Делиа Фиало

(автор)

Право на любов (The right to love)

Романи

По-долу е показана статията за Делия Фиало от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Делия Фиайо
Delia Fiallo
Кубинска писателка и сценаристка

Родена
4 юли 1924 г. (94 г.)
Националност Флаг на Куба Куба
Професия писателка, сценаристка[1][2]
Литература
Период 1960 – 1985 г.
Жанрове любовен роман
Дебютни творби Сорая (1957 г.)
Семейство
Съпруг Бернардо Паскуал
Деца 5

Уебсайт

Делия Фиайо (на испански: Delia Fiallo) е видна кубинска писателка и сценаристка, живееща в Маями, Флорида. Твори съвременни романи в различни жанрове. Произведенията ѝ са филмирани, предимно във Венецуела, но също така и в Аржентина, Бразилия, Мексико, Перу, Пуерто Рико и САЩ.[3]

Биография

Делия Фиайо е родена на 4 юли 1924 г. в Хавана. Известно време живее във Венецуела, където се реализират едни от най-големите ѝ произведения съвместно с компаниите „Venevision“ и „Radio Caracas Televisión“.

В края на 70-те, началото на 80-те години започват да я наричат Майката на теленовелите.[4][5] През годините цялото творчество на Делия Фиайо е екранизирано в различни държави и езици, адаптациите на произведенията ѝ са над 80.[6]

Учи философия и литература в Хаванския университет, а през 1948 г. получава докторска степен.[7] През 1949 г. в Хавана започва да пише радионовели. Първата ѝ новела, на която е направена адаптация, е сапунената опера „Сорая“ от 1957 г., излъчена в Куба.[8][9] Напуска със семейството си тази държава през 1966 г. като заминават за Маями с полетите на свободата. Там пише много от романите си, като периодично посещава и Венецуела, за да наблюдава заснемането на новелите ѝ.[10]

Благодарение на своя сънародник Енрике Куско, който я запознава със собствениците на Venevisión, се излъчва във Венецуела първата ѝ теленовела – „Лусесита“ през 1967 г.[11]

През 1985 г. Фиайо създава последния си проект „Кристал“, след приключването му започва работа по „La Felicidad“, но не го завършва, и решава да се пенсионира.

Личен живот

Делия Фиайо е съпруга на режисьора Бернанрдо Паскуал, с когото имат четири дъщери и един син, и е баба на 13 внуци. Живее в Маями, САЩ.

От 1998 г. Фиайо не посещава Венецуела, слад като Уго Чавес печели президентските избори на страната.[11]

Творчество

Оригинални истории

Радионовели

  • La señorita Elena
  • Ligia Sandoval
  • Soraya
  • El ángel perverso
  • Tu mundo y el mío
  • La mujer que no podía amar
  • Deshonrada
  • Más fuerte que el odio
  • Tu amor fue mi pecado
  • Siempre te he querido

Теленовели

  • Cristal, Венецуела (1985 – 1986)
  • Leonela и Miedo al amor, Венецуела, (1983 – 1984)
  • Querida mamá, Венецуела, (1982)
  • La heredera, Венецуела, (1981 – 1982)
  • Mi mejor amiga, Венецуела, (1980 – 1981)
  • María del Mar, Венецуела, (1978)
  • Rafaela, Венецуела, (1977)
  • La Zulianita, Венецуела, (1976)
  • Mariana de la noche, Венецуела, (1975 – 1976)
  • Una muchacha llamada Milagros, Венецуела, (1973 – 1974)
  • Peregrina, Венецуела, (1973)
  • María Teresa, Венецуела, (1972)
  • Esmeralda, Венецуела, (1970 – 1971)
  • Lisa, mi amor, Венецуела, (1970)
  • Bajo el cielo de Argelia, Куба, (1962)
  • Hasta que la muerte nos separe, Куба, (1957)

Нови версии на историите, пренаписани от нея

  • Leonela, muriendo de amor, Перу, (1997 – 1998), адаптация на Leonela и Miedo al amor
  • Касандра, Венецуела, (1992 – 1993), адаптация на Peregrina
  • Atrévete, Венецуела, (1986), адаптация на La señorita Elena
  • Topacio, Венецуела, (1984 – 1985), адаптация на Esmeralda
  • Ligia Sandoval, Венецуела, (1981), адаптация на Ligia Sandoval
  • Buenos días, Isabel, Венецуела, (1980), адаптация на Lisa, mi amor
  • Emilia, Венецуела, (1979 – 1980), адаптация на Tu mundo y el mío
  • La señorita Elena, Венецуела, (1975), адаптация на La señorita Elena
  • Lucecita, Венецуела, (1972), адаптация на El ángel perverso
  • Rosario, Венецуела, (1968), адаптация на Tu mundo y el mío
  • La señorita Elena, Венецуела, (1967), адаптация на La señorita Elena
  • Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация на El ángel perverso
  • La mujer que no podia amar, Куба, адаптация на La mujer que no podía amar
  • Ligia Sandoval, Куба, адаптация на Ligia Sandoval
  • El ángel perverso, Куба, адаптация на El ángel perverso
  • Soraya, una flor en la tormenta, Куба, адаптация на Soraya

