Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Имат странно дуенде поетите руски —

изиграват стиховете си като артисти.

Евтушенко отново случая не пропусна

да ни смае не само с чувства и мисли,

но и най-находчиво построи мизансцена

за изявата своя пред смълчаната зала.

Стъпка.

        Жест.

                Болка, само мигом стаена.

После — взрив на вълна, изведнъж избуяла.

Помня други поети — и Геров, и Матев —

те четяха без видимо външно вълнение,

но достигаха също умовете, сърцата,

другояче, бих казал, със кротко смирение

пред свещеното слово, пред идеята светла

за призваност висока на своята лира.

Не разделям, добре разберете, поетите

за това как от сцената рецитират.

Нека бъдат и тъжни, и лирически бодри,

със слова и от шаяк, и от нежна коприна —

но да пазят онази невидима корда

от сърце до сърце, по която ще минат.

Край