Седемнадесет мига от април

ще останат в твоето сърце.

Вярвам, че около нас

винаги ще има музика

и дърветата ще танцуват валс,

и само чайката,

увлечена от бързея, ще потъне

и ти няма да успееш

да й помогнеш…

„Щирлиц рязко спря.

Движение по пътя нямаше и той остави колата на шосето, без да я изкарва на банкета.

Влезе в боровата гора и се отпусна на земята.

Тревата вече подаваше първите си крехки яркозелени листенца.

Щирлиц внимателно погали земята с ръка. Дълго седя тека и галеше земята.

Знаеше какво го чака, когато даде съгласието си да се върне в Берлин.

Затова има право дълго да седи на хладната пролетна земя и да я гали с ръце…“

Москва — Берлин — Ню Йорк 1968

4,3 17 мига от пролетта
Семнадцать мгновений весны,