Серия
Китайски загадки (14)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wrong Sword, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 10 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2009)

Издание:

Робърт ван Хюлик. Дъждовен дракон. Сборник разкази

КК „Труд“, 1997

Редактор: Красимир Мирчев

Коректор: Юлия Шопова

Художествено оформление и корица: Виктор Паунов

Технически редактор: Стефка Иванова


И тази история се разиграва в Пуян. Както вероятно си спомнят читателите на романа ми „Скелет под камбаната“, Пуян граничи от едната страна с окръг Цинхуа, управляван от магистрата Луо, а от другата — с окръг Уйе, където властва строгият магистрат Бън. Убийството, описано в разказа, става в отсъствие на съдията Ди. Той е отишъл в Уйе, за да обсъди с колегата си Бън един важен за двата окръга въпрос. Тръгнал е от Пуян преди три дни, като е взел със себе си сержант Хун и Тао Ган, а Ма Жун и Цяо Тай е оставил да водят текущата работа в съдилището. Трите дни минават без затруднения за двамата помощници. Но ето че последната вечер преди завръщането на съдията Ди спокойствието им внезапно е нарушено.

— За четвъртата дузина пълнени раци плащаш ти — заяви Ма Жун на Цяо Тай и доволно прибра заровете в кутийката.

— Струваха си — отвърна Цяо Тай и млясна.

После надигна огромната си чаша и я опразни на един дъх. Двамата снажни помощници на съдията Ди седяха край малка маса до прозореца на втория етаж на кръчмата „Павилион на морския жерав“, едно от любимите им заведения в града. Кръчмата се намираше на брега на канала, пресичащ Пуян от север на юг. От прозореца на втория етаж добре се виждаше слънцето, спускащо се зад западната стена на града. Откъм улицата пред кръчмата долетяха шумни аплодисменти. Ма Жун се надвеси през прозореца и погледна надолу към скупчената край канала тълпа.

— Това е пътуващата трупа артисти, дето пристигна преди четири дни — съобщи той. — Следобед правят акробатични номера, а вечер представят исторически пиеси.

— Зная — каза Цяо Тай. — Търговецът на ориз Лау им помогна да наемат двора на стария даоистки храм, за да сковат там сцената си. Оня ден Лау идва в съдилището да ходатайства за разрешение. С него беше водачът на артистите. Изглежда порядъчен мъж, казва се Бао. В трупата играят жена му, дъщеря му и синът му — той напълни отново чашата си и добави: — Много ми се иска да се поразходя до храма. Обичам хубавите пиеси, в които има много бой с мечове. Но понеже нашият магистрат отсъства и ние отговаряме за всичко, гледам да не се отделям за дълго от съдилището.

— Е, поне оттук можем чудесно да наблюдаваме акробатичните им изпълнения — доволно каза Ма Жун.

Той обърна стола си към прозореца и се облакъти на перваза. Цяо Тай последва примера му. Долу на улицата беше постлана квадратна тръстикова рогозка, заобиколена от гъста тълпа зяпачи. Едно момче на около осем години изпълняваше салта с изненадващо умение. Двама други артисти — висок слаб мъж и жена със спортна фигура — стояха със скръстени ръце отляво и отдясно на рогозката. Младо момиче бе приклекнало до бамбуково сандъче, което очевидно съдържаше реквизита на трупата. Върху сандъчето имаше дървена поставка, а на нея бяха кръстосани два дълги бляскави меча. Четиримата актьори бяха облечени с черни елечета и широки панталони. Кръста си бяха пристегнали с червени пояси, челата — с червени шалчета. Седнал на столче, един старец в опърпана синя роба биеше стиснат между костеливите му колене барабан.

— Иска ми се да видя лицето на онова момиче — с копнеж в гласа каза Ма Жун. — Виж, и Лау е там. Май става нещо неприятно…

Той посочи надолу към спретнато облечен мъж на средна възраст с черна копринена шапка, застанал зад бамбуковото сандъче. Човекът се препираше с някакъв огромен грубиян, чиято рошава коса бе пристегната с дрипава синя кърпа. Натрапникът го сграбчи за ръкава, но Лау се отскубна. Двамата не обръщаха внимание на момчето, което сега обикаляше тръстиковата рогозка на ръце, балансирайки кана с вино на стъпалата си.

— Не съм виждал досега оня дългуч — каза Цяо Таи. — Сигурно не е от града.

— Сега ще можем хубаво да разгледаме дамите — ухилен каза Ма Жун.

Момчето бе привършило номера си. Водачът на трупата застана в средата на рогозката с разкрачени крака й леко сгънати колене. Стройната жена постави десния си крак на дясното му коляно и ловко се изкатери на раменете му. Мъжът извика нещо и момичето също се покатери горе, стъпи с един крак на лявото му рамо, хвана се с една ръка за мишницата на жената и изпъна встрани другия крак и другата ръка. След миг момчето последва примера на момичето, като се закрепи върху дясното рамо на мъжа. Докато пирамидата от човешки тела все още се крепеше, сивобрадият старец в оръфаната роба удари на барабана си въодушевен туш. Над тълпата се понесоха одобрителни възгласи. Лицата на момчето, жената и момичето бяха само на около десетина стъпки от Ма Жун и Цяо Тай. Цяо пошепна възхитено:

— Виж какво прекрасно тяло има жената. А и в лицето си я бива!

— Аз предпочитам момичето — оживено каза Ма Жун.

— Прекалено е младо! Жената е на около трийсет, най-хубавата възраст. Няма нищо скрито за нея.

Барабанистът спря да блъска инструмента си. Жената и двете деца скочиха от раменете на Бао. Четиримата направиха елегантен поклон, след това девойката тръгна с дървена паничка между зрителите да събира медни грошове. Ма Жун измъкна от ръкава си цял наниз монети и ги хвърли към нея. Тя ги улови ловко и го възнагради с усмивка.

— Ей на това се вика да си хвърляш парите — сухо подметна Цяо Тай.

— Наречи го вложение в изгодно начинание — самодоволно се ухили Ма Жун. — Я да видим какво следва.

Момчето бе застанало в центъра на тръстиковата рогозка. То постави ръце зад гърба и вирна брадичката си. Сивобрадият старец отново заудря барабана. Бао запретна десния си ръкав, грабна от поставката по-горния меч и с бързо като светкавица движение го заби дълбоко в гърдите на момчето. Шурна кръв. Докато бащата изваждаше меча, момчето политна назад. От тълпата се надигнаха викове на ужас.

— Досега не бях виждал този номер — каза Ма Жун. — Само небесата знаят как го правят. Мечът си изглежда съвсем истински — той се дръпна от прозореца и надигна голямата си чаша.

Над нестройните викове на тълпата се извиси отчаян женски писък. Цяо Тай, който напрегнато гледаше надолу, изведнъж скочи и извика:

— Това не беше номер, братко. Това беше истинско убийство! Да тръгваме!

Двамата мъже се втурнаха надолу по стълбите и изхвърчаха навън. С лакти си проправиха път между възбудените зрители и стигнаха до рогозката. Момчето лежеше по гръб, гърдите му бяха облени в кръв. Майка му бе коленичила до него и конвулсивно хлипаше, галейки дребното неподвижно лице. Бао и дъщеря му стояха като приковани и с побелели лица гледаха мъртвото телце на детето. Бащата все още стискаше в ръка окървавения меч. Ма Жун го изтръгна от ръката му и гневно попита:

— Защо направи това?

Актьорът излезе от вцепенението. Погледна замаяно към Ма Жун и едва промълви:

— Взел съм другия меч!

— Аз ще ви обясня, господин Ма — обади се търговецът на ориз Лау. — Това беше нещастен случай.

Напред се изстъпи нисък мъж. Това беше надзорникът на Западния квартал. Цяо Тай му нареди да увие мъртвото тяло в тръстиковата рогозка и да се погрижи за пренасянето му в съдилището, за да бъде огледано от регистратора на смъртните случаи. Докато надзорникът внимателно помагаше на майката да се изправи, Цяо Тай каза на Ма Жун:

— Да отведем тези хора в кръчмата и да се опитаме да изясним нещата.

Ма Жун кимна. Взе меча под мишница и каза на търговеца на ориз:

— Вие също елате с нас, господин Лау. А сивобрадият старец да донесе сандъчето и другия меч — той се огледа за дългуча, който се беше счепкал с Лау, но от него нямаше и следа.

 

На втория етаж на кръчмата „Павилион на морския жерав“ Ма Жун покани Бао, двете разплакани жени и стареца с барабана да седнат на ъгловата маса. Наля им от каната, от която бяха пили двамата с Цяо Тай. Надяваше се, че силното вино ще им помогне да преодолеят шока, в който бяха изпаднали. След това се обърна към търговеца на ориз и му нареди да обясни какво се бе случило. Знаеше, че театърът е голямата слабост на Лау и че той посещава всички представления на пътуващи артисти. Лицето му с правилни черти, къси черни мустаци и козя брадичка беше напрегнато и бледо. Той намести черната си копринена шапчица и започна развълнувано:

— Както може би ви е известно, господин Ма, този мъж, Бао, е водач на трупата, надарен артист и акробат — Лау млъкна, прокара ръка през лицето си, после взе меча, който старият барабанист бе поставил на масата.

— Разгледайте този фалшив меч — продължи той. — Острието му е кухо и е пълно със свинска кръв. Фалшивият връх, дълъг няколко сантиметра, хлътва навътре, щом мечът се опре о нещо твърдо. Така изглежда, че той прониква дълбоко, а илюзията се допълва от свинската кръв, която започва да шурти. След като мечът се изтегли, върхът се връща в първоначалното положение от скритата в острието пружина. Сам можете да се убедите в това.

Ма Жун взе меча от Лау. Забеляза тънка бразда, която пресичаше острието на няколко сантиметра от притъпения му връх. Обърна оръжието надолу и го притисна към дъсчения под. Върхът хлътна в кухото острие, бликна червена кръв. Госпожа Бао започна да крещи. Съпругът й бързо я прегърна през раменете Момичето продължаваше да седи като вкаменено. Сивобрадият гневно измърмори нещо, подръпвайки рядката си брада.

— Номерът не бил чак толкова сложен, братко — отбеляза Цяо Тай.

— Нека проверим — отвърна Ма Жун. — Той взе другия меч със свободната си ръка и внимателно сравни тежестта на двете оръжия. — Тия мечове тежат почти еднакво — измърмори той. — А и по външен вид не се различават. Това е опасно.

— Фалшивият трябваше да е поставен отгоре — каза Лау, — а истинският под него. След номера с пробождането момчето трябваше да стане, а баща му да изпълни танц с истинския меч.

Бао се бе изправил. Пристъпи към Ма Жун и попита със задавен глас:

— Кой е разменил мечовете? — и тъй като Ма Жун само облиза пресъхналите си устни, Бао го сграбчи за рамото и изкрещя: — Питам ви кой го е направил?

Ма Жун внимателно отмести ръката му и го накара отново да седне.

— Точно това се готвим да разберем — каза той. — Напълно ли сте сигурен, че бяхте поставили фалшивия меч отгоре?

— Разбира се! Изпълнявали сме този номер стотици, хиляди пъти.

Ма Жун извика към долния кат да донесат още вино. После направи знак на Цяо Тай и Лау да идат с него при масата до прозореца. Когато седнаха, той пошепна на Лау:

— Ние с моя колега наблюдавахме представлението от този прозорец. Видяхме, че вие с един дангалак стояхте до бамбуковото сандъче с поставката за мечовете. Кой беше още с вас?

— Наистина не мога да ви кажа — смръщено отговори — Докато момчето правеше салтата, онзи дълъг нехранимайко, който от известно време стоеше до мен, изведнъж ми поиска пари. Отказах му, а той започна да ме заплашва. Викнах му да се изпарява. И тогава… се случи онова…

— Кой беше той? — попита Цяо Тай.

— Никога не съм го виждал. Може би Бао знае.

Цяо Тай стана и отиде да разпита актьорите. Бао, жена му и дъщеря му поклатиха глава, но старецът с барабана каза с хриплив глас:

— Много добре го познавам, господине. Всяка вечер идваше на представленията ни в двора на храма и пускаше само по един меден грош. Скитник е, казва се Ху Тама.

— Забеляза ли някой друг да се приближава до сандъчето с мечовете? — попита Цяо Тай.

— Как да забележа, като през цялото време трябва да внимавам в представлението? — отвърна сивобрадият. — Забелязах само Лау и Ху Тама, защото ги познавам. Но там беше претъпкано с народ. Мога ли да гледам кой какво прави?

— Вярно — съгласи се Цяо Тай. — Пък и ние не можем да арестуваме цялата навалица — после отново се обърна към Бао: — А ти забеляза ли някой да стои прекалено близо до рогозката?

— Аз не познавам никого тук — с беззвучен глас отговори Бао. — Били сме в Цинхуа и Уйе, но в този град идваме за пръв път. Познавам само господин Лау. Той ми се представи, докато оглеждах двора на храма, за да преценя дали там може да се издигне сцена, и беше така любезен да ми предложи помощта си.

Цяо Тай кимна. Харесваше му откритото интелигентно лице на Бао. Обърна се към другите и каза на Лау:

— Сега е най-добре да заведете актьорите някъде да се окопитят, господин Лау. Кажете им, че очакваме късно тази вечер да се завърне магистратът на окръга. Той веднага ще разследва подлото убийство. Утре те трябва да присъстват на съдебното заседание в трибунала заради формалностите. После тялото ще им бъде предадено за погребение.

— Мога ли да дойда и аз, господин Цяо? Бао е добър човек. Бих искал да направя всичко, което е по силите ми, за да му помогна в този ужасен момент.

— На всяка цена! — сухо каза Ма Жун. — Вие сте важен свидетел.

Двамата с Цяо Тай станаха и казаха по няколко утешителни думи на съкрушеното семейство. Когато Лау поведе актьорите и стареца надолу по стълбите, двамата приятели отново седнаха на масата до прозореца. Изпразниха мълчаливо чашите си. Докато ги пълнеше отново, Ма Жун каза:

— Е, надявам се, че засега това е всичко. Довечера ще го разкажем на съдията. Мисля, че този случай ще се окаже костелив орех, дори за него.

Той погледна замислено към приятеля си. Цяо Тай мълчеше, гледайки разсеяно към келнера, който се бе качил, за да донесе голяма маслена лампа. Когато я остави и си отиде, Цяо Тай удари чашата си о масата и каза тъжно:

— Какво долно убийство! Да направиш така, че баща да прободе собствения си син, и то пред очите на майката! Слушай, трябва да заловим този подлец! Незабавно, още сега!

— Много ми се иска — бавно каза Ма Жун, — но разследването на едно убийство не е проста работа. Не съм много сигурен, че съдията ще хареса нашето вмешателство. Знаеш, че една грешна стъпка може да провали всичко.

— Не мисля, че ще навредим чак толкова, ако правим само онова, което съдията тъй или иначе би ни наредил да правим.

Ма Жун кимна, после бързо каза:

— Добре, съгласен съм — и като опразни чашата си, добави с крива усмивка: — Ето подходящ случай да докажем колко струваме. Когато тия нафукани граждани разговарят с нас, мед им капе от устата. Но зад гърба ни приказват, че сме били две безмозъчни говеда.

— До известна степен са прави — философски каза Цяо Тай. — В края на краищата ние не сме учени хора. Затова и през ум няма да ми мине да си пъхам носа в случай, в който са забъркани важни клечки. Но това убийство е тъкмо работа за нас, защото всички замесени са хора, каквито добре познаваме.

— Да направим тогава план на разследването — изръмжа Ма Жун и отново напълни чашите.

— Съдията винаги започва с разсъждения за мотива и възможностите — започна Цяо Тай. — В този случай мотивът е ясен като бял ден. Никой не би могъл да има нещо против клетото дете и е ясно, че убиецът трябва да е мразел Бао, и то смъртно!

— Точно така. И тъй като Бао е в Пуян за първи път, кръгът на заподозрените се стеснява до ония, които са поддържали връзки с него и трупата му през последните няколко дни.

— Възможно е да е срещнал тук някой стар враг — възрази Цяо Тай.

— В такъв случай Бао веднага щеше да ни каже за него — каза Ма Жун. Замисли се за момент и добави. — Знаеш ли, не съм сигурен, че никой не е имал нищо против момчето. Деца като него имат навика да се врат на всевъзможни места. Възможно е да е видяло или да е чуло нещо, което не е трябвало да види и да чуе. Може би някой е искал да му затвори устата и номерът с меча му е дошъл като небесен дар.

— Така е — съгласи се Цяо Тай. — О, небеса, колко много са вероятностите — той отпи от виното си, после се смръщи и остави чашата на масата. — Това вино има някакъв странен привкус — учудено забеляза той.

— Същото е, от което пихме преди малко, но и на мен ми се струва по-различно на вкус. Чуй какво ще ти кажа, братко. Виното се услажда на човека само когато е весел и безгрижен. Не можеш да се напиеш като хората, когато на главата ти тежат всякакви дивотии.

— Сигурно затова нашият съдия, горкият, сърба главно чайче — каза Цяо Тай, изгледа смръщено каната грабна я и я остави на пода под масата. Скръсти мускулестите си ръце в ръкавите и продължи: — Наистина, и Лау, и Ху стояха недалеч от поставката с мечовете и всеки от тях би могъл да размени местата им. Какви мотиви биха могли да имат?

Ма Жун се почеса по брадата, помисли и отговори:

— За Ху на ум ми идва само един мотив… или по-скоро два. Имам предвид госпожа Бао и дъщеря й. О, небеса!… И аз бих опитал късмета си с тях. Помисли си само какви гимнастики правят. Да допуснем, че Ху е хвърлил мерака на някоя от тях или и на двете, а Бао му е казал „долу ръцете“ и той се е докачил сериозно?

— Възможно е. Ако Ху е долнопробен подлец, би могъл да си отмъсти на Бао по този гнусен начин. Ами Лау?

— Той е извън всяко подозрение. Старомоден, превзет моралист. Ако му се доще любовно приключенийце, ще се смуши в някой таен бардак. Не, той не би посмял да задиря актриса.

— Съгласен съм, че Ху е най-подозрителен — каза Цяо Тай. — Ще го потърся, за да си поговоря с него. После ще поприказвам и с Лау… колкото за протокола. А ти, братко, най-добре иди в храма и се опитай да научиш нещо повече за миналото на тия хора. Предполагам, че съдията ще иска да знае всичко за семейството на Бао.

— Така ще направя. Ще подпитам двете жени. Това, струва ми се, е най-безпроблемният подход — и побърза да се изправи.

— Може и да не се окаже толкова безпроблемен, колкото си мислиш — сухо каза Цяо Тай и също стана. — Не забравяй, че двете жени са акробатки. Те знаят какво да правят с ръцете си, ако вземеш да им досаждаш. Е, ще се срещнем в съдилището.

 

 

Цяо Тай се запъти към малката винарна в източната част на града, седалището на Шън Ба, старейшината на гилдията на просяците. Единственият обитател на мръсното общо помещение беше някакъв мъжага с колосални размери, който се бе проснал в един стол със странични облегалки и хъркаше гръмогласно. Дебелите му като диреци ръце бяха скръстени на огромния гол корем, който се издуваше под износената черна куртка. Цяо Тай го разтърси безцеремонно. Мъжът се стресна и се събуди. Изгледа злобно Цяо Тай и каза заядливо:

— Изкарахте акъла на безобидния старец. Нейсе! Сядайте. Готов съм да извлека поука от разговора си с вас.

— Бързам. Познаваш ли един нехранимайко на име Ху Тама?

Шън Ба бавно поклати голямата си глава.

— Не — замислено каза той. — Не го познавам.

Цяо Тай зърна едно хитровато пламъче, което блесна за миг в очите на гиганта.

— Може още да не си го срещал, но си чувал за него, дебел мошенико! — каза той нетърпеливо — Виждали са го в двора на стария даоистки храм.

— Не бъдете груб с мен! — докачено каза Шън Ба. После замечтано добави: — А, оня стар двор… Бившата главна квартира. Това беше живот, брат ми, весел безгрижен! Погледни ме сега на какво съм заприличал: старейшина на гилдия, натоварен с административни задължения. Аз…

— Единственото, с което си натоварен, е търбухът ти — прекъсна го Цяо Тай. — Казвай къде да намеря Ху!

— Добре де — примирено рече Шън Ба. — Щом сте решили да действате грубо… Чувах, че някакъв мъж който нарича себе си така, може да бъде намерен в една малка пивница до източната градска стена, всъщност петата на север от Източната врата. Но това са само приказки, нали разбирате, аз…

— Покорно благодаря! — Цяо Тай изхвърча навън.

На улицата напъха шапката в ръкава си и разчорли коси. Не след дълго стигна до паянтова барака, долепена за основата на градската стена. Огледа тъмната пустош наоколо, дръпна завесата на входа и влезе.

Бараката бе оскъдно осветена от една пушеща газена лампа, вътре вонеше отвратително на гранясала мазнина и евтино вино. Един старец с мътни очи наливаше долнопробно вино в чаши на разнебитен бамбуков тезгях. Наоколо се бяха скупчили трима мъже в изкърпени дрехи. Над всички стърчеше едрата фигура на Ху Тама.

Цяо Тай застана до него. Мъжете го изгледаха с безразличие. Очевидно и през ум не им минаваше, че е офицер от съдилището. Той си поръча вино. Отпи от напуканата купичка за ориз, която изпълняваше ролята на чаша, изплю се на пода и изръмжа към Ху:

— Пфу, помия! Не е добре да останеш с един грош в джоба.

Иронична усмивка озари широкото, обгоряло от слънцето лице на Ху. Цяо Тай си помисли, че този негодник не е напълно лишен от привлекателност, после продължи:

— Дали не знаеш някоя далавера, от която може да капне някоя пара, а?

— Не знам. Освен това съм последният човек, когото трябва да питаш за такова нещо, брат ми. Напоследък късметът ми не работи. Преди седмица щях да туря ръка на две каруци с ориз. В Уйе, на пътя. Проста работа, трябваше само да приспя двамата каруцари. Всичко беше, както трябва: пуст участък на пътя, отвред гора… Но на, лош късмет!

— Може би си започнал да остаряваш — ухили му се Цяо Тай.

— Затваряй си устата и слушай. Тъкмо тръшнах първия каруцар и иззад завоя цъфна едно хлапе. Изгледа ме от горе до долу и ме пита ни в клин, ни в ръкав: „Защо направи това?“ Чух шум и се шмугнах в храсталака. Оттам видях една каруца, покрита с чергило, да излиза от завоя. Пълна беше с пътуващи артисти. Вторият каруцар им разказа какво е станало, и добави, че съм си плюл на петите. Продължиха заедно — и каруците с ориз, и всичко…

— Вярно, лош късмет — съгласи се Цяо Тай. — Ама може да стане и още по-лошо. Вчера видях тук едни акробати, които играеха на улицата. Едно момче правеше салта. Ако е същото хлапе, ще трябва много да внимаваш. Може да те познае.

— То вече ме видя. И пак ме хвана натясно. Този път бях със сестра му. Можеш ли да си представиш по-лош късмет? Но и неговият не беше по-добър. То хвърли топа.

Цяо Тай затегна колана си. В края на краищата случаят се бе оказал прост. Той каза любезно:

— Теб наистина те гони лош късмет, Ху. Аз съм офицер от съдилището и сега ти ще дойдеш с мен.

Ху изруга вулгарно, после кресна на другите двама:

— Чухте ли го това мръсно куче от съдилището! Дайте да смелим на кайма този копой!

Двамата скитници бавно поклатиха глава. По-възрастният каза:

— Ти не си тукашен, братко. Оправяй се сам!

Ху им извика:

— Да изгниете в ада, дано! — после се обърна към Цяо Тай: — Излез навън. Или аз теб, или ти мен!

Един просяк, който се шляеше в тъмната уличка, набързо си плю на петите, когато видя двамата исполини да излизат и да заемат бойни пози.

Ху замахна светкавично към челюстта на Цяо Тай, но той майсторски отби удара и на свой ред отправи лакът към лицето на Ху. Разбойникът се наведе и сграбчи Цяо Тай през кръста с дългите си мускулести ръчища. Цяо Тай разбра, че в близък бой Ху ще е корав противник. Беше колкото него на ръст, но много по-тежък, и се опитваше да го хвърли, използвайки това преимущество. Скоро и двамата се задъхаха. Но Цяо Тай владееше повече хватки и успя да се измъкне от мечешката прегръдка на Ху. Отстъпи леко назад и му нанесе точен удар в лицето, който затвори лявото му око. Ху разтърси глава, ръмжейки яростно, и отново налетя. Цяо Тай беше нащрек за някоя подла хватка, но Ху засега не искаше да ги прилага. Направи лъжлив замах и отправи към диафрагмата на Цяо Тай силен удар, който би го повалил, но Цяо се наведе и го пое с гръдната си кост. Престори се, че е останал без дъх, и отстъпи малко назад. Ху веднага замахна отново към челюстта му, за да го довърши. Цяо хвана юмрука му с две ръце, промуши се под ръката му и го хвърли през гръб. Чу се как рамото на разбойника изпращя и се изкълчи, а той рухна на земята. Главата му се удари със злокобен глух тътен о един камък. Ху не помръдна повече.

Цяо Тай влезе отново в бараката и каза на сивобрадия старец да му донесе едно въже и бързо да повика надзорника на квартала с помощниците му. Омота с въжето краката на Ху, после клекна до него в очакване на надзорника.

Ху бе отнесен в съдилището на импровизирана носилка. Цяо Тай нареди на тъмничаря да заключи пленника в единична килия, а после да повика лекар, който да го свести и да намести изкълченото му рамо. След като всичко това бе свършено, Цяо Тай, дълбоко замислен, се запъти към канцеларията. Нещо го тревожете. Може би все пак случаят не беше чак толкова прост…

 

 

Междувременно Ма Жун се върна от „Павилиона на морския жерав“ в съдилището и се изкъпа. Облече се с прилична чиста роба и се запъти към даоисткия храм.

Пред сцената, скована от бамбукови пръти и осветена от два огромни хартиени фенера, се тълпеше пъстро множество. Представлението вече беше започнало, Бао не можеше да си позволи да прекъсне ежедневната работа на трупата дори заради смъртта на сина си. Той, жена му и дъщеря му, всички облечени в блестящи сценични костюми, бяха застанали пред две наредени една върху друга маси, които трябваше да представляват трон. Госпожа Бао пееше под акомпанимента на скрибуцаща цигулка.

Ма Жун пристъпи към бамбуковото сандъче до сцената, където сивобрадият старец въодушевено стържеше на двуструнна цигулка, като едновременно риташе с десния си крак месингов гонг. Ма Жун изчака, докато старецът остави цигулката, за да я замени с чифт дървени хлопки, побутна го с лакът и попита с многозначителна усмивка:

— Къде мога да се срещна с дамите?

Старецът посочи с брада към стълбата зад себе си и с двойно усърдие забъхти колелата. Ма Жун се изкачи до импровизираната обща гримьорна, отделена от сцената с параван от бамбукови рогозки. Вътре имаше само една евтина тоалетна масичка, на която бяха струпани панички с червила и пудри, и ниска табуретка. Бурните одобрителни възгласи на публиката му подсказаха, че наближаваше краят на сцената. Мръсната синя завеска на гримьорната се дръпна и вътре влезе госпожица Бао. Беше облечена като принцеса, с дълга зелена роба, украсена с блестящи ленти от варак, в сложната й прическа бяха вплетени пъстри изкуствени цветя. Покрай слепоочията й висяха две лъскави плитки. Макар че лицето й бе покрито с дебел пласт грим тя се стори на Ма Жун ослепително красива. Госпожица Бао го стрелна с поглед и седна на табуретката. Наведе се към огледалото, вторачи се в изписаните си вежди и попита равнодушно:

— Някакви новини?

— Нищо по-специално! — бодро отговори Ма Жун. — Наминах просто така, да си побъбря с едно очарователно момиче!

Тя извърна глава, изгледа го презрително и го скастри:

— Ако се надявате, че така ще стигнете донякъде с мен, много се лъжете.

— Исках да поговорим за родителите ти — каза той, стреснат от неочакваната й реакция.

— За родителите ми? За майка ми, искате да кажете. Е, добре, за нея не ви е необходим посредник, тя винаги е готова да откликне на изгодно делово предложение.

Внезапно тя зарови лице в ръцете си и се разхлипа. Той пристъпи към нея и я потупа по гърба:

— Не се разстройвай, миличка! Разбира се, тази ужасна случка с брат ти…

— Той не ми беше брат — прекъсна го тя. — Този живот… не мога да издържам повече. Майка ми е развратница, а баща ми, глупакът, е луд по нея… Знаете ли каква роля играя сега? Дъщеря на благороден крал и на неговата добродетелна кралица. Това не ви ли прилича на подигравка? — тя тръсна гневно глава, после ожесточено започна да цапоти лицето си с хартиена салфетка. След това продължи с по-спокоен тон: — Представете си, майка ми доведе това момче преди половин година, само небесата знаят откъде. Каза на баща ми че преди осем години била съгрешила за малко. Човекът, който я вкарал в тая беля, гледал детето през цялото това време, но по някое време решил, че повече не може да се грижи за него. И баща ми се предаде както винаги… — тя прехапа устни.

— Имаш ли някаква представа — запита Ма Жун, — кой може да е погодил на баща ти този отвратителен номер? Може би той е срещнал тук някой стар враг?

— Защо смятате, че местата на тези мечове са били разменени нарочно? — остро каза тя. — Баща ми може да е допуснал грешка, нали така? Вие знаете, че двата меча са напълно еднакви. И така трябва да бъде, иначе номерът няма да върви.

— Баща ти изглежда сигурен, че някой ги е разменил — отбеляза Ма Жун.

Тя тропна с крак на пода и възкликна:

— Мразя този живот! Благословени да са небесата, скоро може да започна всичко отначало! Най-сетне срещнах добър човек, който е готов да плати на баща ми щедър откуп и да ме вземе за наложница.

— Може би ти е известно, че животът на наложниците невинаги е весел?

— Няма да остана за дълго наложница, приятелю. Жена му е тежко болна и докторите не й дават повече от година.

— И кой между другото е този щастливец?

Тя се поколеба, преди да отговори:

— Ще ви кажа, защото сте офицер от съдилището. Но за известно време няма да го разгласявате, нали ще ми обещаете? Търговецът на ориз Лау. Напоследък нещо не му вървяло в търговията, а не иска да разговаря с баща ми, преди да сложи парите на масата. Разбира се, Лау е старичък за мен, старомодни са и разбиранията му, но честно да ви кажа, вече ми се повдига от ония млади веселяци, дето гледат само да те примъкнат в кревата си, а после веднага подгонват следващата!

— А ти откъде познаваш Лау?

— Видяхме се още първия ден, когато пристигнахме в Пуян. Той предложи на баща ми да му помогне при наемането на този двор. Лау веднага ме хареса и… — пумите й бяха заглушени от възторжените крясъци на зрителите отвън. Тя скочи и докато оправяше прическата си, каза набързо:

— Идва моят ред. Довиждане! — и изчезна зад завесата.

 

 

Ма Жун завари приятеля си съвсем сам в пустата канцелария. Цяо Тай вдигна поглед и каза:

— Нашият случай като че ли е решен, братко. Заподозреният е в тъмницата, заключен и залостен!

— Чудесно! — Ма Жун придърпа един стол и изслуша историята на Цяо Тай. После му разказа за разговора си с госпожица Бао.

— Като се съпоставят фактите — заключи той, — излиза, че тази мома между срещите си с Лау е имала закачка и с Ху. Колкото да се поддържа в добра форма, предполагам… Какво си се умислил?

— Преди малко забравих да ти кажа — бавно отговори Цяо Тай, — че Ху Тама не пожела да тръгне с мен тихо и кротко, та се наложи да си разменим по някой юмрук. Човекът се би чисто, не ми нанесе нито един подъл удар или ритник. Мога да си представя, че в пристъп на ярост ще счупи врата на момчето, което наднича, докато е бил зает със сестра му. Но да направи мръсния номер с размяната на мечовете… Не, братко! Такова нещо не му е в характера, казвам ти!

— Някои хора имат по няколко характера — сви рамене Ма Жун. — Хайде да видим как се чувства мръсникът.

Те станаха и се запътиха към тъмницата, разположена зад съдебната зала. Цяо Тай нареди на надзирателя да доведе старши писаря, който да поеме ролята на свидетел и да записва по време на разпита. Ху седеше на пейката в малката тъмна килия. Ръцете и краката му бяха вързани с вериги за стената. Щом Цяо Тай вдигна свещта, той погледна нагоре и каза намусено:

— Не ми е приятно да го призная, песоглавецо, но хватката ти беше майсторска.

— Благодаря. Я ми разкажи по-подробно за оня обир дето си го оплескал.

— Защо пък не? Нападение и лека телесна повреда това е всичко, което можеш да ми лепнеш. Само проснах един каруцар, дори не съм докосвал торбите с ориза.

— Как възнамеряваше да се отървеш от тези две каруци? — полюбопитства Ма Жун. — Ти не би могъл да ги продадеш без помощта на търговците от гилдията.

— Нищо нямаше да продавам — ухили се Ху. — Щях да хвърля чувалите в реката. Всички до един — и като видя слисаните лица на Ма Жун и Цяо Тай, добави:

— Оризът беше развален. Всичкият! Човекът, който го беше продал, искаше да бъде откраднат. Тогава гилдията щеше да изплати обезщетение. Но понеже аз оплесках работата, оризът е бил доставен, където трябва, и се е установило, че е негоден. Продавачът трябваше да върне всичко, което бе взел от купувача. Каквото и да направя напоследък, лош късмет! И все пак мислех, че мошеникът ми дължи поне един сребърник за труда. Но когато му казах, не поиска и да чуе.

— Кой е той? — попита Цяо Тай.

— Един от тукашните търговци на ориз, казва се Лау.

Цяо Тай погледна объркано към Ма Жун, който попита:

— А откъде познаваш Лау? Ти си от Уйе, нали?

— Стари приятели сме. Знам го от години. Той редовно посещава Уйе. Добър съдружник е този Лау, винаги е готов за някоя малка далавера. Голям лицемер е, свил си е любовно гнезденце в Уйе. Жената, която издържа там, е приятелка с една моя бивша изгора, та така се запознахме с него. Някои хора имат странен вкус. Моята дама беше снажна, напета жена, а неговата — една стара вещица. Но той имал момченце от нея, каза ми го моята приятелка. Кой знае, може преди осем години вещицата да е изглеждала по-добре…

— Като сме отворили дума за жени — рече Ма Жун, — как успя да спечелиш госпожица Бао?

— Много просто. Зърнах я случайно на сцената още първата вечер, когато играха тук, и я харесах. Веднага се опитах да завържа познанство, на втората вечер също, но нищо не излезе. Снощи опитах отново — нямаше какво да правя, докато чаках Лау да ми донесе сребърника. Беше късно вечерта, след представлението. Тя изглеждаше уморена. Нервите й бяха опънати до скъсване. Но като я заговорих, каза: „Добре. Но бъди добър с мене, защото това е последният ми флирт!“ Е, мушнахме се в тъмния сайвант на един двор, на ъгъла на една пуста улица, и тъкмо започнахме, довтаса момчето, да търси сестра си. Казах му да се изпарява, то така и направи… Дали беше, защото момчето ни прекъсна, дали, защото госпожицата не беше достатъчно опитна, не знам… Но бях разочарован от онова, дето последва. Нали знаете, стават такива работи. Понякога ти е по-хубаво, отколкото си очаквал, друг път — по-лошо. Но каквото получих, беше даром, така че няма защо да се оплаквам.

— Видях ви да се карате с Лау на улицата — каза Цяо Тай. — И двамата стояхте недалеч от поставката с мечовете. Да си забелязал някой да ги пипа?

Ху смръщи сбръчканото си чело. После тръсна глава и отговори:

— Ами как да ви кажа… През цялото време гледах хем към двете жени, хем към този мръсник Лау. Преди момчето да започне салтата, дъщерята стоеше точно срещу мен — можех да я ощипя по задника. Но като я видях как се прави на важна, вместо нея ощипах майка й, когато тя дойде да отмести бамбуковото сандъче малко встрани. Получих за награда само един убийствен поглед. Междувременно Лау се опита да ми се измъкне. За малко не се спъна в сандъчето, когато го дръпнах за ръкава. Всеки от тях би могъл да размени тия клечки за зъби на поставката.

— Включително и ти! — хладно каза Ма Жун.

Ху се опита да скочи, но веригите издрънчаха и се опънаха. Той извика от болка и се тръшна на мястото си.

— Какво се опитвате да направите, мръсници? — изкрещя той. — Да ми припишете това подло убийство ли? От всички мръсни номера… — той погледна Цяо Тай и избухна: — Не, не можете да постъпите така с мен! Кълна се, никога не съм убивал човек! Понапердашвал съм някой и друг дръвник и толкоз. Да убия дете по такъв…

— Помисли си добре — навъсено каза Ма Жун. — Имаме начини и средства да те накараме да кажеш истината.

— Вървете по дяволите! — кресна Ху.

 

Когато се върнаха в канцеларията, Ма Жун и Цяо Тай седнаха зад широкото писалище до стената в дъното. Писарят се настани срещу тях, близо до свещта. Двамата приятели мрачно наблюдаваха как той вади от чекмеджето няколко служебни формуляра и приготвя четката си, за да оформи протокола от разпита. Мълчаха дълго и най-сетне Ма Жун каза:

— Да, съгласен съм с теб, вероятно не го е извършил Ху. Едно обаче е направил: забъркал ни е голяма каша.

Цяо тъжно поклати глава:

— Лау е мошеник и развратник, дума да няма. Нищо, че се прави на божа кравичка! Първо е издържал любовница в Уйе, сега се опитва да пипне и дъщерята на Лау. Нашата госпожичка не е цвете за мирисане, обаче пък е апетитно парче… Лау не е имал причина да убива момчето, нито пък да навреди на Бао, но за всеки случай ще го пъхнем зад решетките. Съдията ще поиска да сравни неговите показания с показанията на Ху.

— А защо да не накараме началника на стражата да прибере тук за през нощта и тримата от семейство Бао, както и стария музикант? Тогава нашият съдия ще разполага, така да се каже, с всички действащи лица. Утре сутринта, по време на съдебното заседание, ще може веднага ла пристъпи към същината и да разнищи случая.

— Добра идея!

Ма Жун излезе и докато се върне, старият писар бе привършил работата си. След като прочете на глас написаното и Ма Жун и Цяо Тай го одобриха, Цяо му каза:

— Тъй като и без това вече си натопил четката, старче, я напиши и нашите доклади.

Писарят послушно взе няколко нови листа хартия. Ма Жун се настани удобно на стола, килна шапката си назад и започна да диктува, като започна с това, как бяха видели убийството от прозореца на кръчмата „Павилион на морския жерав“. После Цяо Тай издиктува разказа си за ареста на Ху Тама. Двамата приятели доста се затрудниха, защото знаеха, че съдията хем не обича устните показания, хем иска да знае всичко, до най-дребните подробности. Когато най-после свършила, лицата им плуваха в пот.

Съдията Ди ги завари около един часа преди полунощ, когато се появи в канцеларията, облечен в кафявата си пътна дреха. Изглеждаше уморен и разтревожен. Тримата мъже бързо скочиха на крака, а той попита остро:

— Какво става тук? Когато слизах от паланкина си, началникът на стражата ми каза, че сте затворили двама мъже, заподозрени в убийство, и сте привикали четирима свидетели.

— Ами, господарю — нерешително започна Ма Жун, — извършено е мерзко убийство… на едно дете. Ние с колегата извършихме малко разследване. Всичко, което сме направили, е записано тук. Историята започна…

— Елате в моя кабинет — остро го прекъсна съдията. — Донесете и записките.

Той нареди на писаря да донесе в кабинета му голяма кана с горещ чай и излезе, следван от двамата помощници. След като се разположи в широкото кресло зад писалището си, Ди каза:

— Случаят в Уйе е уреден. Колегата ми Бън е похватен мъж, приятно е да се работи с него. Сержант Хун и Тао Ган останаха за още един ден, ще трябва да уредят някои последни подробности — той отпи глътка горещ чай, после потъна в креслото си с купчината листа в ръце.

Ма Жун и Цяо Тай седяха изпънати и вдървени на столчетата си срещу писалището. Гърлата им бяха пресъхнали, но те дори не си даваха сметка за това, докато съсредоточено следяха изражението на съдията.

Най-напред той събра гъстите си вежди и се намръщи. Но когато продължи да чете, лицето му постепенно се отпусна. Привърши последната страница, върна се да препрочете някои пасажи и накара двамата приятели да повторят устно някои от разговорите, които бяха водили. После хвърли книжата на бюрото. Изпъна гръб, по устните му плъзна усмивка и той каза:

— Поздравявам ви! И двамата сте свършили много добра работа. Не сте се ограничили само с обикновените действия, които се очакват от вас, и сте доказали, че можете и сами да вземате решения. И двата ареста са напълно основателни.

Двамата му помощници се усмихнаха широко. Ма Жун грабна каната с чая и бързо наля по една чаша за Цяо Тай и за себе си.

— Е — продължи съдията, — да видим сега докъде сме стигнали. На първо място, фактите, с които разполагаме, не са достатъчни, за да докажем, че е станало убийство. Бао е бързал, защото веднага след акробатичните номера е трябвало да се преместят в двора на храма за вечерното представление. Освен това вече се е смрачавало. Така че е напълно възможно по погрешка да е поставил истинския меч отгоре. Вярно, че той подозира коварна подмяна на оръжията, но може би казва така, защото се страхува да не бъде обвинен в престъпна небрежност, а тия пътуващи актьори постоянно живеят в смъртен страх от властите — съдията замълча и поглади дългата си брада. — От друга страна, фактите, които сте научили за останалите участници в тази история, подсказват, че някои от тях имат причина умишлено да разменят местата на мечовете. Включително и Бао.

— Защо ще иска смъртта на детето си? — възкликна Ма Жун.

— За да отмъсти на невярната си жена и на нейния любовник. Лау, търговеца на ориз — съдията вдигна ръка, за да накара двамата си объркани помощници да замълчат, и продължи: — Вярвам, не се съмнявате, че момчето, отглеждано в любовното гнездо на Лау в Уйе, е било незаконният син на госпожа Бао, нали? Лау обича театъра. Предполагам, че се е запознал с госпожа Бао, когато трупата е давала представления в Уйе. Когато им се е родил синът, са го поверили на някаква тамошна стара кокошка, съдържателка на дом за тайни срещи. След осем години госпожа Бао е решила да си вземе детето, което е означавало да признае на съпруга си, че му е изневерила. Госпожица Бао твърди, че баща й е приел това много спокойно, но безразличието му може да е било престорено. Днес, когато Бао е видял Лау да стои близо до поставката с мечовете, си е помислил, че му се представя чудесна възможност да отмъсти на невярната си съпруга, да се отърве от незаконороденото момче и да забърка Лау в престъпление — всичкото наведнъж! Защото ние наистина можем да отправим тежко обвинение към Лау.

Ма Жун и Цяо Тай отново понечиха да кажат нещо но и този път съдията ги накара да замълчат, след което продължи:

— Паднал му е случай и той е могъл да се възползва от него, защото е знаел достатъчно за сценичния реквизит. А мотивите му биха могли да са няколко. Първият, за който се сещам, е изнудване. Когато трупата на Бао е пристигнала в Пуян, Лау е предложил да му помогне, като вероятно се е надявал по този начин да поднови връзката си с госпожа Бао. Но Бао и жена му са решили да го изнудват — момчето е живо доказателство за извънбрачните подвизи на Лау в Уйе. Разменяйки местата на мечовете, Лау е можел да унищожи това доказателство и да затвори устата на Бао със заплахата, че върху него ще стовари обвинение в убийството на незаконното дете на жена му от ревност… Сега да видим как стоят нещата при госпожа Бао… Дъщерята е подсказала на Ма Жун, че майка й на практика е проститутка. Често пъти е доста трудно да се предвидят реакциите на тия жени. Госпожа Бао е разбрала, че Лау, бившият й любовник, сега насочва похотта си към дъщеря й. Може би е решила да му отмъсти, като убие сина му. Само че не бива да залагаме много върху твърденията на госпожицата, защото тя изглежда доста неуравновесена. Без колебание е нарекла майка си развратница, а баща си — глупак, но в същото време самата тя, без много да му мисли, е легнала с един скитник точно преди да бъде сключено по-постоянното споразумение с Лау. Между другото трябва някак си да разберем дали госпожица Бао е знаела, че Лау е бил любовник на майка й — съдията замълча и изгледа предупредително двамата си помощници. — Нали разбирате, аз просто изброявам всички възможности… Няма нужда да се навлиза в по-големи подробности, преди да сме проучили емоционалните отношения между хората, замесени в случая.

Ди отново взе книжата и ги прелисти, спирайки се по-дълго на някои пасажи. После ги остави на писалището и каза замислено:

— Не бива да забравяме, че тези пътуващи актьори живеят в два съвършено различни свята. На сцената те трябва да се превъплъщават във велики исторически личности, а извън нея са бедни несретници, които едва свързват двата края. Такъв двойствен живот може да деформира характерите им.

Съдията замълча. Пийна глътка чай и поседя известно време потънал в дълбок размисъл, като поглаждаше бавно бакенбардите си.

— Убеден ли сте, господарю, че Ху е невинен? — попита Цяо Тай.

— Поне засега, не! Вярно, че Ху Тама ви е направил добро впечатление и допускам, че преценката ви за него може да се окаже напълно вярна. Но тези скитащи побойници понякога имат странни черти в характера си. Той не е пропуснал да подчертае, че вината за неудовлетворителната им любовна среща е била на госпожица Бао, а е споменал като вероятна причина и появата на момчето. Но може и да не е било точно така, може той самият да се е изложил. Може да се страхува, че мъжествеността му е трайно увредена, и тази идея фикс да го е изпълнила със свирепа омраза към нещастното дете. Струва ми се странно, че Ху се е разприказвал толкова надълго и нашироко за любовните си подвизи пред двама офицери, които го разпитват в тъмницата. Това ме кара да подозирам, че той до такава степен е обладан от този проблем, че чувства постоянна нужда да говори за него. А тъй като на няколко пъти е разговарял със стария музикант, Ху също е имал възможност да научи за тайната на фалшивия меч. Но пък, от друга страна, подробностите, които разказва за любовния си живот, може да са само плод на невинното му желание да се изфука — съдията стана и добави живо: — Сега ще погледна хората, които сте задържали Този кабинет е твърде малък. Кажете на началника на стражата да ги заведе в приемната. И старшият писар да повика още двама чиновници, тъй че всичко да бъде записано, както му е редът. Докато уредите това, аз ще се изкъпя набързо.

 

Просторната приемна беше ярко осветена. Всички свещи по стените горяха, а и върху масата в центъра бяха поставени два големи свещника от ковано сребро. Бао, жена му, дъщеря му и старият музикант седяха на столове срещу масата. Ху стоеше отляво, между двама стражници, Лау — от другата страна, също с двама стражници от двете си страни. Старши писарят и двамата му помощници седяха около една по-малка маса. Актьорите и затворниците взаимно и усърдно не си обръщаха внимание. Всеки гледаше право пред себе си. В салона цареше мъртва тишина.

Внезапно началникът на стражата отвори двойната врата. Появи се съдията Ди, следван от Ма Жун и Цяо Тай. Съдията бе облечен в проста тъмносива роба, на главата си имаше плътно прилепнала черна шапчица. Всички се поклониха дълбоко, той пристъпи до масата и седна в широкото разкошно кресло от абаносово дърво. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха от двете му страни.

Съдията огледа най-напред двамата затворници — намусения Ху и превзетия, доста нервен Лау. Помисли си, че помощниците му бяха направили доста точно описание и на двамата. После, без да каже дума, изпитателно огледа тримата актьори. Като видя колко бледи и уморени изглеждат, помисли за дългия и тежък ден, който бяха преживели, и изпита известни угризения, задето се канеше да ги подложи на нови изпитания. Въздъхна, прокашля се и започна с равен глас:

— Преди да разпитам двамата затворници, искам да изясня точната роднинска връзка на тук присъстващите с покойното момче — той прикова погледа си в госпожа Бао и продължи:

— Уведомен съм, госпожо Бао, че детето е било ваш незаконен син. Вярно ли е?

— Да, ваше превъзходителство — отговори тя с уморен глас.

— Защо не сте взели детето със себе си, преди то да навърши осем години?

— Защото се колебаех дали да кажа на съпруга си и защото бащата бе обещал да се грижи за него. Навремето си мислех, че обичам този човек, ваше превъзходителство. Заради него изоставих мъжа си за повече от година. Той ми бе казал, че жена му е на смъртно ложе и че като тя умре, ще се ожени за мен. Но след като разбрах какъв подлец е всъщност, прекъснах връзката си с него. Не го бях виждала допреди половин година, когато го срещнах в столицата, където представяхме пиесите си. Той пожела да подновим отношенията си и когато му отказах, заяви, че в такъв случай не вижда защо трябва да продължава да плаща за отглеждането на детето. Тогава разказах всичко на мъжа си — тя хвърли развълнуван поглед към актьора до себе си и продължи: — Той прояви разбиране и не ми направи скандал. Каза, че точно такова дете ни е необходимо, за да попълним трупата, и че той ще направи от него добър акробат. И наистина го направи. Хората гледат отвисоко на нашата професия, ваше превъзходителство, но ние с мъжа ми се гордеем с нея. Съпругът ми обичаше детето като свой собствен син, той…

Тя прехапа треперещите си устни. Съдията изчака и я попита:

— Казахте ли на мъжа си кой е бил вашият любовник?

— Не, ваше превъзходителство. Този човек се отнесе лошо с мен, но не виждах защо трябва да съсипвам името му. Не виждам причина да направя това и сега. А и мъжът ми никога не ме е питал.

— Ясно — каза съдията.

Откровеният разказ на жената, изглежда, разкриваше самата истина. Той вече знаеше кой е убил момчето. Знаеше и мотива: трябвало е да му се затвори устата, както от самото начало бе предположил Ма Жун. Но помощникът му не бе успял да разбере как това предположение се съгласува с установените след това факти. Съдията поглади бакенбардите си и със съжаление осъзна, че макар и вече да бе сигурен кой е разменил мечовете, няма никакво доказателство за това. Но не реагираше ли бързо, може би никога нямаше да успее да уличи извършителя на престъплението. Трябваше да накара престъпника да признае вината си още сега, преди да има време да се примири с онова, което госпожа Бао не бе доизказала. Той отсечено заповяда на началника на стражата:

— Доведете при мен обвиняемия Лау!

Когато търговецът на ориз застана пред масата, съдията се обърна остро към него:

— Лау, тук в Пуян вие много старателно сте си изградили име на честен търговец и на човек с неопетнен морал, но на мен ми е известно всичко за действията ви в Уйе. Опитали сте се да измамите собствената си гилдия, освен това сте издържали там любовница. Ху Тама разкри допълнителни подробности. Съветвам ви да отговаряте на въпросите ми само с истината! Кажете признавате ли, че вие сте имали връзка с госпожа Бао преди осем години?

— Да — отговори Лау с треперещ глас. — Моля негово превъзходителство да…

Чу се сподавен вик. Госпожица Бао се беше изправила. Кършейки ръце, тя гледаше Лау с широко отворени искрящи очи. Той отстъпи назад, мърморейки нещо. Тя изведнъж избухна:

— Ти, долен мерзавец! Нека и небето, и адът ме накажат, задето така глупашки повярвах на всичките ти лъжи! Значи си изиграл същия номер и на майка ми? И само защото съм такава глупачка, се страхувах… Страхувах се, че момчето ще ти каже за срещата ми с Ху, и затова поставих истинския меч отгоре! Аз ще убия и теб, ти…

Тя се хвърли върху разтреперания мъж с протегнати като лапи на див звяр ръце. Двамата стражници скочиха към нея и я хванаха. По знак на съдията я изведоха навън, докато тя крещеше и се мяташе като дива котка. Родителите й гледаха с невярващи очи. После майка й избухна в плач. Съдията чукна по масата с кокалчетата на пръстите си.

— Утре ще изслушам пълните признания на госпожица Бао пред съда. Колкото до вас, Лау, ще заповядам пълно разследване на всичките ви дела и ще направя нужното да полежите в затвора, колкото може повече. Ненавиждам хора като вас, Лау!… Ху Тама, вие ще бъдете осъден на една година принудителен труд със сапьорите от нашата Северна армия. Това ще ви даде възможност да покажете на какво сте способен. Когато му дойде времето, може да бъдете зачислен за редовен войник — и съдията добави към началника на стражата: — Отведете двамата обвиняеми обратно в тъмницата!

Известно време Ди мълча, загледан в актьора и жена му. Тя бе спряла да плаче и седеше неподвижно, със сведени очи. Бао я гледаше разтревожено, бръчките по изразителното му актьорско лице се бяха вдълбали още повече. Съдията се обърна тихо към тях:

— Дъщеря ви не е могла да се приспособи към суровия живот, който съдбата й е отредила. Това е съсипало характера й. Длъжен съм да поискам за нея смъртно наказание. Това означава, че в един и същ ден вие загубихте и сина, и дъщеря си. Но времето ще излекува тази жестока рана. Вие двамата сте още в разцвета на живота си. Обичате се, обичате и професията си. Тази двойна обич ще бъде неизменната ви опора. Въпреки че сега всичко ви изглежда черно, не забравяйте, че и след най-тъмните нощи идва заревото на изгрева.

Двамата станаха, поклониха се дълбоко и излязоха.

Край
Читателите на „Фалшивият меч“ са прочели и: