[±]

Автобиография

Роден съм където и когато ми е паднало — в Дупница на 27 април 1953 г. Имало е и друга възможност, да не се родя изобщо, но не съм я използвал докрай.

Учих каквото ми харесваше, работих по специалността, но все ме теглеше към писането. Публикувал съм над 15000 материала в повече от 100 издания у нас и в Украйна за кого и за какво ли не, но особена полза нямаше и като че ли се отказах от журналистиката, но от хумора и сатирата — не! Бил съм електротехник, сменен майстор, технолог, сервизен инженер и журналист в „Пиринско дело“, „Разложки край“ и „Демокрация“.

Бил съм 10 години нещатен кореспондент а „Стършел“ и 8 години на „Машиностроител“.

Но, както се казва всичко има край — само суджукът има два края!

От 13 години работя в „Булгартабак“, но и това вече не е сензация.

Чрез издателска къща „Стършел“ на бял свят се появиха сатиричните ми фантазии „Птица ли е като птица“, които са са проникнали в цели четири мои книги в едно, но пък ми гарантираха членство в Съюза на българските писатели.

Радвам се че през целия си досегашен живот успях да остана само един обикновен български писател и продължавам да не се взимам на сериозно.

Автор съм на двама синове — Борислав и Димитър и на една дъщеря — Христиания и май това е най-голямото ми творческо постижение в живота.

Емил Измирлиев