донесат доста сведения относно формата и природата на Атуин и слоновете, но това не разреши фундаменталните въпроси за характера и предназначението на Вселената.

Например, какъв беше действителният пол на Атуин? Този жизненоважен въпрос няма да получи отговор, докато не бъде построен по-голям и по-мощен мостик за кораб за плаване в далечното пространство, с нарастващ авторитет обясняваха Астрозоолозите. А междувременно те могат да размишляват само за разгадания космос.

Съществуваше, например, една теория, че Атуин е дошла от никъде и ще продължи все така с бавно пълзене или с равномерен ход да върви наникъде, и така вовеки веков. Тази теория беше популярна сред учените.

Нейна алтернатива, споделяна от хората с религиозни убеждения, беше Теорията, че Атуин пълзи от Родното си Място към Времето на Чифтосването, както и всички оставали звезди по небето, които, явно, също се носеха от гигантски костенурки. Когато стигнеха, те щяха кратко и страстно да се чифтосат за пръв и последен път, и от това яростно единение щяха да се народят нови костенурки, за да понесат нов вид светове. Това беше т.нар. хипотеза „Големият Взрив“.

Така се случи, че един млад космохелонавт от фракцията за „Равномерния Ход“, който точно в тази съдбовна вечер изпробваше нов телескоп, надявайки се с него да измери точното албедо на дясното око на Гигантската Атуин, стана първият страничен наблюдател на пушека, който се издигаше в посока към Центъра от пожара в най-стария град на света.

По-късно през същата тази нощ той бе така погълнат от науката си, че съвсем забрави за него. Но, така или иначе, той беше първият.

А други…