Георги Ангелов

(преводач)

По-долу е показана статията за Георги Ангелов (преводач) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ангелов.

Георги Ангелов
български журналист и преводач
Роден

Националност Флаг на България България
Образование Великотърновски университет
Професия преводач, журналист
Литература
Награди „Христо Г. Данов“ (2010, 2014)
Рицар на книгата“ (2004 и 2013)
Семейство
Деца Десислава, Алиса и Неда

Георги Ангелов е български преводач от френски език и журналист.

Биография

Георги Ангелов е роден на 4 юни 1960 г. във Варна.[1]

Завършва ІV ЕГ с преподаване на френски език „Фредерик Жолио-Кюри“ и Френска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След кариера като водещ и автор в БНТ („Формула 5“[2], „Рококо“, „Салон на книгата“ и др.) работи като продуцент и редактор в редица частни телевизии.[1]

От 2010 г. е водещ на „Денят започва с култура“, от 2013 г. – на „История.бг“, а от 2015 г. и на „Библиотеката“ в БНТ 1.[3]

Има три дъщери от три различни брака: Десислава, Алиса и Неда.

Библиография

Информацията в списъка подлежи на допълване.

Преводи

Признание и награди

  • През 2010 г. става лауреат на Националната награда „Христо Г. Данов“ за превода си на романа „Доброжелателните“ от Джонатан Лител.[13]
  • Два пъти удостоен със званието „Рицар на книгата“ (2004 и 2013).[2][14]
  • През 2014 г. за втори път става носител на наградата „Христо Г. Данов“, но този път в категорията „Представяне на българската книга“ в предаването „Денят започва с култура“ БНТ 1.[15]

Източници

  1. а б Георги Ангелов в БГ-Фантастика.
  2. а б Соня Спасова, „Георги Ангелов от БНТ не емигрирал заради жените си“, в-к „Труд“, 19 януари 2014.
  3. „Денят започва с култура“, БНТ продукции, сайт на БНТ.
  4. Амелия Личева, „Отвъд границите“, рец. в „Култура“, 1998.
  5. Митко Новков, „Митопаяжини“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2041), 14 август 1998.
  6. Борис Попиванов, „И отново Маркс“, рец. в „Култура“, бр. 34 (2428), 6 октомври 2006.
  7. Ангел Игов, „Между Пруст и Путин“, рец. в „Култура“, бр. 27 (2466), 13 юли 2007.
  8. Цветан Цветанов, „Пътят на Андрей Макин“, рец. в „Монитор“, 28 юли 2007.
  9. Джонатан Лител, Откъс от „Доброжелателните“, електронно списание „Литературен клуб“, 23 януари 2012 г.
  10. Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.
  11. Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.
  12. Тиери Жонке, Откъс от „Тарантула“, електронно списание „Литературен клуб“, 25 октомври 2011 г.
  13. „На тържествена церемония бяха наградени носителите на националната награда „Христо Г.Данов“ за принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 12.06.2010.
  14. „Кои са новите „Рицари на книгата“?“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 24 април 2013 г.
  15. „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014.

Външни препратки