Нови версии на историите, пренаписани от други

  • Без твоя поглед, Мексико, (2017 – 2018), адаптация от Габриела Ортигоса; базирана на Esmeralda
  • Убежище за любовта, Мексико, (2012), адаптация от Хеорхина Тиноко и Нора Алеман; базирана на La Zulianita
  • Лишена от любов, Мексико, (2011 – 2012), адаптация от Химена Суарес; базирана на La mujer que no podía amar
  • Рафаела, Мексико, (2011), адаптация от Катя Естрада и Ена Маркес; базирана на Rafaela
  • Триумф на любовта, Мексико, (2010 – 2011), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Cristal
  • Море от любов, Мексико, (2009 – 2010), адаптация от Алберто Гомес; базирана на María del Mar
  • Rosalinda, Филипини, (2009)
  • Внимавай с ангела, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Una muchacha llamada Milagros и Siempre te he querido
  • Secretos del alma, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Луис Зелкович, Херардо Кадена и Марисела Гонсалес; базирана на Lisa, mi amor
  • Cristal, Бразилия, (2006), базирана на Cristal
  • Перегрина, Мексико, (2005 – 2006), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Peregrina
  • Esmeralda, Бразилия, (2004 – 2005), адаптация от Енрике Самбели и Рохелио Гарсия; базирана на Esmeralda
  • Тъмна орис, Мексико, (2003 – 2004), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Mariana de la noche
  • Soledad, Перу, (2001), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на Querida mamá
  • Milagros, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Енрике Монклоа и Джована Полароло; базирана на La heredera
  • Pobre diabla, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Химена Суарес; базирана на Pobre diabla
  • María Emilia, querida, Перу, (1999 – 2000), адаптация от Химена Суарес; базирана на Tu mundo y el mío
  • Росалинда, Мексико, (1999), адаптация от Карлос Ромеро, Кари Фахер и Лиляна Абуд; базирана на María Teresa
  • Право на любов, Мексико, (1998 – 1999), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Cristal
  • Лус Мария, Перу, (1998 – 1999), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на El ángel perverso
  • Живея заради Елена, Мексико, (1998), адаптация от Марсия дел Рио; базирана на La señorita Elena
  • Есмералда, Мексико, (1997), адаптация от Хеорхина Тиноко, Долорес Ортега и Лус Орлин; базирана на Esmeralda
  • Todo por tu amor, Венецуела, (1997), адаптация от Алберто Гомес; базирана на Ligia Sandoval
  • Все още те обичам, Мексико, (1996 – 1997), адаптация от Рене Муньос; базирана на La mujer que no podía amar
  • Морелия, Мексико, (1994 – 1995), адаптация от Химена Суарес; базирана на La Zulianita
  • Paloma, Колумбия, (1994 – 1995), базирана на Tu mundo y el mío
  • Alejandra, Венецуела, (1994), базирана на Rafaela
  • Guadalupe, САЩ-Испания, адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на La heredera
  • Rosangélica, Венецуела, (1993), адаптация от Алисия Бариос; базирана на María Teresa
  • Marielena, САЩ-Испания, (1992 – 1993), адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на Querida mamá
  • Lucerito, Колумбия, (1992 – 1993); базирана на El ángel perverso
  • Bellísima, Венецуела, (1991 – 1992), адаптация от Валентина Парага; базирана на Cristal
  • Inés Duarte, secretaria, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Алисия Бариос; базирана на Lisa, mi amor
  • Adorable Mónica, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Ирене Калканьо и Милагрос дел Вайе; базирана на La heredera
  • Втора част на Gardenia, Венецуела, (1990), адаптация от Леонардо Подрон; базирана на Tu mundo y el mío
  • Fabiola, Венецуела, (1989 – 1990), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на Tu mundo y el mío
  • Maribel, Венецуела, (1989), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на La Zulianita
  • Selva María, Венецуела, (1988), адаптация от Густаво Мичелена; базирана на Mariana de la noche
  • Primavera, Венецуела, (1988), адаптация от Вивел Ноел; базирана на María Teresa
  • La muchacha del circo, Венецуела, (1988); базирана на Peregrina
  • Roberta, Венецуела, (1987); базирана на Rafaela
  • Mi amada Beatriz, Венецуела, (1987 – 1988), адаптация от Бенилде Авила; базирана на Una muchacha llamada Milagros
  • Tu mundo y el mío, Аржентина, (1987 – 1988), адаптация от Алберто Хиароко; базирана на Tu mundo y el mío
  • Estrellita mía, Аржентина, (1987); базирана на El ángel perverso
  • Върховно изпитание, Мексико, (1986), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на La mujer que no podía amar
  • María de nadie, Аржентина, (1985 – 1986), адаптация от Федерико Пагано; базирана на La Zulianita
  • Topacio, Венецуела, (1985), адаптация от Ана Мерседес Ескамес, Милагрос дел Вайе и Бенилде Авила; базирана на Esmeralda
  • Virginia, Венецуела, (1983 – 1984); базирана на El ángel perverso
  • Marta y Javier, Венецуела, (1983), адаптация от Лихия Лесама; базирана на Siempre te he querido
  • Mi querida Silvia, Пуерто Рико, (1978); базирана на Soraya
  • Lucecita, Испания, игрален филм, (1976); базирана на El ángel perverso
  • Lucecita, Испания, радионовела, (1974 – 1975), адаптация от Кико Ернандес; базирана на El ángel perverso
  • Estrellita, esa pobre campesina, Аржентина, (1968); базирана на El ángel perverso
  • Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация от Лихия Лесама; базирана на El ángel perverso

Адаптации

  • Pobre diabla, Аржентина-Венецуела, (1990) Оригинал от Алберто Мигре
  • Laura y Virginia, Венецуела, (1977) Оригинал от Енрике Харнес
  • Cumbres Borrascosas, Венецуела, (1976) Оригинал от Емили Бронте
  • Mi hermana gemela, Венецуела, (1975) Оригинал от Делия Гонсалес Маркес
  • Doña Bárbara, Венецуела, (1967) Оригинал от Ромуло Гайегос

Награди и номинации

Година Категория Номинация Резултат
2011 Цялостно творчество Делия Фиайо Печели[12][13]
1948 Международна награда за писатели Делия Фиайо Печели[14]

В България

Издадени книги:

  • „Есмералда“, преводач Мария Ракъджиева, ИК „БАРД“, 1999
  • „Лус Мария“, преводач Мария Ракъджиева, ИК „БАРД“, 2000
  • „Право на любов“, преводач Мария Ракъджиева, ИК „БАРД“, 2000

Авторката е публикувана като Делия Фиало.

Източници

Външни препратки