Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

На госпожица В.

Гълъбче бяло, момиче мило,

пиленце ничие, чуждо, ранено,

в шепи събирам зрънца римувани

и те примамвам да кацнеш до мене.

 

Гълъбче бяло, момиче мило,

в облаци тъмни самичко витаеш,

зная — в друг свят си, в неслънчево време,

и сили нямаш за мене да знаеш.

 

Гълъбче бяло, момиче мило,

нито ще тръгнем, ни стигнем заедно —

аз съм без път сред гори незелени,

ти за пътеки неясни нехаеш.

 

Гълъбче бяло, момиче мило,

поне отдъхни си за миг в ръцете ми —

иглички борови ще ти решат косата,

а аз ще целувам без дъх нозете ти.

 

Гълъбче бяло, момиче мило,

по-нежно след мен ще тупти сърцето ти,

поляни слънчеви отвъд гората те чакат,

и само насън ще си спомняш лицето ми.

Край