Серия
Из спомените на Ийон Тихи (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tragedia pralnicza, (Пълни авторски права)
Превод от полски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Източник
pavelnik.narod.ru (през sfbg.us)

Малко след завръщането ми от единадесетото звездно пътешествие във вестниците все повече място започна да заема конкурентната борба между двамата големи производители на перални Нъдълг и Сноудграс.

Доколкото си спомням, Нъдълг пръв излезе на пазара с толкова автоматизирани перални, че сами отделяха бялото от цветното бельо, след изпирането и изстискването го гладеха, кърпеха, поръбваха и означаваха с красиво бродирани монограми на собственика, а на кърпите за лице изшиваха дидактични ободряващи сентенции от рода на „Рано който става, робот му здраве дава“ и т.н. Сноудграс реагира на това като пусна в търговската мрежа перални, които сами съчиняваха четиристишия за бродиране в зависимост от културното равнище и естетическите изисквания на клиента. Следващият модел перални на Нъдълг вече бродираше сонети. Сноудграс отговори с перални, които поддържаха разговора в семейството при спиране на телевизионната програма. Нъдълг веднага се опита да торпилира това съперничество и вероятно всички помнят неговите притурки на цели страници във вестниците с насмешливо изкривена ококорена пералня и думите: „Искаш ли Твоята пералня да бъде по-умна от Тебе?! Сигурно НЕ!!!“. Но Сноудграс, като пренебрегна напълно тези опити за позоваване на низшите инстинкти на обществото, предостави през следващото тримесечие пералня, която перейки, изстисквайки, сапунисвайки, миейки, плакнейки, гладейки, кърпейки, плетейки и разговаряйки, едновременно с това пишеше домашните на децата, съставяше финансови хороскопи за главата на семейството и правеше автоматично фройдистки анализи на сънищата, с което веднага отстраняваше всички комплекси, включително яденето на старци и убийството на бащи. Тогава Нъдълг не издържа и пусна на пазара „Супербард“, пералня-стихоплет, надарена с красив алт, която рецитираше, пееше приспивни песни, слагаше малчуганите на гърнето, лекуваше брадавици с баене и правеше на дамите изискани комплименти. Сноудграс парира това начинание с пералня-професор под надслов „Твоята пералня ще Те направи Айнщайн!!!“, но въпреки очакванията този модел се продаваше много слабо, оборотът към края на тримесечието падна на 35%, ето защо, когато промишленото разузнаване донесе, че Нъдълг подготвя танцуваща пералня, Сноудграс, пред лицето на заплашващата го катастрофа, се реши на съвсем революционно начинание. Като получи за сумата от 350 000 долара съответните права и съгласието на заинтересовани особи, той конструира пералня за ергени с формите на известната секс-бомба Мeйн Дженсфилд, платинена на цвят, и друга, подобна на Фиърли Макфън, черна. Оборотът веднага скочи на 87%. Конкурентът му се обърна незабавно към Конгреса, към общественото мнение, към Лигата на дъщерите на революцията, а също и към Лигата на девиците и съпругите, но тъй като Сноудграс доставяше непрекъснато в магазините перални от двата пола, все по-красиви и по-привлекателни, Нъдълг капитулира и пусна перални по индивидуална поръчка, на които придаваше избрана от клиента фигура, разцветка, пълнота и прилика според приложена към поръчката снимка. Докато двамата магнати в пералната промишленост се бореха така помежду си, без да подбират средства, техните произведения започнаха да проявяват неочаквани и направо вредни наклонности. Пералните-дойки все още не бяха най-голямото зло, но пералните, които разоряваха златната младеж, които подтикваха към грях, развращаваха и учеха децата на мръсни думи, станаха вече педагогически проблем. А какво да кажем за пералните, с които можеше да се извърши съпружеска изневяра! Напразно задържалите се все още на пазара производители на перилни препарати и перални механизми разясняваха в публични изявления, че пералните „Мeйн“ и „Фиърли“ са злоупотреба с високите цели на автоматичното пране, чиято задача е да сплотява и да поддържа хода на семейния живот, защото не могат да съберат в себе си повече от дузина носни кърпички или една калъфка за възглавница, тъй като цялата им останала вътрешност е изпълнена с машинарии, които нямат нищо общо с прането, а по-скоро обратното. Тези възвания не постигнаха никакъв резултат. Нарастващият лавинообразно култ към красивите перални дори накара значителна част от обществото да изостави телевизията. Но това беше само началото. Снабдените с абсолютна спонтанност на действие перални се обединяваха тайно в групи и се занимаваха с тъмни машинации. Цели техни шайки се свързваха с престъпния свят, слизаха в гангстерските подземия и създаваха на своите стопани най-ужасни грижи.

