Ален Кола

(автор)

Роман

По-долу е показана статията за Ален Кола от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ален Кола
Alain Colas
френски ветроходец
Ален Колас на борда на „Манурева“ с едно от трите си деца, няколко дни преди началото на първото състезание „Пътят на рома“
Ален Колас на борда на „Манурева“ с едно от трите си деца, няколко дни преди началото на първото състезание „Пътят на рома“

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Образование Парижки университет
Професия писател
Литература
Период 1967 – 1978
Жанрове пътепис
Тема ветроходство, обиколка на света
Известни творби „Нос Хорн за сам човек”
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион
Семейство
Съпруга Теура Краузе (1971 – 1978)
Деца Ваимити, Тореа, Терева

Уебсайт www.alain-colas.com
Ален Кола в Общомедия

Ален Кола (на френски: Alain Colas) е френски ветроходец, щурман и писател на произведения в жанра пътепис. Известен е с победите си в състезанията за самотни мореплаватели „Английски Транссат“ през 1972 г. и световния си рекорд за обиколка на света през 1973 г. на тримарана си „Манурева“.

Биография и творчество

Ален Кола е роден на 16 септември 1943 г. в Кламеси, Ниевр, Франция, в сейството на Роже и Фернанде Кола. Има двама братя. Учи в Оксер, където завършва гимназия и през 1961 г. получава бакалавърска степен по философия от лицея „Пол Берт“. Следва във Факултета по изкуствата в Дижон и продължава образованието си в Сорбоната в Париж, където специализира английска филология. През юли 1963 г. създава клуб кану-каяк в Кламеси.

През 1965 г., докато е в Париж, кандидатства за преподавателско място в Университета на Сидни. Получава отрицателен отговор, на заминава през януари 1966 г. за Австралия и успява да получи преподавотелско място за лектор по френска литература в колежа „Сейн Джон“. Докато е в колежа открива света на ветроходството, тренира и през декември 1967 г. става член на яхта от Нова Зеландия за състезанието Сидни-Хобарт.

В Хорбат среща и се сприятелява с Ерик Табарли, който печели състезанието с тримарана „Pen Duick III“. Заедно участват в други плавания. През 1968 г. се връща l Париж, за да завърши следването си в Сорбаната. После решава да участва с Табарли в състезанието „Лос Анджелис – Хонолулу“ с новия тримаран „Pen Duick IV“. Поради различни причини не участват, а той плаща аванс за закупуване на тримарана с хонорарите от лекции и няколко пътеписа, които е публикувал в пресата. За да закупи изцяло лодката той опитва да постигне някакъв успех във ветроходството, но накрая с помощта на баща си получава кредит за плащането. С тримарана участва успешно в няколко състезания, като става победител в състезанието „Английски Транссат“ през 1972 г. За постижението си е удостоен с Ордена на Почетния легион. През същата година е издаден пътеписа му „Un tour du monde pour une victoire“.

Преименува тримарана на „Манурева“ и прави някои подобрения. В периода 8 септември 1973 г.-28 март 1974 г., паралелно с първото състезание за самотни морепланатели „Whitbread“, прави самотна обиколка на света с междинно спиране в Сидни. Преминава разстоянието за 169 дни, с което подобрява рекорда на сър Френсис Чичестър с 32 дни.

През 1975 г., заедно с Мишел Бигойн, Клод Колар и Гилбърт Тригано, прави дизайна и реализира изграждането на четиримачтовата платноходка дълга 72 метра „Club Méditerranée“. Същата година при злополука на „Манурева“ получава нараняване и счупване на десния глезен, след което претърпява 22 операции и дълго се възстановява. През 1976 г. участва с „Club Méditerranée“ в „Английски Транссат“ като се класира пети. Участва в парада на корабите, организиран по река Хъдсън по случай стогодишнината на Съединените щати.

След завръщането си във Франция организира с платноходката платени излети в морето „Добре дошли на борда“ последвани от прожекции и конференции, на които продава своите книги и предмети със собствено лого. През 1977 г. е издаден и пътеписа му „Нос Хорн за сам човек“.

На 5 ноември 1978 г. в Сен Мало Ален Кола стартира участието си ветроходното състезание „Пътят на рома“ с тримарана „Манурева“. Изчезва в ураган на 16 ноември 1978 г. край Азорските острови, Португалия. Въпреки идирването и разследването не са открити доказателства за корабокрушението му, но е установено, че корпусите на лодките от алуминий имат множество пукнатини скрити под слоевете боя.

Случаят му вдъхновява музиканта Серж Генсбур да напише текста на песента „Манурева“ композирана и изпълнена от пемеца Ален Шамфор. През 2006 г. в Кламеси е открит негов паметник.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Un tour du monde pour une victoire (1972)
  • Cap Horn pour un homme seul (1977)
    Нос Хорн за сам човек: [Дневник на околосветско плаване], изд.: ИК „Георги Бакалов“, Варна (1985), прев. Асен Дремджиев

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alain Colas“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.