Любен Лачански

(преводач)

По-долу е показана статията за Любен Лачански от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Любен Лачански
Роден 1953 г. (67 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, поема

Любен Стоянов Лачански е поет и журналист. Има публикувани над 15 книги стихове и художествена проза. Превеждал е и е превеждан извън България.

Биография

Завършва висше образование във Факултет Поезия на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.[1]

Зам.-главен редактор вестник на националния всекидневник „Новинар“ (септември 2007 – юли 2008). Главен редактор на вестник „Българска армия“ (август 2008). Политически наблюдател във вестник „Делник“ (декември 2008). Зам.-главен редактор на вестник „Детонация“ (април 2009 – юни 2009).[1]

Автор и водещ във Военна редакция на КТР (БНТ). Реализира над 50 документални филма на армейска тематика, които и до днес са на разположение във фонда на БНТ. Автор и на телевизионната публицистична поредица „Животът е шарен“ (1985-1989).[1]

Редактор във вестниците „Подкрепа“ и „Свободен народ“ (1989-1991). Зам.-главен редактор на списание „Сигнал“/„Български воин“ (1991-1993). Анализатор в агенция „Демокрация“ (1993-1996). Главен радактор „Новини“ в телевизия „7 дни“ (1996–1997). Редактор в публицистика на програма „Христо Ботев“ на БНР (1997-1998). Анализатор във в. „Демокрация“ (1998–2001). Зам.-гл. редактор на списание „Туризъм и отдих“ (2004). Отговорен редактор на вестника на Българския лекарски съюз „Quo vadis“ (октомври 2004 – януари 2005).[1]

Автор и водещ на предаването „Палми в пустинята“ в първото православно-интернет радио „Сион“. Автор и водещ на всекидневното публицистично предаване „Новият ред“ по кабелна телевизия „2001“ (2004-2005).[1]

Член на СБЖ „Подкрепа“ и Съюза на българските писатели.[1]

Награди[1]

  • Носител на Националната литературна награда „Св. Стефан“ на в. „Век 21“ (1997),
  • Носител на Националната литературна награда за белетристика „Елин Пелин“ (1997).

Библиография[1]

  • „Когато сме далече от дома“ (1980)
  • „Присъствие на класата“ (1986)
  • „Цената на револвера“ (1993)
  • „Опозиция“ (1995)
  • „Режиада“ (1996)
  • „Номер“ (1997)
  • „Млекарят на пчелина“ (1999)
  • „Божици“ (2000)
  • „Великден“ (2001)
  • „Словеса“ (2002)
  • „Рождество“ (2005)
  • „Връщане в Содом“ (2005), ISBN 9544960767
  • „Храм“ (2011), ISBN 9789545231193
  • „Заселване в Гомор“ (2013)

Външни препратки

Източници