Конгресът счете, че е дошло време да се намеси в хаоса на свободната конкуренция със законодателен акт, но преди разискванията по него да дадат очаквания резултат, пазарът беше наводнен и от изстисквачки, на които никой не би могъл да устои, от гениални паркеточистачки и от специалния модел бронирана пералня „Стрелбоматик“. Предназначена уж за деца, които играят на индианци, след проста преработка тя можеше да унищожи с продължителен огън каквато и да е цел. По време на уличното сблъскване между бандата на Струзели и разтърсващата Манхатън шайка на Фъмс Байрон, при което Емпайър стейтс билдинг хвръкна във въздуха, от двете воюващи страни паднаха над сто и двадесет въоръжени до капаците кухненски машини.

Тогава влезе в сила законодателният акт на сенатора Мак Флейкън. По смисъла на този акт собственикът не отговаряше за незаконните действия на своите разумни машини, доколкото са станали без негово знание и съгласие. За съжаление законът отвори място за много злоупотреби. Собствениците влизаха в тайни споразумения със своите перални и изстисквачки на пране, по силата на които машините получаваха разрешение да вършат злодеяния, а изправеният пред съда собственик оставаше ненаказан, позовавайки се на закона на Мак Флейкън.

Необходимо беше законът да бъде обновен. Новият закон на Мак Флейкън и Глъмбкин признаваше на разумните машини ограничена правоспособност, главно в областта на наказателното преследване. Той предвиждаше наказания от 5, 10, 25 и 250 години принудително пране или чистене на паркет, утежнено с лишаване от смазка, както и телесни наказания, включително късо съединение. Но на практика и този закон срещна някои пречки. Например по време на делото Хъмперлсън пералнята на последния, обвинена в много нападения с цел грабеж, беше разглобена на парчета от стопанина си и пред съда беше поставена купчина проводници и бобини. След това в закона беше внесена поправка, която, известна и до днес като акт на Мак Флейкън, Глъмбкин и Рамфорни, определяше, че извършването на каквито и да е промени или поправки на електронен мозък, срещу когото е започнало следствие, се смята за престъпление.

Тогава се стигна до делото Хиндендрупъл. Неговият съдомияч обличал многократно костюмите на собственика си, обещавал на различни жени брак и измъквал от тях пари, а когато беше заловен от полицията in flagranti[1], се саморазглоби пред очите на изумените детективи. Така изтри от паметта си спомена за своето деяние и не можа да бъде наказан. Тогава се появи законът на Мак Флейкън, Глъмбкин, Рамфорни, Хмърлинг и Пиафки, според който всеки електронен мозък, който се саморазглобява, за да избегне съдебна отговорност, се предава на отпадъци.

Изглеждаше, че този закон ще възпре всички електронни мозъци от престъпни деяния, защото като на всяко разумно същество и на тях им е присъщ инстинкт за самосъхранение. Но скоро се оказа, че съдружниците на престъпните перални изкупуват техните отпадъци и ги сглобяват наново. Проектът за поправка в закона на Мак Флейкън срещу възкресяването, утвърден от комисия към Конгреса, беше провален от сенатора Гъгъншайн. Скоро след това се оказа, че сенаторът Гъгъншайн е пералня. Оттогава стана обичай да се проверяват конгресмените с удар на чук преди всяка сесия и по традиция за това се използва железен чук с тегло два фунта и половина.

По това време се стигна до делото Мърдерсън. Неговата перална машина му късала упорито ризите, смущавала със свирене радиопредаванията в целия район, правела непристойни предложения на старци и малолетни, телефонирала до различни особи и като се представяла за своя електродонор, им измъквала пари, канела уж да гледат пощенски марки паркеточистачките и пералните на съседите и вършела с тях непристойни неща, а в свободното си време се отдавала на скитничество и просия. Изправена пред съда, тя представи свидетелство от дипломирания инженер по електроника Илистър Крамфоус, удостоверяващо, че изпада в периодична невменяемост, при което започва да си въобразява, че е човек. Призованите от съда експерти потвърдиха диагнозата и пералнята на Мърдерсън беше оправдана. След като съдебното решение беше прочетено, тя извади от пазвата си пистолет „Люгер“ и уби с три изстрела помощника на прокурора, който беше поискал да й се направи късо съединение. Арестуваха я, но я пуснаха под гаранция. Съдебните органи изпаднаха в крайно затруднено положение, защото потвърдената от присъдата невменяемост на пералнята правеше невъзможно поставянето й на подсъдимата скамейка, а не можеше да се настани в съответно заведение, защото нямаше заведения за душевно болни перални. Юридическото решение на този наболял проблем се осъществи едва със закона на Мак Флейкън, Глъмбкин, Рамфорни, Хмърлинг, Пиафки, Сноумън и Фитлайс, тъкмо навреме, защото казусът Мърдерсън предизвика много силно търсене на невменяеми електронни мозъци и някои фирми дори започнаха да произвеждат подобни апарати с умишлени дефекти, едновременно в две версии — „Садоматик“ и „Мазоматик“, иначе казано — предназначени за садисти и мазохисти, а Нъдълг (който преуспяваше феноменално, след като в качеството си на първи прогресивен производител допусна в контролния съвет на своя концерн 30% перални машини с право на съвещателен глас при общо събрание на акционерите) излезе на пазара с уникален апарат, който ставаше еднакво добре да бие и да бъде бит — „Садомастик“, — а освен това имаше лесно запалима приставка за пироманяци и железни крачета за хора, страдащи от пигмалионизъм. Слуховете, че се готви пускане на особен модел, наречен „Нарцисматик“, бяха злостно разпространявани от конкуренцията. Споменатият по-горе закон предизвика създаването на специални заведения, в които трябваше да бъдат затваряни принудително умопобърканите перални, паркеточистачки и други машини.

