Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от японски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2002)
Източник
sfbg.us

Издание:

Шиничи Хоши. Съдба

Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

Библиотека „Галактика“, №65

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Воля Аргирова

Рецензент: Людмила Стоянова

Преводачи: Воля Аргирова, Любомир Тодоров

Редактор: Воля Аргирова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор Паунка: Камбурова

Японска, I издание

Дадена за набор на 27.II.1985 г. Подписана за печат на 7.V.1985 г.

Излязла от печат месец май 1985 г. Формат 70×100/32 Изд. №1862. Цена 1,50 лв.

Печ. коли 14,50. Изд. коли 9,39. УИК 9,01

Страници: 232. ЕКП 95366 5637–216–85

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 895.6

© Воля Аргирова, съставител, преводач, 1985

© Людмила Стоянова, автор на предговор, 1985

© Любомир Тодоров, преводач, 1985

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1985

c/o Jusautor, Sofia


— Уважаеми телевизионни зрители! Започва предаването, което цялото човечество отдавна очаква! Изпратената далече в Космоса телевизионна ракета най-после започва да се приближава към планетата Пар. И така, благодарение на електровълните, които достигат до нас, преминавайки огромно космическо разстояние, ние ще можем да ви представим събитията от доближаването до планетата Пар до кацането на повърхността й. — Гласът на говорителя се разнасяше по цялата телевизионна мрежа и звучеше във всеки дом. — Докато се извърши настройката на образа, ще помолим професора — директор на научноизследователския институт по астрономия, които беше така добър да приеме нашата покана и да дойде в студиото, да отговори на няколко въпроса.

На екрана се появи професорът, които държеше в ръцете си блестящ сребрист макет на телевизионната ракета.

Говорителят се обърна към професора:

— Броени минути ни делят от момента, когато ще имаме възможност да видим как изглежда планетата Пар. Изглежда, възможностите на телевизионната ракета са нещо изключително, така ли е?

— Струва ми се, че много отдавна, когато започнахме да пускаме телевизионни ракети, ние говорихме за техните възможности, а сега само ще добавя, че става дума за малка телевизионна ракета, на борда на която няма хора, а е монтирана камера за цветно изображение. Когато се готви полет на ракета с хора на борда, съоръженията и подготовката са много по-сложни, докато при безпилотните ракети благодарение на телевизионните устройства ние имаме възможност да погледнем във всяко кътче на неизвестната планета, и ако преценим, че си струва тази планета да бъде посетена от хора, едва тогава изпращаме ракети с хора на борда. Може да се каже, че телевизионните ракети са наши очи, които сме изпратили във Вселената… — обясни накратко професорът, като от време на време насочваше нещо по макета, които държеше в ръцете си. Говорителят леко кимаше с глава. — Настройката на изображението най-после е привършена. И така, започва прякото предаване!

Изображението прекъсна и веднага след това отново се появи. Разстилаше се безкрайно космическо пространство, пълно с тишина. В средата на екрана изплува бледосиньото изображение на планетата Пар, което ставаше все по-голямо и по-голямо.

— Вече е съвсем близко! — каза говорителят възторжено.

— Каквото и да видим на планетата, това е велик момент! — каза професорът, а в гласа му трептеше вълнение.

Говорителят, който започна да играе ролята на зрител, попита професора:

— В Космоса има толкова много планети. Защо при изстрелването на тази телевизионна ракета 6е избрана за нейна цел именно планетата Пар? Кажете, ако обичате, и нещо за това, какво очакват милионите хора от този полет?

— Планетата Пар по своето положение и по други показатели много прилича на Земята. Например температурата, съдържанието на кислород, наличието на вода и други не се отличават много от тези на нашата планета и ние смятаме, че ако отидем на планетата Пар, там няма да се живее лошо.

— Тоест защото е изключително многообещаваща в качеството си на бъдеща колония на Земята. Това ли имате предвид?

— Не изключвам планетата Пар да е по-хубава от Земята. Терминът „колония“ означава хора, останали без средства, да отидат на планетата Пар и там да работят. Аз смятам, че тази идея може да се разглежда в малко по-широк аспект, а планетата Пар да се използува като курортно място за избрани хора. Нима не звучи по добре?

— Вие искате да кажете, че планетата Пар може да бъде нещо като райски кът в Космоса?

— Ако това се окаже така, веднага ще излетят ракети с хора на борда.

— Да се надяваме, че така ще стане.

Телевизионната ракета вече съвсем се беше приближила до планетата Пар, чийто образ беше покрил почти целия екран.

— Това бялото там облаци ли са?

— Да, облаци са. А сега погледнете внимателно! Това синьото, дето се вижда под облаците, е море. Тази планета е богата на вода.

Телевизионната ракета се вряза в облаците и се насочи към сушата и по екрана пробягнаха някакви сенки като бели гребени на морски вълни.

— Изглежда, ракетата ще се приземи на морския бряг.

— Да, обаче на нея са прикрепени самоходни апарати, които се включват автоматично и ние ще имаме възможност да я разгледаме.

Пейзажът на планетата Пар скоро зае целия екран. В този момент обаче образът се загуби.

— Образът изчезна!

— Не се безпокойте! По време на приземяването се включват системите за меко кацане и затова за определен интервал предаването се прекъсва. След малко всичко ще се оправи и ние пай-после ще имаме възможност да видим как изглежда планетата отблизо!

Професорът се оказа прав. Не след дълго устройството отново регистрира приемане на сигналите от телевизионната ракета. Екранът обаче беше чисто бял, като че ли беше покрит с нещо.

— Какво ли става там?

— Това не бяхме предвидили — каза професорът. В гласа му прозвучаха тревожни нотки.

— Да не би при приземяването нещо да се е повредило?…

— Не, не мисля… Тези системи са изработени особено прецизно. Не може да е повреда.

— Тогава може би тук, на Земята, са лоши условията за приемане на сигнала? Сега ще изясним — съобщи говорителят и малко след това всички приемни устройства спешно бяха проверени. До студиото стигна следното съобщение:

— Приемните устройства на Земята действуват нормално!

— Не предполагах, че може да възникне такава ситуация!

— Да не би предавателят да работи на други вълни? — Не, изключено е. Погледнете, ако обичате, цифрите, които се показват сега в горния десен ъгъл на белия екран. Съдържанието на кислород на планетата Пар е малко по-високо в сравнение с това на Земята. Температурата е около двадесет градуса. Това е добре!

— Ще може да се живее на тази планета, ако един ден решим да отидем там.

— Там би се живяло прекрасно! Жалко само, че не можахме да видим как изглежда отблизо повърхността на Пар! — продължаваха да разговарят професорът и говорителят. Екранът все още беше чисто бял.

— Да, наистина жалко! Толкова усилия хвърлихме, докато осъществим полета на ракетата до планетата Пар!…

— Действително, като си помисли човек колко време ще мине, докато изпратим следващата ракета до планетата Пар! Наистина много жалко! Нищо не можеше да се направи. — Нищо не може да се направи! Поне още малко да беше се задържал образът на…

Изведнъж екранът угасна, като че ли някой изтри белия блясък, и се показа пейзажът на планетата Пар.

— А! Изглежда, нашите молби бяха чути! Повредата е отстранена!

— Да, сега вече е добре! Само че никога не съм предполагал, че планетата Пар може да изглежда така.

Не беше необходимо да чака обясненията на професора, защото това, което се виждаше на екрана, беше гледка, която надминаваше и най-богатото въображение. Пред тях се простираше до безкрая опустошена земя. Тук-там стърчаха самотно изсъхнали дървета. Внезапно нещо записка силно и често: „Пи-пи-пипи…“.

— А този звук какъв е?

— Това е сигналът на гайгер-мюлеровия брояч. Ужасно нещо, радиоактивните излъчвания са прекомерно силни!

— В такъв случай там хора изобщо не биха могли да живеят!

— Не само хора, но и никакво живо същество! Изключено е.

В това време на екрана се появи някакво същество, което се движеше.

— Гледайте! Излиза, че там все пак има живи същества!

Съществото се появи от лявата страна на екрана.

— Не ви ли прилича на човек?

— Как изглежда само! Сигурно добре си живее сред тези интензивни радиоактивни излъчвания! Само че като че ли видът му е малко измъчен.

Живото същество, което приличаше на човек, ходеше или по-скоро се мъчеше да движи тялото си, като постоянно залиташе и от време на време падаше. През това време образът му на екрана се увеличи.

— Какво ужасно лице! Кожата се свлича на струпеи!

— Страшна гледка! Като наблюдавам това, мога да направя заключението, че неотдавна на планетата е избухнала ядрена война. Предполагам, че това е правилната хипотеза.

От кожата на съществото изтичаше на капки някаква течност. От време на време храчеше кръв. Раменете му конвулсивно потръпваха.

— Жестока гледка! Сигурно са използували оръжие с бактерии, срещу които няма лекарства, или пък отровни газове. Съвсем не е планета, която хората трябва да посетят!

— Излезе, че това не е райското кътче на Вселената! — Сега виждате колко е добре, че не се налага ние самите да кацаме на такива планети! — Вижте! Това лава ли е?

След съществото, което едва се влачеше по екрана, пълзеше нещо яркочервено, което много приличаше на лава. Цифрите в десния ъгъл на екрана, които показваха температурата, с луда бързина започнаха да се увеличават.

— Да, така е. Вероятно вследствие на мощен подводен взрив е започнало разместване на пластовете на кората на планетата.

— Телевизионната ракета сигурно също ще бъде разрушена?

— Да, така е, но тъй като ние се убедихме окончателно, че планетата Пар не става за живеене, можем да считаме, че телевизионната ракета изпълни своята мисия блестящо. Това не трябва да ни отчайва. Ще продължаваме да изпращаме телевизионни ракети до други. планети и ще продължаваме да работим в тази насока, без да губим надежда…

Лавата беше покрила вече целия екран, гайгер-мюлеровият брояч пищеше лудо, докато накрая престанаха всякакви сигнали.

— Измори ли се? — като че ли казаха на своя си език жителите на планетата Пар.

— Ама и ти така се вживя в ролята на извънземно същество, което едва се държи на краката си!

— Благодаря за комплимента. Да знаеш едва издържах да не се разсмея на глас по време на спектакъла! — отговори другият, като сваляше от лицето си маската от кожа, покрита със струпеи. — И лавата беше добре направена! — Толкова беше правдоподобно — сам не вярвах, че всичко е само декори.

— Интересно, от коя ли планета пристигна тая ракета?

— Откъде да зная? Но съм сигурен, че съществата, които са я пратили, втори път няма да се заинтересуват от нас! — каза един от местните жители. Той ритна ракетата и започна да опакова контейнера с урана, накарал гайгер-мюлеровия брояч да отчита висока радиоактивност.

Прибраха всичко, като започнеш от бялото платно, с което бяха покрили обектива на камерата, докато подготвят декорите, и свършиш с всички реквизити и декори. После си тръгнаха през полето, изпълнено с благоуханията на цветята. Полъхваше лек ветрец. На това поле от незапомнени години цареше спокойствие и мир, мирен живот, които щеше да се запази и занапред.

Край
Читателите на „Райският кът“ са прочели и: