Фейлетони

Сваляне на всички:

Романи

Повести

Сваляне на всички:

Пиеси

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Михаил Булгаков от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Михаил Булгаков
Михаил Булгаков
руски писател

Роден
Починал
10 март 1940 г. (48 г.)
Националност Русия Руска империя
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Литература
Период 1919 – 1940
Жанрове роман, разказ, драма
Известни творби „Бяла гвардия“, „Майстора и Маргарита“, „Кучешко сърце“
Семейство
Съпруга Татяна Лапа (1913 – 1922)
Любов Белозерская (1924 – ?)
Елена Шиловска (1931 – 1940)

Подпис Mikhail Bulgakov signature.svg
Уебсайт http://bulgakov.ru/
Страница в IMDb
Михаил Булгаков в Общомедия

Михаѝл Афана̀сиевич Булга̀ков (на руски: Михаил Афанасьевич Булгаков) е руски писател и драматург, роден в Украйна. Световната си слава дължи на романа „Майстора и Маргарита“.

Биография

Ранни години

Михаил Булгаков е роден в Киев на 15 май (3 май стар стил) 1891 година.[1] Баща му, Афанасий Булгаков (1859 – 1907), е преподавател по история на западното християнство в Киевската духовна академия и произлиза от свещеническо семейство от Брянска губерния.[2] Майка му, Варвара Булгакова (по баща Покровска; 1869 – 1922), също е от свещеническо семейство, от Орловска губерния.[3] Михаил е първото от седемте деца в семейството и има четири сестри и двама братя: Вера (1892 – 1972), Надежда (1893 – 1971), Варвара (1895 – 1956), Николай (1898 – 1966), Иван (1900 – 1969) и Елена (1902 – 1954).[4]

През 1901 година Булгаков постъпва в Първа киевска гимназия,[5] която завършва през 1909 година. През този период става известен с консервативните си политически възгледи[6] и започва да проявява интерес към литературата. През 1907 година, докато Михаил е в гимназията, баща му умира от нефрит, но малко преди това Църквата му отпуска значителна пенсия, която вдовицата му получава и след неговата смърт.[7] През следващите години Варвара Булгакова има връзка с лекаря Иван Воскресенски, за когото се жени официално през 1918 година.[8]

Веднага след гимназията Михаил Булгаков постъпва в Медицинския факултет на Киевския университет, но обучението му върви трудно и той остава няколко години във втори курс. Още в гимназията той се запознава с Татяна Лапа, дъщеря на високопоставен чиновник от Саратов, с която поддържат продължителна и бурна любовна връзка. През 1912 година тя се премества в Киев и двамата на практика живеят заедно, като в началото на следващата година тя прави аборт. На 26 април 1913 година, въпреки неодобрението на семействата им, които ги смятат за безотговорни и лекомислени, двамата се женят в Киев. Установяват се в къща на Иван Воскресенски недалеч от дома на Булгакови, като Михаил продължава да следва медицина, а Татяна прекъсва образованието си.[9]

Периодът на войните

Началото на Първата световна война през лятото на 1914 година заварва Михаил Булгаков и съпругата му при нейното семейство в Саратов. Там неговата тъща организира тилова болница, в която са изпращани ранени от Източния фронт и Булгаков работи в нея в продължение на няколко месеца, до връщането си в Киев през септември. През март 1915 година прави опит да постъпи във военноморския флот като медицинско лице на подводница, но му е отказано по здравословни причини и през лятото работи в киевска болница. През март 1916 година се дипломира и получава лекарска правоспособност.[10]

След дипломирането си Булгаков постъпва като доброволец в Червения кръст и е изпратен със съпругата си във фронтова болница в Каменец Подолски, а след изместването на фронтовата линия при руското настъпление – в Чернивци. В края на 1916 година е прехвърлен като местен лекар в Николское, село в Смоленска губерния, а през септември 1917 година в близкия град Вязма. Той ненавижда живота в провинцията и прави неколкократни опити да се премести, но без успех, тъй като е изпратен там като военно мобилизиран. През този период Булгаков се пристрастява към морфина. Отнася се с отвращение към насилията на тълпите в започналата Руска революция, а в края на 1917 година съпругата му отново прави аборт, тъй като двамата не смятат, че могат да отглеждат дете в тези условия.[11]

Булгаков е демобилизиран и освободен от службата си във Вязма на 19 февруари 1918 година, след което се връща при семейството си в Киев, който след Брест-Литовския договор става столица на независимата Украинска народна република. През следващите няколко месеца, с усилията на съпругата си и Иван Воскресенски, той успява да преодолее зависимостта си от морфина.[12]

В средата на 1918 година животът в Киев е относително спокоен, но за Булгаков е трудно да си намери работа, заради големия брой квалифицирани лекари, избягали в града от болшевишкия режим в Русия, затова той открива частен кабинет в дома си, в който лекува главно болести, предавани по полов път. В края на годината започва гражданска война между Хетманата на Павло Скоропадски и оглавения от Симон Петлюра Директорат. През декември Булгаков е добровелц в частите, които трябва да защитават Киев от Директората, но до реални сражения не се стига и градът е превзет без особени насилия. През февруари 1919 година е мобилизиран като военен лекар в украинската армията, която по това време подготвя отстъплението си от Киев пред настъпващите болшевики, но няколко дни по-късно той дезертира.[13]

През лятото на 1919 година Булгаков се укрива за известно време в горите около Киев, за да избегне мобилизация от болшевиките. След това той е на служба във Въоръжените сили на Юга на Русия – според някои свидетелства е мобилизиран след превземането от тях на Киев, докато според други още преди това заминава на юг и става доброволец. По това време във вестник „Киевское ехо“ са публикувани няколко статии под псевдонима Мих. Б., които остро критикуват изтезанията, извършвани от болшевиките през месеците, в които окупират Киев. Малко по-късно Булгаков е изпратен да работи във военна болница във Владикавказ, където започва да публикува антиболшевишки публицистични текстове в местния печат, а през ноември е леко ранен при поход към чеченския аул Шали.[14]

През февруари 1920 година Михаил Булгаков се включва в екипа на владикавказкия вестник „Кавказ“, където сред редакторите е писателят Юрий Сльозкин.[15] При последвалото настъпление на болшевиките към Владикавказ той заболява тежко от възвратен тиф и не успява да напусне града с оттеглящите се белогвардейски войски.[16] Така, за разлика от братята му, които емигрират във Франция, той остава в Русия.

След идването на болшевиките във Владикавказ, Булгаков е назначен в ръководения от Юрий Сльозкин подотдел за изкуство на местното управление на образователното министерство и през следващите месеци изнася пропагандни и образователни лекции по време на различни обществени мероприятия. През лятото се прехвърля от литературната в театралната секция на подотдела. През юни в местен театър е поставена по негов текст малка хумористична пиеса озаглавена „Самоотбрана“, а през октомври – „Братя Турбини“, които по собствените му думи са написани набързо и впоследствие са изгубени, последвани от „Парижките комунари“ и „Синовете на моллата“.[17]

През 1921 г. се премества в Москва. Малко по-късно се развежда и през 1924 г. се жени за Любов Белозерская.

Литературна кариера

Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“ и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветско съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензурата практически преустановява нови публикации на негови работи.

През 1930 г. е приет на работа в Московския художествен театър като асистент-режисьор, където остава да работи до 1932 г. През 1931 г. Булгаков се жени за за Елена Шиловска.

През 1932 – 1936 г. работи като асистент-режисьор в МХАТ, епизодично участва и в роли. През 1936 г. МХАТ поставя пиесата му „Молиер“, на която той е отново асистент-режисьор. През същата година Театърът на сатирата в Москва подготвя пиесата му „Иван Василиевич“, която обаче е свалена след генералната репетиция. Свалена е от сцената и пиесата му „Молиер“. Това кара писателя да подаде оставката си от МХАТ. Приет е на работа в Държавния академичен Болшой театър на длъжност либретист и консултант.

Последни години

През остатъка от живота си той работи върху романа „Майстора и Маргарита“, пише пиеси, критика и прави няколко превода и драматизации на романи, които остават неиздадени.

Булгаков умира в Москва от нефросклероза на 10 март 1940 г.

Произведения

Михаил Булгаков. Жизнь господина де Мольера. Москва: „Молодая гвардия“, 1962. Титулен разтвор.
  • 1917 – Записки юного врача (Записки на младия лекар)
  • 1924 – Роковые яйца (Фаталните яйца)
  • 1924 – Белая гвардия (Бялата гвардия)
  • 1925 – Дьяволиада (Дяволиада)
  • 1925 – Собачье сердце (Кучешко сърце ISBN 978-954-597-152-5)
  • 1926 – Дни Турбиных (Дните на Турбини), пиеса
  • 1926 – Зойкина квартира (Квартирата на Зойка), комедия
  • 1928 – Пурпурный остров (Пурпурният остров), пиеса
  • 1928 – Бег (Бяг)
  • 1929 – Кабала святош (Мольер)
  • 1929 – Театральный роман (Театрален роман ISBN 978-954-597-205-8)
  • 1934 – Иван Васильевич (Иван Василевич)
  • 1935 – Последние дни (Пушкин)
  • 1937 – Жизнь господина Де Мольера (Животът на господин Дьо Молиер[18])
  • 1940 – Мастер и Маргарита (Майстора и Маргарита ISBN 978-954-597-181-5)

Наследство

Още приживе е превеждан на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език.

Къщата в Киев, в която Булгаков и семейството му живеят от 1906 до 1919 година, е превърната в литературно-мемориален музей, официално отворил врати на 15 май 1991 година за 100-годишнината от рождението на писателя.

За него

  • Мариета Чудакова. Михаил Булгаков – живот и творчество. София: Наука и изкуство, 1988, 384 с.
  • Николай Звезданов. В света на „Майстора и Маргарита“. София: УИ „Св. Климент Охридки“, 1993.
  • Тодор Каракашев. Осъден на помилване. За прозата на Михаил Булгаков, за лит. му съдба и „гримасите на времето“.... София: Пламък, 2007.
  • Алексей Варламов. Михаил Булгаков. София: Рива, 2011.

Бележки

  1. Автобиография на Булгаков, 20 март 1937 г., Москва, Архив на писателя. С автобиографията са съобразени и останалите дати от статията.
  2. Варламов 2011, с. 9 – 12.
  3. Варламов 2011, с. 13.
  4. Варламов 2011, с. 25.
  5. Варламов 2011, с. 26.
  6. Варламов 2011, с. 27.
  7. Варламов 2011, с. 32 – 33.
  8. Варламов 2011, с. 40 – 41.
  9. Варламов 2011, с. 49, 52 – 58, 61.
  10. Варламов 2011, с. 64 – 65.
  11. Варламов 2011, с. 65 – 66, 68 – 74, 82.
  12. Варламов 2011, с. 83 – 89.
  13. Варламов 2011, с. 94, 114, 118.
  14. Варламов 2011, с. 124 – 126, 130 – 132.
  15. Варламов 2011, с. 134.
  16. Варламов 2011, с. 140 – 141.
  17. Варламов 2011, с. 146 – 149, 157 – 165.
  18. Театрален роман. Животът на господин дьо Молиер, изд. Интерпринт, 1989 г.
Цитирани източници

Външни препратки