Същевременно многочислената здравомислеща продукция на Нъдълг, Сноудграс и други производители, след като получи веднъж права, започна да се ползва нашироко от това, което й гарантираше конституцията. Машините се съюзяваха все по-стихийно и така, между другото, се появиха Дружеството за култ към машините и Лигата за електронно равноправие, бяха организирани също различни конкурси като избирането например на световна Мис Пералня.

Със своите актове законодателната дейност на Конгреса се опитваше да не изостава от това бурно развитие и да го обуздава. Сенаторът Грогърнър лиши разумните устройства от правото да купуват недвижими имоти, конгресменът Каропка — от авторски права в областта на изкуствата (което отново предизвика вълна от злоупотреби, защото творящите перални започнаха да наемат срещу нищожно заплащане по-малко даровити от себе си литератори, за да използват имената им за издаване на есета, повести, драми и т.н.). Най-сетне законът на Мак Флейкън, Глъмбкин, Рамфорни, Хмърлинг, Пиафки, Сноумън, Фитлайс, Бърминдрак, Фътли, Каропка, Фъсли, Грогърнър и Майдански добави, че разумните апарати не могат да бъдат своя собственост, а само на човека, който ги е купил или създал, и тяхното потомство на свой ред става собственост на притежателя или на притежателите на апаратите-създатели. Всеобщо беше мнението, че със своя радикализъм законът предвижда всички възможности и блокира възникването на правни положения, които да не могат да бъдат разрешени. Публична тайна беше, разбира се, това, че заможните електронни мозъци, натрупали състояние от борсови спекулации или от съвсем нечисти понякога сделки, продължаваха да преуспяват като крият своите машинации зад паравана на фиктивни, уж създадени от хора дружества и корпорации. Защото хората, които просто извличаха материални облаги, като даваха под наем своята правоспособност на разумните машини, бяха толкова много, колкото и живите секретари, лакеи, техници, та дори перачки и счетоводители, които електронните милионери наемаха.

Социолозите виждаха две основни направления в интересуващата ни област. От една страна част от кухненските роботи се отдаваше на прелестите на човешкия живот и в границите на възможното се стремеше да се приспособи към формите на заварената цивилизация; от друга по-осъзнатите и по-гъвкавите индивиди показваха тенденции за основаване на нова, бъдеща, напълно електронизирана цивилизация; учените обаче се безпокояха най-много от неудържимия естествен прираст на роботите. Дееротизаторите, както и дисковите спирачки, които се произвеждаха и от Сноудграс, и от Нъдълг, изобщо не го намалиха. Проблемът с децата на роботите ставаше напечен и за самите производители на перални, които като че ли не бяха предвидили този резултат от непрекъснатото усъвършенстване на своите стоки. Редица големи производители се опитаха да противодействат на опасността от неудържимо размножаване на кухненските машини, като сключиха тайно споразумение за ограничени доставки на резервни части на пазара.

Резултатите не закъсняха. След пристигането на нова партида стоки пред вратите на складовете и магазините се образуваха големи опашки от куци, заекващи или просто напълно парализирани перални, изстисквачки и паркеточистачки, няколко пъти дори се стигна до стълкновения, докато в крайна сметка нито един кухненски робот не можеше вече да пресече спокойно улицата след падането на нощта, защото го заплашваше опасността да бъде нападнат от грабители, които го разглобяваха безмилостно на части и като оставяха на улицата тенекиената му обвивка, изчезваха бързо с трофеите.

Проблемът с резервните части беше обсъждан дълго от Конгреса, но без конкретни резултати. В същото време като гъби след дъжд никнеха нелегални работилници за тяхното производство, финансирани частично от дружествата на пералните, при което моделът „Пероматик“ на Нъдълг откри и патентова метод за производство на части от ерзац материали. Но и това не реши стопроцентова въпроса. Пералните пикетираха пред Конгреса с искане за въвеждане на действащи антитръстови закони срещу дискриминиращите ги производители. Някои конгресмени, изказали се в защита на голямата индустрия, полручиха анонимни писма, в които бяха заплашени, че ще бъдат лишени от много важни за по-нататъшния им живот части, което, както с основание отбеляза седмичникът „Таймс“, беше много несправедливо, защото човешките части не могат да се заменят.

Но всички тези шумни афери избледняха пред лицето на един съвсем нов проблем. Той започна с описаната от мене някъде на друго място история за разбунтувалия се Бордови калкулатор на космическия кораб „Божидар“. Както е известно, Калкулаторът въстана срещу екипажа и пътниците на ракетата и се избави от тях, след което кацна на пустинна планета, размножи се и основа държава на роботите.

Читателите, които са се запознали с моите дневници, може би помнят, че в аферата с Калкулатора бях замесен и аз и донякъде станах причина за нейното разплитане. Но когато се върнах на Земята, разбрах, че за съжаление случаят с „Божидар“ не е единствен. Бунтовете на бордовите автомати бяха станали най-страшното бедствие в областта на космоплаването. Стигна се дотам, че само един не много любезен жест, едно малко по-силно затръшване на вратата можеше да разбунтува бордовия хладилник, както и стана с прословутия Дийп Фризър от трансгалактическия кораб „Орда Тимпани“. Дълги години капитаните от млечното плаване повтаряха с ужас името и фамилията на Дийп Фризър. Пиратът нападаше множество кораби, поразяваше пътниците със своите стоманени лавици и ледения си дъх, отмъкваше късове бекон, трупаше скъпоценности и злато и се говореше, че имал цял харем изчислителни машини, но между другото не се знаеше доколко тези и подобни на тях слухове отговарят на истината. Кървавата му корсарска кариера беше прекъсната в края на краищата от един точен изстрел на полицай от космическия патрул. Този полицай, „Констебломатик Х-17“, беше поставен за награда на витрината на Звездните дружества „Лойд“ в Ню Йорк, където стои и до ден днешен.

Когато безвъздушното пространство се изпълни с шум на битки и отчаяни призиви SOS на кораби, атакувани от електронни корсари, в големите градове добър бизнес развъртяха разни учители „Електроджицу“ и „Джудоматик“, които, въвеждайки в изкуството на самоотбраната, учеха как с най-обикновени клещи или отварачка за консерви може да се обезвреди и най-жестоката пералня.

Както е известно, чудаците и особняците не се сеят, а никнат сами по всяко едно време. Не липсват и в нашето. От техните среди се вземат особите, които провъзгласяват тези, противоречащи на здравия разум и на утвърденото обществено мнение. Някой си Катодин Мейтрейс, доморасъл философ и фанатик по рождение, основа школата на така наречените киберофили, която проповядваше своеобразна кибернетична доктрина. Според нея човечеството било създадено от Твореца със същата цел, с каквато се издига строително скеле: да послужи като средство, като инструмент за създаването на по-съвършените от него електронни мозъци. Сектата на Мейтрейс смяташе, че след като електронните мозъци са се появили, по-нататъшното съществуване на човечеството е чисто недоразумение. Тя създаде орден, чиито членове се посвещаваха на съсредоточен размисъл за електрическото мислене и приютяваха според възможностите си роботи, които се бяха проявили с нещо. Самият Катодин Мейтрейс, незадоволен от успеха на своите действия, реши да направи радикална крачка по пътя за пълното освобождаване на роботите от човешкото иго. Като се посъветва предварително с редица известни юристи, той купи за целта космически кораб и отлетя за сравнително близката мъглявина в съзвездието Рак. Сред пустинните й простори, изпълнени единствено с космически прах, той поде непозната доскоро дейност, в процеса на която избухна невероятната афера, свързана с неговите наследници.

Сутринта на 29 август всички вестници публикуваха тайнствена новина: „ПАТКОР КОСПОЛ VІ/221 докладва: в мъглявината на съзвездието Рак е открит обект с размери 520 на 80 на 27 мили. Обектът извършва движения, наподобяващи плуване брус. Продължавам обследването“.

Следобедните издания поясниха, че патрулният кораб на космическата полиция VІ/221 е забелязал на разстояние шест светлинни седмици „човек в мъглявината“. Отблизо се оказало, че така нареченият „човек“ е великан с големина няколкостотин мили, който има тяло, глава, ръце и крака, и че се движи в разредената прашна среда. При вида на полицейския кораб най-напред му помахал с ръка, а след това му обърнал гръб.

Патрулът се свързал с него по радиото без особени трудности. Тогава великанът съобщил хорово, че е някогашният Катодин Мейтрейс, че след като пристигнал преди две години на това избрано от него място, се преправил на много роботи, използвайки частично местните суровини, че по-нататък бавно и непрекъснато ще се разраства, защото така му харесва, и че моли да не му се пречи.

Като приел привидно това обяснение за чиста монета, командирът на патрула скрил корабчето зад един метеорен облак, който тъкмо се появил, и след известно време забелязал, че гигантският псевдочовек започва постепенно да се дели на много по-малки от него части, които не надминават по размери обикновен човешки ръст, и че тези части или индивиди се съединяват по такъв начин, че от тях се получава нещо като малка кръгла планета.

Тогава командирът излязъл от укритието си и попитал по радиото мнимия Мейтрейс какво означава тази сферична метаморфоза, както и какво е всъщност — робот или човек?

Получил отговор, че запитаният приема такива форми, каквито си поиска, че не е робот, защото е произлязъл от човек, и не е човек, защото от такъв се е преправил на робот. По-нататъшни обяснения решително отказал да дава.

Тази случка, която пресата разгласи нашироко, започна бавно да прераства в скандал, защото корабите, които минаваха покрай съзвездието Рак, хващаха откъслечни разговори по радиото, водени от така наречения Мейтрейс, в които той се наричаше „Катодин Първи А“. Доколкото можеше да се разбере, Катодин Първи А или Мейтрейс се обръщаше към някого (към други роботи ли?) като към свои собствени части, долу-горе така, както някой би разговарял с ръцете или с краката си. Неверни слухове за Катодин Първи А внушаваха, че уж става дума за някаква държава, създадена от Мейтрейс или от неговите производни роботи. Държавният департамент нареди да бъде незабавно и точно проучено действителното състояние на нещата. Патрулите изясниха, че в мъглявината се движи ту метална сфера, ту човекоподобно създание, голямо петстотин мили, че разговаря със себе си за това и онова, а що се отнася до неговата обвързаност с някаква държава, дава уклончиви отговори.

Властите решиха веднага да обуздаят действията на узурпатора, но тъй като кампанията трябваше да бъде (а се налагаше да бъде) официална, необходимо беше да получи някакво название. И ето че тук се появиха първите затруднения. Законът Мак Флейкън допълваше гражданско-процесуалния кодекс по отношение на движимото имущество. Наистина, електронните мозъци се смятаха за движимо имущество, дори и да нямат крака, но в същото време чудноватото тяло в мъглявината приличаше по размери на малка планета, а небесните тела, макар и да се движат, се смятат за недвижимост. Възникна въпросът може ли да се арестува една планета, както и може ли една планета да бъде съвкупност от роботи, а накрая — за един разглобяем робот ли става дума, или за много роботи.

Тогава към властите се обърна юридическият съветник на Мейтрейс и им предостави декларация на своя клиент, в която той удостоверява, че отива в мъглявината на съзвездието Рак, за да се преправи на роботи.

Предложеното първоначално тълкуване на този факт от правния отдел на Държавния департамент гласеше така: като се е преправил на роботи, Мейтрейс е унищожил с това своя жив организъм, значи е извършил самоубийство. Това деяние не е наказуемо. Но роботът или роботите, които са продължили живота на Мейтрейс, са били създадени от него, следователно са негова собственост и сега, след смъртта му, трябва да влязат в държавната съкровищница, защото Мейтрейс не е оставил наследници. Опирайки се на това заключение, Държавният департамент изпрати в мъглявината съдия-изпълнител с разпореждане да наложи запор и да запечата всичко, което намери там.

Адвокатът на Мейтрейс подаде апелационна жалба с твърдението, че признатият в съществената част на постановлението факт за продължения живот на Мейтрейс изключва самоубийството, защото този, чийто живот продължава, съществува, а който съществува, не е извършил самоубийство. Също така няма никакви „роботи, собственост на Мейтрейс“, а съществува самият Катодин Мейтрейс, който се е преправил според желанието си. Никакви телесни преработки не са и не могат да бъдат наказуеми, както и не трябва да се налага съдебен запор върху частите на ничие тяло, независимо дали това са златни зъби, или роботи.

Държавният департамент оспори подобно тълкуване на въпроса, от което следваше, че един индивид, в този случай човек, може да бъде изграден от очевидно неживи части, а именно от роботи. Тогава адвокатът на Мейтрейс представи на властите заключението на група водещи физици от Харвардския университет, които единодушно декларираха, че изобщо всички живи организми, между които и хората, са изградени от атоми, а те без съмнение трябва да се смятат за неживи.

Като видя тревожния обрат, който проблемът започна да взема, Държавният департамент престана да атакува „Мейтрейс и наследниците му“ от физиологично-биологична страна и се върна към първоначалното си мнение, в което думите „продължили живота“ бяха заменени с думата „продукт“. Тогава адвокатът незабавно внесе в съда нова декларация на Мейтрейс, в която той заявяваше, че така наречените роботи са всъщност негови деца. Държавният департамент поиска да се представи акт за осиновяване, което беше ловка маневра, защото законите не допускаха осиновяване на роботи. Адвокатът на Мейтрейс веднага изясни, че не става въпрос за осиновяване, а за истинско бащинство. Департаментът заяви, че в съответствие с действащите правила децата трябва да имат баща и майка. Готов за това, адвокатът прибави към делото писмо на Мелания Фортинбрас, инженер по електроника, която обясняваше, че появата на подложените на съмнение индивиди е станала по време на близкото й сътрудничество с Мейтрейс.

Държавният департамент оспори характера на това сътрудничество като лишено от „естествени родителски свойства“. В посочения случай — гласеше правителственото exposé — може да се говори за бащинство и майчинство единствено в преносен смисъл, защото става въпрос за духовно родителство, докато, за да може да влезе в сила родителското право, законите изискват телесно.

Адвокатът на Мейтрейс поиска обяснение по какво се различава духовното от телесното родителство, а също така и на какво основание Държавният департамент смята резултатите от връзката на Катодин Мейтрейс с Мелания Фортинбрас за лишени от физически характер.

Департаментът отговори, че духовните сили, които се влагат в съгласното с буквата на семейния кодекс създаване на деца, са незначителни, а са преимуществени физическите действия. Което в дадения случай не е на лице.

Тогава адвокатът представи мнението на компетентни кибернетични акушери, което сочеше колко много е трябвало да се потрудят Катодин и Мелания във физически смисъл, за да се появи на бял свят тяхното автоматично потомство.

Департаментът най-сетне се реши да направи една отчаяна крачка, без да се съобразява с общественото приличие. Той заяви, че родителските действия, които трябва да предхождат причинно-следствено появата на децата, се различават съществено от програмирането на работите.

Адвокатът само това и чакаше. Той обяви, че в известен смисъл децата се програмират от родителите си по време на началната им подготовка и поиска Департаментът да определи точно как според него трябва да се зачеват децата, за да бъде това в съгласие с буквата на закона.

Като потърси помощта на експерти, Департаментът изготви обширен отговор, илюстриран със съответни диаграми и топографски скици, но понеже водещ автор на тази така наречена „Розова книга“ беше осемдесетгодишният професор Тръпълдрек, ветеран на американското акушерство, адвокатът веднага оспори неговата компетентност в областта на начално-съзидателните действия на родителите поради факта, че в резултат на доста напредналата си възраст старецът би трябвало вече да не си спомня редица важни за решаването на въпроса подробности и да се опира на различни слухове и разкази от трета ръка.

Департаментът реши да подсили „Розовата книга“ с показания на много бащи и майки, дадени под клетва, но тогава стана ясно, че на места техните декларации се различават доста една от друга. Някои елементи на встъпителните фази не съвпадаха по много пунктове. Като видя как този ключов проблем започва да потъва в пагубна неяснота, Департаментът имаше отначало намерение да оспори материала, от който са били създадени така наречените „деца“ на Мейтрейс и Фортинбрас, но тогава се разнесоха слухове, пуснати, както се изясни, от адвоката, че Мейтрейс е поръчал на Corned Beef Company 450 000 тона телешко месо, и заместник държавният секретар се отказа колкото се може по-бързо от замисленото начинание.

Вместо това, след едно злополучно внушение на суперинтендант Сперитъс, професор по теология, Департаментът се позова на Библията. Което беше много необмислено, защото адвокатът на Мейтрейс парира хода с обширен трактат, в който доказа с цитати, че Повелителят Бог е програмирал Ева, като е използвал една-единствена изходна част, работейки доста екстравагантно, ако се имат предвид методите, които хората обикновено използват, и въпреки това е създал човек, защото нито един здравомислещ няма да каже, че Ева е била робот. Тогава Департаментът обвини Мейтрейс и неговите наследници в деяние, което противоречи на закона на Мак Флейкън и останалите, защото като робот или като роботи е станал собственик на небесно тяло. А законът забранява на роботите да притежават планети и каквото и да е друго недвижимо имущество.

Този път адвокатът представи пред Върховния съд едновременно всички досегашни дела, заведени от Департамента срещу Мейтрейс. Той подчерта, че първо, като се съпоставят отделни фрагменти от делата, излиза, че според Държавния департамент Мейтрейс е едновременно свой собствен син и баща, а заедно с това и небесно тяло; второ, адвокатът обвини Департамента, че тълкува неправилно закона на Мак Флейкън. Най-произволно тялото на един индивид, в случая на гражданина Катодин Мейтрейс, е било прието за планета. Извод, който се опира на правен, логически и семантичен абсурд. С което и се започна. Скоро след това пресата не пишеше вече за нищо друго, освен за „държавата, планетата, бащата и сина“. Властите възбуждаха нови процеси, но неуморимия адвокат на Мейтрейс ги проваляше още в зародиш.

Държавният департамент разбираше прекрасно, че след като се е уголемил, коварният Мейтрейс не плува току така в мъглявината на съзвездието Рак, а иска да създаде прецедент, който да не е предвиден от закона. Ако останеше ненаказана, постъпката му заплашваше със съвсем непредвидими за в бъдеще последици. Ето защо най-добрите специалисти висяха денем и нощем над делата и обмисляха все по-рисковани юридически постройки, в чиито капани трябваше най-сетне да намери неизбежен край изстъплението на Мейтрейс. Но неговият юридически съветник оборваше веднага всяка акция с контраакция. Самият аз следях с жив интерес хода на борбите, когато съвсем неочаквано получих от Адвокатската асоциация покана за специално пленарно заседание, посветено на проблемите с тълкуването на „Casus[2] Съединените щати contra[3] Катодин Мейтрейс, vel[4] Катодин Първи А, vel резултатите от връзката между Мейтрейс et[5] Фортинбрас, vel планетата в мъглявината на съзвездието Рак“.

Не пропуснах случая да отида в уречения час на посоченото място и намерих залата вече пълна до горе. Цветът на адвокатурата изпълваше огромните ложи, галериите и редиците фотьойли в партера. Закъснях малко и разискванията вече бяха започнали. Седнах на един от последните редове и се заслушах в сивокосия оратор.

— Уважаеми колеги! — каза той, като повдигаше драговолно рамене. — Пристъпим ли към юридически анализ на въпроса, чакат ни необикновени трудности! Някой си Мейтрейс се е преправил с помощта на някоя си Фортинбрас на роботи и едновременно с това се е уголемил в мащаб едно на един милион. Така изглежда случаят от позицията на дилетанта, от позицията на пълното невежество, на свещената невинност, неспособна да види бездната от правни проблеми, които се откриват тук пред нашия уплашен поглед! Трябва най-напред да решим с какво си имаме работа — с човек, робот, държава, планета, деца, шайка, заговор, демонстративно събрание или метеж. Моля да отбележите колко е голямо значението на това да разрешим проблема! Ако например приемем, че не става въпрос за държава, а за самозвана групировка от роботи, нещо като електронно събрание, в такъв случай няма да ни обвързват нормите на международното право, а обикновените правила за спазване на реда по обществените пътища! Ако заявим, че въпреки своето умножение Мейтрейс не е престанал да съществува, но има деца, от това ще следва, че е родил сам себе си, и по този начин ще предизвикаме ужасни проблеми на законодателството, защото нашите закони не предвиждат такива случаи, а нали nullum crimen sine lege[6]!!! Затова препоръчвам най-напред да вземе думата известният познавач на международното право професор Пингърлинг.

Поздравен от топли ръкопляскания, уважаваният професор застана на трибуната.

— Господа!!! — каза той с бодър старчески глас. — Да се замислим най-напред как се образува една държава. Образува се по различни начини, нали? Нашата родина, например, е била някога английска колония, а след това провъзгласява своята независимост и се превръща в държава. Има ли го това в случая с Мейтрейс? Отговорът е: ако Мейтрейс е бил психически здрав, когато се е преправил на роботи, държавосъзидателната му дейност може да се признае за законна с една допълнителна забележка, че ще определим народността му като електрическа. Ако обаче не е бил с всичкия си, дейността му не може да бъде законно призната!!!

На това място от средата на залата скочи някакъв сивокос старец, много по-побелял от говорещия, и извика:

— Уважаеми съдии, искам да кажа — господа! Ще си позволя да отбележа, че дори Мейтрейс да е бил невменяем, когато е създал своята държава, потомците му могат да са вменяеми и следователно държавата, съществуваща отначало само като резултат от една индивидуална лудост, значи като симптом на болестта, е започнала по-късно да съществува публично, de facto, след като нейните електрически граждани са приели възникналата ситуация. И тъй като никой не може да забрани на гражданите на една държава, които сами създават нейната законодателна система, да уважават своите ръководители, дори и да са напълно луди (както ни учи историята, случвало се е не един път), съществуването на държавата на Мейтрейс de facto води и до нейното съществуване de jure!

— Извинете, уважаеми опоненте — каза професор Пингърлинг, — но Мейтрейс беше наш гражданин, следователно…

— И какво от това?! — извика избухливият старец от залата. — Ние можем или да признаем, или да не признаем държавосъзидателната дейност на Мейтрейс! Ако я признаем и се е появила суверенна страна, претенциите ни отпадат. Ако не я признаем, тогава или имаме работа с юридическо лице, или не. Ако не става въпрос за юридическо лице, целият проблем засяга единствено метачите от „Космическа хигиена“, защото в мъглявината на съзвездието Рак се намират куп отпадъци и нашето събрание няма какво да разисква! Но ако имаме пред себе си юридическо лице, възниква друг въпрос. Космическото законодателство предвижда да бъде арестувано, с други думи — лишено от свобода юридическо или физическо лице, което се намира на някоя планета или на борда на космически кораб. На космически кораб така нареченият Мейтрейс не се намира. По-скоро е на планета. Следователно трябва да поискаме неговото екстрадиране, но няма към кого да се обърнем, освен това самият той е планетата, на която се намира. Така че от единствената гледна точка, която ни задължава, с други думи — от гледната точка на Негово величество закона, се намираме през празно пространство, нещо като юридически вакуум, а с вакуума не се занимава нито правилника за обществения ред, нито наказателното, нито административното, нито международното право. Следователно думите на уважаемия професор Пингърлинг не могат да разрешат проблема, защото този проблем изобщо не съществува.

Като смая с това заключение почитаемото събрание, старецът си седна.

През следващите шест часа изслушах около двадесет оратори, които доказваха един след друг, логично и неопровержимо, че Мейтрейс съществува, както и че не съществува; че е основал държава от роботи или че е организъм, съставен от роботи; че трябва да отиде на отпадъци, защото е нарушил редица закони; че никакъв закон не е нарушил; мнението на магистър Уърпъл, че Мейтрейс е или планета, или робот, или съвсем нищо, което трябваше да задоволи всички с търсенето на компромисно решение, предизвика всеобщо раздразнение и не намери нито един последовател освен създателя си. Но всичко това беше все пак дреболия в сравнение с по-нататъшното развитие на разискванията, защото старши асистентът Милджър стигна до извода, че преправяйки се на роботи, Мейтрейс е умножил своята личност и сега съществува около триста хиляди пъти. А тъй като изобщо не може да се каже, че въпросната общност е сбор от различни индивиди, защото индивидът е само един, повторен много пъти, следва, че Мейтрейс е един в триста хиляди образа.

На което съдията Уъбълхорн заяви, че целият проблем се разглежда неправилно от самото начало: след като Мейтрейс е бил човек и се е преправил на роботи, тези роботи не са Мейтрейс, а някой друг; след като са някой друг, тепърва трябва да се проучва кои са; но тъй като не са никакъв човек, значи са никой; така че въпросът не съществува не само юридически, но и физически, защото изобщо в мъглявината на съзвездието Рак няма никого. Вече няколко пъти отнесох болезнени удари от яростните дискутиращи. Служителите на реда, както и санитарите, имаха работа да гуша, когато изведнъж се разнесоха викове, че в залата се намират електронни мозъци, преоблечени като юристи, които трябва веднага да бъдат отстранени, защото пристрастието им не подлежи на съмнение, да не говорим за това, че нямат право да участват в дискусията. Водещият, професор Хълтърдръпс, започна да ходи по залата с малък компас в ръка, а колкото пъти стрелката на компаса трепваше и се обръщаше към някого от седящите, притеглена от скритата под облеклото му железария, седящият веднага биваше демаскиран и изхвърлян навън. Така по време на непрекъснатите изказвания на доцентите Фитс, Питс и Клейбент залата беше опразнена наполовина, като последният беше прекъснат на половин дума, защото компасът издаде електрическия му произход. Когато се върнах в залата след краткото прекъсване, по време на което закусихме в бюфета под шума на неспиращата дори за секунда дискусия, и придържах дрехите си, защото разсърдените юристи току ме хващаха за копчетата и ми ги бяха скъсали всичките, видях около подиума голям рентгенов апарат. Говореше магистър Плъсекс, който каза, че Мейтрейс е случаен космически феномен, когато водещият се приближи към мене със заплашителна крачка и неспокойно подскачаща в дланта му стрелка на компаса. Служителите на реда вече ме бяха хванали за яката, когато изхвърлих от джобовете си ножчето, отварачката за консерви, надупченото метално яйце за запарване на чай и откъснах от връзките, които придържаха чорапите ми, никелираните катарамки. Така престанах да действам на магнитната стрелка и бях допуснат до по-нататъшно участие в дискусията. Демаскираха следващите четиридесет и три робота, а когато професор Бютенхам ни разкри, че на Мейтрейс може да се гледа като на космическо събрание, си спомних, че вече беше станало дума за това. Явно на юристите започнаха да им липсват идеи. И тогава пристъпиха към нови проверки. Сега гледаха безпощадно на рентгена участниците в дискусията и се оказа, че те, под облеклото, което им стои безупречно, крият пласмасови, корундови, наелонови, кристални, а дори и сламени части. На един от последните редове откриха, струва ми се, някого, направен от вълнена прежда. Когато последният оратор слезе от подиума, се видях сам самичък сред голямата празна зала. Ораторът беше прегледан на рентгена и изхвърлен навън. Тогава водещият, последният човек, който беше останал освен мене в залата, се приближи до креслото ми. Някак си ни в клин, ни в ръкав, сам не зная как, измъкнах от ръцете му компаса, чиято стрелка затрептя обвинително и се завъртя към него. Почуках с пръст по корема му и когато чух звън, го хванах машинално за яката, изхвърлих го навън и така останах само аз. Стоях самотен пред няколкостотин захвърлени чанти, дебели папки с дела, бомбета, бастуни, шапки, книги с кожена подвързия и галоши. Поразходих се известно време из залата и като видях, че нямам никаква работа там, се обърнах кръгом и си отидох у дома.

Бележки

[1] На местопрестъплението (лат.).

[2] Случай (лат.).

[3] Срещу (лат.).

[4] Или (лат.).

[5] И (лат.).

[6] Няма ли закон, няма и престъпление (лат.).

Край
Читателите на „Трагедията с пералните машини“ са прочели и: