Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от японски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2002)
Източник
sfbg.us

Издание:

Шиничи Хоши. Съдба

Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

Библиотека „Галактика“, №65

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Воля Аргирова

Рецензент: Людмила Стоянова

Преводачи: Воля Аргирова, Любомир Тодоров

Редактор: Воля Аргирова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор Паунка: Камбурова

Японска, I издание

Дадена за набор на 27.II.1985 г. Подписана за печат на 7.V.1985 г.

Излязла от печат месец май 1985 г. Формат 70×100/32 Изд. №1862. Цена 1,50 лв.

Печ. коли 14,50. Изд. коли 9,39. УИК 9,01

Страници: 232. ЕКП 95366 5637–216–85

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 895.6

© Воля Аргирова, съставител, преводач, 1985

© Людмила Стоянова, автор на предговор, 1985

© Любомир Тодоров, преводач, 1985

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1985

c/o Jusautor, Sofia


— Командире! Виждам нещо пред нас, което ми прилича на планета!

Съобщението от пункта за управление на космическия кораб развълнува десетината членове на екипажа. Техният космически кораб бе излетял от Земята със специалната задача да установи каква е причината за няколкото безследно изчезнали космически кораби, които бяха напуснали планетата преди известно време.

— Какво? Планета ли? Може би това е нишката, която води към разгадката на изчезналите ракети!

— Откога мечтаем да слезем на твърда земя! — оживи се екипажът, но командирът разгледа внимателно звездната карта, поклати глава и каза бавно:

— Странно! Изглежда, в записите за наблюденията, които са извършени досега в тази част на пространството, планетата не е отбелязана! Проверете внимателно още веднъж!

След малко до тях отново долетя гласът на дежурния:

— Няма съмнение, това е планета, само че е много малка! Затова не сме могли да я забележим.

— Това също е възможно. Приближете се и ще проверим какъв е случаят. Продължавайте непрекъснато да я следите. Незабавно информирайте, щом забележите нещо!

Космическият кораб измени малко курса си и се насочи към планетата.

— Командире! Невероятна работа! Изглежда, на планетата има и въздух, и вода. Не е изключено да има и растения.

— Така ли? Е да, тя е малка и затова е напълно възможно досега да не е била забелязана. Как не сме знаели досега, че съществува планета с такива условия за живот! Добре. Приближете се още! Може някой от безследно изчезналите кораби да е извършил принудително кацане на тази планета.

Приближиха се още повече до непознатата планета и един от космонавтите, който я наблюдаваше с телескопа от пункта за управление, изведнъж извика:

— Чудно! Има и гори, и реки, и езера! А из полетата, изглежда, е пълно с цветя!

— А няма ли нещо, което да прилича на нашите изчезнали кораби?

— Блести там нещо из горите, но дали са космически кораби, не мога да кажа със сигурност. Командире, имам чувството, че планетата е добра. Защо да не опитаме да кацнем?

Командирът обаче беше много предпазлив.

— Да речем, че се приземим на тази планета. Знаем ли какви същества живеят на нея? Имаме ли представа с какво ще ни нападнат? Добре. Бъдете готови в случай на необходимост да използуваме оръжие!

— На планетата няма никакви признаци за присъствие на живи същества.

— Ние трябва да бъдем готови дори за случаи с вероятност едно на хиляда. Искам да бъдете готови за всичко. Ясно ли е?

Изпълнявайки разпорежданията на командира си, хората от екипажа застанаха по местата си в напрегнато очакване. Корабът бавно се приземяваше, напрежението отслабваше и когато кацнаха, напълно забравиха за опасностите.

— Каква прекрасна планета!

— Това място може да се нарече само оазис в Космоса!

— Командире, да излизаме час по-скоро!

— Чакайте! Трябва да внимаваме! И аз искам колкото се може по-скоро да излезем, но още не знаем какво ще срещнем на планетата. Необходимо е да проверим състава на атмосферата, степента на радиация, наличието на микроорганизми и всякакви други вредни фактори.

Космонавтите се заловиха за работа и един след друг докладваха:

— Радиация и болестотворни микроорганизми няма!

— Доколкото позволяват средствата за наблюдение от разстояние, местно население не се забелязва!

— Атмосферният въздух е подходящ. Вредни компоненти не са установени! Наистина, киселинността е повишена и може да доведе до разяждане на метала, от който е направен нашият кораб, но при един престой до двеста часа няма опасност!

След всяко съобщение командирът кимаше с глава и накрая даде указания:

— Добре. Ще изследваме планетата най-общо в продължение на петдесет часа. Излизаме! Но не искам никакви непредпазливи действия! Един да остане тук, другите да вземат със себе си оръжието и да облекат защитните си костюми! Освен това, тъй като могат да настъпят изменения в състава на атмосферата, да не си забравите шлемовете! Не е изключено да има местни същества, които да са се скрили и да са поставили разни капани и ями. Пуснете напред малък безпилотен всъдеход!

Бяха готови за всякакви изненади.

— Командире, мисля, че няма какво толкова да се безпокоим! Такова прекрасно местенце няма даже на Земята! Не вярвам да ни се случи нещо лошо!

— Не избързвай, докато не сме проверили добре! Готови ли сте? Да тръгваме към гората, да видим какво блестеше.

Минаха през едно поле в което цъфтяха красиви цветя, и се приближиха към гората. По дърветата висяха някакви плодове. Един от екипажа, без да се замисля много, реши да си откъсне и тъкмо да захапе, командирът извика:

— Чакай! Може ли да си толкова безразсъден! Ами ако съдържа някаква отрова? Кой се занимава с химическия анализ? Да се провери веднага за отровни вещества!

Анализът установи, че в плодовете няма отровни вещества.

— Ммм, че вкусно! Хубаво нещо! На Земята не съм опитвал толкова вкусни плодове!

— При това сега, когато космическата храна ни е омръзнала до гуша. Не съм допускал, че може да има такива вкусни неща!

Хапваха си от плодовете и навлизаха по-навътре в гората. Някой даже весело си затананика някаква мелодия.

— Какво ще кажеш, командире, хубава планета! Голямо откритие направихме!

— Сред такава природа не могат да живеят лоши същества!

Командирът, който вървеше най-отпред, изведнъж извика:

— Спрете, тука има останки от космически кораб!

Сега вече се убедиха, че онова, което блестеше със сребрист цвят, не беше нищо друго, освен останки от космически кораб!

— Съвсем се е разпаднал. Сигурно е от киселинността. Какво ли е станало с екипажа?

Всички спряха неподвижни, вперили поглед в останките от земния космически кораб.

Внезапно зад тях се чу глас. Космонавтите приготвиха оръжието, насочиха го по посока на гласа и извикаха:

— Кой е там? Излез! Покажи се!

В отговор на тези думи от гората наизлязоха много хора. Космонавтите се смаяха от изненада и попитаха:

— Какво е това? Та това са хора от Земята! Какво правите тук?

— Пристигнахме с ей този космически кораб.

Командирът извади книжата си и разгледа снимките на изчезналите космически изследователи. Всички до една съвпадаха с хората, които излязоха от гората.

— Да, това са те. Сигурно сте извършили принудително кацане на тази планета и чакате да пристигне спасителната група. Сега вече няма за какво да се безпокоите!

— Не е точно така! Ние забелязахме тази планета и сами се приземихме на нея. Много добре знаехме, че в атмосферата има висока киселинност, а това е зле за космическите ни кораби. Въпреки това решихме да останем тук. Сами виждате, тази планета е прекрасна!

— Ще си имате неприятности на Земята. Можехте да се върнете и после пак да дойдете тук. Не е хубаво това, което сте направили.

— Не става така. Като напишем доклада, втори път няма да ни пуснат да дойдем на тази планета. Ще я направят курорт само за началници. Затова решихме да не се връщаме вече на Земята и да останем тук завинаги. Не сме само ние. След нас кацнаха още много космически кораби и екипажите им решиха също да останат тук.

Командирът слушаше внимателно и накрая поклати глава:

— Разбирам ви, само че на Земята много се безпокоят за изчезналите космически кораби. И нас са ни изпратили да разберем какво се е случило. Все пак аз съм длъжен да докладвам за изпълнението на задачата!

Командирът не се беше отказал от решението си да се върнат обратно.

— Командире, какво ще правим сега? — попита някой от екипажа. — Да се връщаме на кораба и да излитаме!

— Ние изяснихме причината за безследното изчезване на нашите космически кораби и сме длъжни веднага да информираме за това Земята. Но освен това сме длъжни да изследваме новооткритата планета. Аз мисля да останем тук известно време, да проучим подробно всичко и да подготвим пълен доклад.

— Командире, и аз искам да остана да ви помогна!

— И аз оставам!

— Не, невъзможно. Някой трябва да се върне на Земята и да информира за всичко, трябва да се тръгне веднага, защото ракетата скоро ще бъде разядена от киселините.

Наложи се да се тегли жребий.

— Имам чувството — каза командирът, — че всички искате да останете тук. На мене лично ми е трудно при това положение да издавам заповеди. Както реши жребият, двама от вас ще се качат на кораба и ще се върна на Земята, където ще предадат подробните информации.

Теглиха жребия и двамата, на които се падна да се върнат на Земята, унило потеглиха назад към кораба.

Измина известно време и в небето се разнесе ревът на ракетните двигатели, който скоро заглъхна в далечината.

— Потеглиха като луди. Представяте ли си какъв фурор ще бъде на Земята, като разберат за откриването на планетата на мечтите?

— Аз все пак си мисля, дали нямаше да е по-добре да не връщате кораба на Земята? — обади се някой.

Отначало обсъждаха това, дишаха въздуха, напоен с аромата на цветята, след това легнаха на меката трева да се полюбуват на небето.

Внезапно се чу вик:

— Гледайте! Нашият кораб, изглежда, вече се връща!

Онова, което се появи в небето, обаче не беше техният кораб. Личеше, че не е построен на Земята. И докато всички гледаха със затаен дъх непознатия космически кораб, странните същества, които се намираха в него, водеха приблизително следния разговор.

— Доста се посъбраха. Мисля, че са достатъчно.

— Иска ми се да съберем още малко, но трябва да бързаме. И тия ще стигнат! Да започваме!

— Само такива нямахме в нашата зоологическа градина. Децата много ще се зарадват! Не ти ли се струва, че и тия животни долу са много доволни?

И съществата от неизвестния космически кораб изстреляха един офомен харпун, който се заби в малката планета, взеха я на буксир и доволни потеглиха обратно.

Край
Читателите на „Прекрасната планета“ са прочели и: