По-долу е показана статията за Димитър Талев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Димитър Талев
Dimitar Talev.jpg
Димитър Талев - 1965 г.
Псевдоним Димо Болгарин, Димитър Палисламов
Роден 1 септември 1898 г.
Починал 20 октомври 1966 г. (68 г.)
Професия коректор, журналист, редактор, писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1917 – 1966 г.
Жанр разказ, повест, роман
Тема история, политика, националноосвободителни борби, народопсихология
Направление Реализъм
Течение Реализъм
Дебютни работи „В очакване“, разказ (1917)
Известни творбиЖелезният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам
Награди Димитровска награда (1959)

Повлиян от
Съпруга Ирина Талева
Деца Братислав Талев, Владимир Талев[1]
Подпис Dimitar Talev Signature.svg
Народен представител в:
V НС   
Димитър Талев в Общомедия

Димитър Талев Петров – Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогиятаЖелезният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Биография

Преди Девети септември

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 година.

След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920 – 1921 г. После изучава и завършва българска филология в Софийски университет през 1925 г., където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството. Издава книгата „Сълзите на мама“ – увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „за отношението към дома, към майка, към Бог“. Талев споделя напълно моралните принципи на християнството. Близкият му познат, писателят Владимир Свинтила пише за него, че „на младини е марксист“, но впоследствие „пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа“.[2]

През 1927 година е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930 – 1931). През януари 1931 година Талев е делегат от Прилепското братство на ІХ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[3]

Заради несигурността и неспокойствието през 30-те години работата му изисква проява на голяма предпазливост. Когато убиват директора на вестник „Македония“ през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев. Братислав Талев разказва, че Димитър е приел новата длъжност „като дълг“. През 1934 година са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което вестник „Македония“ също приключва издаване. След тези промени Димитър става сътрудник към вестник „Зора“. Заедно с Йордан Бадев води литературния отдел между 1938 и 1944 година.

Постепенно, той еволюира във възгледите си и вместо да защитава независима Македония, за каквато пледира до преврата на 19 май 1934 г., след това се бори за Македония в границите на царство България. Талев приема анексията от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби. Вярва, че родният му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова благодари на германското оръжие. Той скърби и за без време отишлия си цар Борис и бичува индиферентната родна интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война. Талев воюва с перото си с противниците на Райха – болшевишкия СССР и плутократите от Англия и САЩ. През 1944 г. обаче Талев разбира, че Германия губи войната, а това означава, че Македония ще бъде загубена за родната кауза. Тогава се сеща за заръката на приятеля си Мануш Стефанов – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!“. И решава, че настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора“ знаменитата си сага „Железният светилник“. Но идва 9 септември 1944 г. и животът му се променя.

След Девети септември

Новата политическа конюнктура променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. Димитър е арестуван и е задържан в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) От там той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Впоследствие Талев отново е арестуван през октомври 1947 г. След това здравословното му състояние се влошава. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „Куциян“ (до февруари 1948) г. Там Талев е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците (анархистът Христо Колев Йорданов – големия).[4]

По-късно пред Владимир Свинтила Талев сравнява престоя си в трудово-изправителното селище с Голгота:

Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. […] Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.[5]

През този период, голяма заслуга за освобождаването на Димитър Талев има неговият дългогодишен приятел и колега Георги Караславов, който многократно се застъпва за него пред съответните органи.[6] След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите десет години той доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.

В края на 50-те и началото на 60-те години властта променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1963), „Народен деятел на културата“(1966), избран е за член на Управителния съвет на СБП, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г., когато умира.

През 2016 г. Димитър Талев е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на община Луковит“.[7]

Писателска дейност

Белетристика

Преди Девети септември

За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия в началото на 1917 г. разказа „В очакване“ (вестник „Родина“, г. II, бр. 283 от 12. III. 1917 г.), написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. По време на студентските си години (Д. Талев следва българска филология в Софийския държавен университет в периода от 1921 до 1925 г. включително), попаднал под влиянието на прогресивно настроени среди, прави първите си опити за социална проза. Сам изживял страданията на една тревожна младост, преминала под знака на събитията след кървавия погром на Илинденското въстание и трите последователни войни на Балканите, изстрадал несигурността, болестите и хроническото недояждане на едно военновременно поколение, обречено на безсистемно образование и скитничество, в столицата на „свободна“ България Талев естествено проявява интерес към социалната проблематика на века, към съдбата на онеправданите. Плод на тази социална отзивчивост и на временните му социалистически настроения са неговите разкази, импресии и етюди, намерили гостоприемството на работническия и комунистически печат от първата половина на 20-те години: „Вампирът“ (в. „Работнически вестник“, седмична литературна притурка № 35 бр. 205 от 24. II. 1923 г.; препечатан във в. „Работническо единство“, бр. 28 от 27. V. 1924); „Паяк“ („Лъч“, бр. 26 от 24. XI. 1923); „На улицата. Откъслеци“ (сп. „Нов път“, г. I, 1924, кн. 13). „Големият Петко и малкият Петко“ (сп. „Нов път“, г. II, 1925, кн. 13). Без да отбелязват етап в идейно-творческото му развитие, написани в духа на социалистическата проза, тези разкази представляват интерес преди всичко като свидетелство за широката популярност на прогресивните социални настроения на десетилетието, сред най-будната част от студентската младеж. През 1925 г. Талев издава първата си самостоятелна книга „Сълзите на мама“ – приказки за деца, наситени със сълзлив сантиментализъм и наивитет.

Първото му голямо начинание – трилогиятаУсилни години“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествувание за прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско-преображенското въстание (1903), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че „требва да напише нещо големо за Македония“. Свидетелство за творческо дръзновение (Талев няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема – революционно­освободителните борби из Македония, за полувековното изстрадване на една идея – свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествование, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни фабулни ефекти. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характеристики. Но в „Усилни години“ се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, народопсихолог и историописец: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му скептицизъм и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се превръщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с националната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене, „Усилни години“, е подготвителен етап, „генерална репетиция“ за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.

Бюст-паметник на Димитър Талев в Борисовата градина в София.

През 30-те години нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие. Създава разкази с битово-психологическа патриархална тематика, включени в книгите „Златният ключ“ и „Старата къща“. Интертекстуално обвързани с късното му творчество, те съдържат постижения в областта на психологическия реализъм и приобщават писателя към националната повествователна традиция – Тодор Влайков, Йордан Йовков, Константин Петканов, Стоян Загорчинов. Разказите от „Златният ключ“ и „Старата къща“ са свързани с усилията на писателя да опознае и пресъздаде поезията и прозата в живота на обикновените люде в един „среден“ македонски град, какъвто е родният град на писателя от средата на XIX в. до времето на войните, усилия, които, ще го доведат по-късно до стремежа да изведе непретенциозното съдържание на делничното човешко битие до внушителността и мащабите на историческото битие на нацията. Книгата „Великият цар“ разкрива първите опити на писателя да се вживее в драматизма на Самуиловата епоха, да възкреси патоса на едно необикновено историческо време, да внуши представа за властната привлекателност и трагичната обреченост на личността на Самуил, личност, която ще го държи в плен десетилетия наред, под чието обаяние Талев ще бъде до последните си дни. По-късно, разказите от книгата „Великият цар“ ще се окажат в основата на сюжета на трилогията „Самуил, цар български“. Извороведски характер имат биографичният очерк „Гоце Делчев“ и историческо-географското, политическо описание „Град Прилеп. Борби за род и свобода“, съдържащи част от проучената информативно-документална, фактологична основа на илинденската тетралогия. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът „На завой“, посветен на съвременната проблематика, оправдаващ напускането на политическата сцена в името на частнособственическата реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев вече живее, съсредоточен в мащабния си замисъл да напише многотомна романова поредица за Илинденската епопея и трагизма на Балканите по време на войните.

В началото на 40-те години създава първия роман – „Железният светилник“, отпечатва завършени глави от него под формата на разкази във в. „Зора“ (№7398, 7403, 7410, 7418, 7437, 7443, 7447, 7453, 7479, 7498, 7540 от 1944 г.).

След Девети септември

По това време – при наложената и съзнателно следвана самоизолация от обществено-политическия и литературен живот, при максимална концентрация и воля за самоотстояване, Талев написва следващите 2 книги от останалата незавършена (по авторски замисъл) романова серия. Тетралогията – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ (която излиза едва през 1966 г.) е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. С епически замах и възрожденска влюбеност Талев пресъздава борбата на българския народ за независима национална черковна организация, за демократизация на учебното дело в антидогматичен, антиклерикален дух, за превръщането на българското училище от светско в общонародно. Възстановява процеса на организиране и утвърждаване на революционните комитети като характерна национална форма и своеобразен принос в развитието на европейските народноосвободителни движения и национални борби. Проследява извисяването на българската революционно-демократична мисъл до водещите тенденции във философско-светогледните системи на времето. Успоредно с това Талев отразява могъщите ренесансови процеси, протичащи в недрата на една локално ограничена освободителна борба. Летописът прераства в история на разкрепостяването и консолидацията на ренесансовата личност, усложнени и обременени от сгъстения исторически трагизъм, от абсурдите в националните, политически, етнопсихологически драми и конфронтация на балканските народи на един географски и исторически кръстопът (края на XIX и нач. на XX век). Усвоил класическия изобразителен идеал за триединство на морално съвършенство, физическа красота и жизнеустойчивост, писателят изгражда човешки образи — въплъщение на ренесансова хармоничност и цялостност. Изобразява Илинденската епопея като време на активно изграждане на българската народностна етична култура, на ускорено формиране на националния характер и ценностна система с устойчив, общочовешки смисъл.

След издаването на първите 3 книги от тетралогията, вниманието на писателя е съсредоточено към втората голяма тема на творчеството му – темата за личността и епохата на Самуил. От 1956 до началото на 1960 г. Талев осъществява дълголетния си замисъл за разгърнато епическо повествование – написва и издава „Самуил, цар български“, тритомен роман-летопис за края на Първата българска държава. През 1948 г. Талев написва повестта „Въстанието в Чипровец“, която излиза през 1954 г. под заглавие „Кипровец въстана“, повестта представлява една своеобразна панорама на Чипровското въстание. През 1962 г. обнародва историческата повест за Братя Миладинови „Братята от Струга“ и романа за Паисий Хилендарски „Хилендарският монах“. Двете произведения говорят за интересът на писателя към възрожденската епоха. През 1962 г. излиза сборникът "Разкази. Повести" с подзаглавие 1927-1960. В него Талев е събрал разкази писани през съответния период подредени в следните раздели: "Някогашни люде", "Легенди" и "Случки". В сборникът присъстват и повестите "Два милиона" и "Последно пътуване", в които Талев рисува по-широки картини на живота, сред които героите му страдат и се борят за по-добри дни. Със забележително майсторство той разкрива човешката душа с нейните светли и тъмни страни, с нейните стремежи към красивото в живота и сблъскването с низостите.

В зрелия период на творческата си дейност Талев е всепризнат и изключително популярен писател. Участва в литературни четения и обсъждане на романите от тетралогията, споделя опита си пред млади литературни работници, публикува в периодичния печат статии, посветени на литературнотворчески и обществено-политически въпроси. В края на 50-те години успешно са осъществени сценични реализации на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“, играни на сцените на столични и провинциални театри. Екранизацията на „Железният светилник“ (филмът „Иконостасът“) потвърждава богатото драматично съдържание и старинната поезия на литературния първоизточник.

Произведенията на Талев са преведени на около 20 езика, между които английски, арменски, литовски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки и японски език.

Публицистика

Публицистичната дейност на Димитър Талев започва в началото на 20-те години, когато се ориентира към македонския периодичен печат (излизащ в България), обнародва разкази, пътеписни очерци, легенди, импресии във вестниците „Македонска трибуна“, „Свобода или смърт“, „Вардар“, в сп. „Родина“ и др.

В началото на 1927 г. става коректор във вестник „Македония“; през 1929 г. влиза в редколегията, а от втората половина на 1930 г. до септември 1931 г. е главен редактор, а от 1933 до 1934 г. – директор на вестника. Води рубриката „Из ден в ден“ с коментари на злободневни теми на времето. Публикува всекидневно уводни (програмни) статии, полемични материали, коментари, очерци, спомени, разкази, „поетическа география на Македония“, отразяващи героичното минало и трагичното настояще на македонските освободителни борби. По-късно пише под рубриката „На свободни теми“ с псевдонима Димо Болгарин. По вид статиите му във в. „Македония“ са: исторически; идейно-революционни; политически; морално-етични; сатирични; пътеписни и мемоарни. През август 1934 г. вестникът е спрян.

През 1935 г. Талев постъпва във вестник „Зора“ като сътрудник, а от 1938 до септември 1944 г. отговаря за културния отдел на вестника. Тук печата разкази, пътеписи, спомени, театрални отзиви, портрети на писатели, статии по културни и обществено-политически въпроси. Ако във в. „Македония“ темата на Талевата публицистика е за борбите на македонските българи за национално освобождение от сръбско и гръцко иго, то във в. „Зора“ се изправя един друг Талев – много по-въздържан и всеобхватен, един Талев стъпил на български държавни позиции спрямо Македония и пропагандиращ и утвърждаващ присъединяването на Македония към България. По вид статиите му във вестник „Зора“ са: пропагандно-патетични (за Германия); исторически; носталгично-романтични; програмно-идейни; обществено-критични и патриотично-пропагандни. През 1944 г. вестникът е спрян.

Като цяло, публицистиката му разкрива фактическа осведоменост и идейно-политически противоречия, полемичен темперамент, лични пристрастия и самозаблуди; но неизменно е пронизана от дух на страстно българолюбие и синовна обвързаност със съдбата на родния край.

От 1957 г. публикува в централния периодичен и литературен печат по проблеми на художественото творчество, историческа белетристика, творческия процес, за личности и явления от националната литературна история.

Произведения

  • Сълзите на мама. Приказки за деца. (1925)
  • Усилни години. Роман.
    • Част 1. В дрезгавината на утрото. (1928)
    • Част 2. Подем. (1929)
    • Част 3. Илинден. (1930)
  • Под мрачно небе. Драма. (1932)
  • Златният ключ. Разкази. (1935)
  • Великият цар. Исторически разкази. (1937)
  • Старата къща. Разкази. (1938)
  • На завой. Роман. (1940)
  • Гоце Делчев. Биографичен очерк. (1942)
  • Град Прилеп. Борби за род и свобода. Очерк. (1943)
  • Завръщане. Разкази. (1944)
  • Железният светилник. Роман. (1952)
  • Илинден. Роман. (1953)
  • Кипровец въстана. Повест. (1954)
  • Преспанските камбани. Роман. (1954)
  • Илинденци. Роман за юноши. (1955)
  • Самуил, цар български. Роман.
    • Книга 1. Щитове каменни. (1958)
    • Книга 2. Пепеляшка и царският син. (1959)
    • Книга 3. Погибел. (1960)
  • Братята от Струга. Повест. (1962)
  • Разкази. Повести. (1962)
  • Хилендарският монах. Роман. (1962)
  • Гласовете ви чувам. Роман. (1966)[8]

Памет

Името на Димитър Талев носят множество географски обекти, както и културни и образователни институции. Сред тях са:

  • Улици в градовете: София, Пловдив, Русе, Перник, Благоевград, Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Луковит и др.
  • Училища: 92 ОУ "Димитър Талев" - София; ОУ "Димитър Талев" - Пловдив; СУ "Димитър Талев" - Добрич; 3 ОУ "Димитър Талев" - Благоевград; НПГ "Димитър Талев" - Гоце Делчев; ОУ "Димитър Талев" - с. Хвостяне и др.
  • Регионална библиотека "Димитър Талев" - Благоевград.
  • Къща-музей "Димитър Талев" - Прилеп (Македония).

Библиография

  • Здравко Дафинов. Последният възрожденец. Автентичният Димитър Талев. С., Изток – Запад, 2008.
  • Димитър Талев. Био-библиография. Благоевград, Персей, 2009.
  • Димитър Талев, Светослав Минков, Димитър Димов в спомените на съвременниците си. С., Български писател, 1973.
  • Книга за Талев. С., Литературен форум, 1998.
  • Боян Ничев. Димитър Талев. С., Български писател, 1961.
  • Александър Спиридонов. Димитър Талев. С., Народна младеж, 1982.
  • Иван Станков. На пътя на историята. В. Търново, Слово, 2001.
  • Коста Църнушанов. Димитър Талев в моите спомени. С., Македония, 1992.
  • Светлозар Игов. Три класически случая. С., Захарий Стоянов, 2014.
  • Златко Тасев. Светилник в мрачината. С., Просвета, 1999.

Бележки

  1. „Eсе от внука на писателя: Димитър Талев и Европа“, в. „Труд“, 31.05.2015 г.
  2. Владимир Свинтила, От Маркс до Христа, София, Кибеа, 2002; ISBN 954-474-319-7; стр. 95.
  3. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, стр. 116.
  4. Митрова, Виктория и Петър Добрев, „Братислав Талев: Димитър Талев реагираше болезнено и гневно на македонския език“ (интервю), e-vestnik.bg, 22 октомври 2007 г.
  5. Владимир Свинтила, От Маркс до Христа, София, Кибеа, 2002; ISBN 954-474-319-7; стр. 100.
  6. Румен Жерев, Караславов вади Талев от лапите на милицията, в-к „Политика“ 20 ноември 2015 г.
  7. В Луковит удостояват Димитър Талев със званието „почетен гражданин“, Дарикнюз Плевен, 10 август 2016 г.
  8. Шишкова, Магдалена. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Литература“         Портал „Литература