Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Държавата ни първа абдикира,

от своя дълг избяга на галоп.

Ако не хванеш сламката — умираш,

потъваш с камък в тъмния въртоп.

Все пак сме възрастни. И някой може

да стигне до брега и този път.

Но как сирачетата, мили Боже,

от тъмния въртоп ще се спасят?

Гладът е цар в парцаленото царство,

а пулсът на надеждата е слаб.

Все не достигат скъпите лекарства,

обядът е филия черен хляб.

Да си припишат майчини заслуги —

по празниците като на парад

минават депутатските съпруги,

даряват им парченца шоколад.

Деца сиротни. А балон политнал

е щастието, скъсало конец…

И те се виждат — весели и сити —

във ранчото на някой чужденец.

Дано ги купи той, дано заминат

далеч от глад, невежество и страх…

Там ще забравят своята родина,

която си е мащеха за тях.

Край