Гюла Круди (1878–1933) е ярък и самобитен представител на Унгарската художествена проза от началото на XX век. Неговият поетичен свят — странна смесица от блян и действителност, минало и настояще, поезия и прозрение — е неповторим по своята оригиналност. По отношение на формата, езика и психологическия анализ той изпреварва много от стремежите на съвременната проза. Езикът му е блестящо лиричен, хумористично гротескен и горчиво сатиричен, възторжен и унил, преднамерено старомоден и смело модерен.

Макар и прибулена в арабеските на въображението, картината на действителния живот, която Круди рисува, е остра критика, насочена към тогавашното общество. Героите на неговите произведения са предимно корабокрушенци, дерайлирали от живота хора, които изживяват тежко катаклизмите на епохата.

Круди е неимоверно плодовит писател. Написал е шестдесет романа, близо три хиляди разказа, над хиляда статии и очерци и четири пиеси.

Едно от най-популярните му произведения е романът „Червеният дилижанс“ (1913). В този роман на фона на старинните Буда и Пеща пластично са изобразени порядките и нравите от началото на века, ярко се открояват образите на двете провинциални актриси, на вестникаря Казмер Резеда, на властния граф Едуард Алвинци…

0 Червеният дилижанс
A Vörös Postakocsi,